?Въпроси всякакви за СО?

Е, да бе.
Две години му ходи по задника и му идва на крака като на примадона и изведнъж- всичко точно, щял да си търси работа в нейния град.

А ако случайно така сте се разбрали, е лъжа. Такива хора очакват другите да се съобразяват с тях и не правят компромиси.

Разбираемо и хубаво е донякъде, че все пак помага на близките си. Защото можеше и да е някой безгрижен льохман, на който за нищо не може да се разчита. След една определена възраст всеки нормален човек има ангажименти и извън работата си. Не е като да си тийнейджър, на който още морето му е до колене и тате носи, а мама меси. Но в нейния случай малко излиза, че тя толкова няма какво да прави друго, освен да се разчеква между града, в който живее и неговия град, докато той си действа по неговите въпроси и уговорки. Ако и тя беше толкова заета, трудно щеше да им остава време изобщо да се видят.
И аз не бих приела на доверие, това, че някой е КАЗАЛ, че ще се премести, докато не видя реални действия по въпроса. Ако толкова държи на нея и се притеснява за връзката им, и без много подкани ще се усети да направи нещо. Авторке, пробвай някоя седмица да го накараш той да пътува, измисляйки си или създавайки си нарочно някакъв ангажимент и да видиш как ще реагира.

Как се справяте с хора, които обаче са ви близки и сте в почти постоянен контакт с тях ако правят неща, които ви взимат енергия?
общо взето има 2 сценария.
Как си - Добре...  -Какво има - Нищо, да се обеся да се свършва (мигрена примерно)
Как си- Добре...-Окей- Хубаво /след малко е я на огледалото я на балкона и си гледа я ръката, я главата дали още са там/

Примерно стои пред огледалото и си слага лещата и започва да нарежда какви зачервени очи има, ох ах ела да видиш, какво ли ми има. Ако кажа да, се започва тирада Ако кажа:
-Нищо ти няма, аз не виждам кой знае какво зачервяване, в рамкитe на нормалното е (факт). /И моите са кръвясали често, защото работя на компютър, а после гледам филми там, ама това са нещата от ежедневието /
Следва разочарована физиономия и напрежение във въздуха. Или как можело да не ги виждам. Еми, не виждам да са кръвясали.
Болки в стъпалото- през ден на лекар, а аз с някакъв (диагностициран) проблем и ако дръзна да спомена като спомена е точната дума- нищо ти няма, пий повече вода и яж плодове. Вече се чувствам виновна, като се разболея. Ако го кажа- аз какво да направя, чувствай се както искаш. 
И това нон стоп. Не става дума за хипохондрия. Почти съм сигурна. Съдя по изпускания от сорта, че като ти е тъжно за някой, трябва да го покажеш. Което при мен е в бая висока  степен по принцип, но се чувствам сякаш не мога да се обърна и да се погледна в огледалото. Не дали съм погрозняла, а да си обърна внимание. Ъсещам, че понякога се цели реакция. А не се чувствам добре вече физически на двайсе и няколко. Освен това пред другите не е така. Пред тях стабилност, помагане ако трябва. Коренно различно.
Буди ме като спя и има проблем- да ми каже. Ако след това заспя пак, на другия ден -лошо. Аз като ме боли главата краката или мозъка, взимам хапче и лягам и кротувам. Не са ли всички така?

Така черпи внимание. Мисля, че става дума за самотен човек, който се чувства ненужен и излишен. За родител ли става дума? Заедно ли живеете? Изнеси се.

Щом си на 20 и няколко, вероятно още не си овладяла съвсем урока как се режат хора и как се спират потоците от енергия. То естествено към 35 си става да се превърнеш в гьон, обаче дотогава могат да те тормозят и да те карат да подскачаш.

Най-добре става, ако си намериш поглъщащи занимания. Аз например съм многодетна майка и знаеш ли как никой не смее да си мрънка за драмите, щото знае, че няма да го отразя.

С ирония. Предполагам, че става дума за родител (или баба/дядо) и ще ти е трудно.
Но може би просто ти се впрягаш повече от необходимото. Погледнато от друга камбанария - аз имам дъщеря на 25 и не смятам, че я претоварвам с оплаквания, само за да си почеша езика, не че нямам причини за оплакване. А ако тя реагира като теб - да се изнася, ще помагам финансово.

Точно с ирония. Аз мога да бъда много пиперлива в езика. Научи се, не е толкова трудно.

Да, не мога да отрязвам хора. И съпреживявам. И ми е съвестно.
А заниманията ми са достатъчно поглъщащи понякога. Или по- точно изискващи концентрация. Но като върна лентата назад, помня как се готвех за командировка и презентация там, не ме остави намира. Замалко да изпусна самолета. Пак не би ми пречело толкова, ако и моите чувства имаха по- голямо,значение. Сякаш  ме придърпва, а аз когато имам нужда от разговор или внимание, ме игнорира или отговаря като горе- аз какво да направя.
Не става дума за родител. Родителите ми са крайно всеотдайни хора и дори от пневмония да са болни, не биха ме закачали, за да си свърша нещата и да не ми "пречат".

Нищо, ще се научиш. Ако ти си имаш достатъчно работа и драми, които са ти свързани с успеха, децата, оцеляването - ще видиш как ще почнеш да режеш. Има ли възможност да се отдалечиш физически и да нямаш контакти?

Добре де, ще трябва да уточниш. Щом не е родител - на базата на какво живеете заедно? Съквартиранти ли сте, роднини ли сте, любовници/съпрузи ли... На каква възраст приблизително е оплаквачът, едно е на 30, друго на 80?

The Siren, по принцип има. Не е като да имаме деца.
qrye, под 30 Казах близък, защото така го чувствам, от няколко години сме заедно.

Мисля, че ще се изненадаш след още няколко години като установиш, че всъщност само ти го мислиш за близък, а отсреща взаимност няма. Но ще стане по трудния начин.

 Странен мазохизъм тогава.

Хай Спиид ти е казала - отсреща има само егоист.

Да не е в депресия (ей сега ще гракнат някои, че всички недостатъци са оправдавани с депресия/психични проблеми)? Иначе ми звучи точно като хипохондрия, не знам защо я изключваш.

На мен доста потискащо би ми било да живея с такъв човек, ако си по-емпатичен ти смукват енергията. Мисля си, че сте се намерили двамата и сте формирали токсична връзка. Ти имаш нужда да се грижиш за някого, а той да хленчи и да се оплаква. Ако планирате деца и фокусът на вниманието ти се премести към тях, очаквай влошаване.

А на него може би би му подействало благотворно да е с някой, който не му цепи басмата и право в очите да му казва да спре да се глезоти. Да не стане като в онази приказка - "на болната жена мъжът ѝ умря"... Някои цял живот са си така.

Ако това е партньор - плюй си на петите.