?Въпроси всякакви за СО?

Абсолютно избързва спрямо събитията приятелката при гореописаните обстоятелства. За тези два - три месеца връзка от разстояние едва ли са прекарали повече от уикенд време на живо заедно, малко е рано да бъдат официално представени в близкия кръг на другия.
На този етап дори не виждам основателна причина всеки от тях да има очаквания към другия да спре да се среща с други потенциални партньори, описаните отношения не звучат като ангажиращи, поне на този етап.
От друга страна, не вярвам в мита за срамежливия млад мъж, на когото не му стигат времето и силите да обърне внимание на N+1 брой жени, при желание.

Мда, има доста голяма вероятност да се окаже вярно това за хлътването. Тя и сама се усеща, че е така, като се надява и от отсрещната страна да е същото. От самото начало тя е тази, която прави усилия и най-различни жестове за него, докато той е по-обран в реакциите си. Не, че и той не засвидетелства интерес и уважение към нея, но виждам че тя наистина го приема насериозно, колкото и да знае, че е рано.
Като знам навремето аз самата колко емоции и време съм хабила за хора, които не са го заслужавали, все ми се иска да мога да я предпазя по някакъв начин от разочарование.
Както и да е. Много често, каквото и да ти говорят, накрая правиш това, което ти диктува сърцето. Искрено ще се радвам, ако всичките й притеснения се окажат напразни.

Дай на приятелката си съвсем добронамерен съвет:да се отдръпне малко, да се дистанцира, да не е винаги "на линия и готова".Ако господина е хлътнал и има каквито и да било намерения към нея, няма да я пусне да му "избяга".
Ако той отначало няма кой знае какви "трепети" по нея, а тя се надява чрез постоянното "напомняне за себе си" да предизвика влюбването му в нея, няма да се получи.Може в началото той да се заблуди, че я обича, но доста бързо ще се "събуди" и нещата ще се разсмърдят.....

П.С. Редактирах се преди да видя отговоря ти, анонимна, понеже прецених, че може и прекалено да съм се зачела между редовете, но ето че пък имало нещо такова.... Ами, всеки го научава това, нерядко по трудния начин, може тази връзка да е начинът твоята приятелка да разбере, че романтичните клишета, с които човек си пълни главата като млад, често са натоварващи за едни истински, не-филмови отношения и нормалния живот като цяло. И избягването им, доколкото е възможно, е вид грижа за себе си.

Ако тя вярва, че може да "води с пример" една връзка, да стопи дистанцията едностранно и чрез "усилия", както ги определяш ти, да придвижва връзката напред, значи вътрешно има по-голяма потребност да изживее себе си като дисни-принцеса, отколкото да има една реална връзка. Казвам го с цялото си съчувствие към момичето, чиито емоции явно са съвсем истински и задълбочаващи се. Често страдаме от лошите примери, които ни заливат отвсякъде, какво е любов и как се чувстват и държат влюбените хора.

Поддържам написаното от Амур, мъжът трябва да се потруди да стигне до жената, за да му е ценна, а и жената така знае, че той НАИСТИНА  се интересува от нея.
Просто е и така беше в недалечно минало, сега нещата са объркани и само драми пораждат.

Сега нещата са мазало, като чета повечето теми в СО.

Обич Синеока, права си. Това с клишетата е опасно. Но го има и риска при мислене в обратната посока. Например, за да не робуваш на клишетата, си склонен да преглътнеш едно или друго, което не е съвсем според оформените в главата ти идеали. И в един момент като се натрупа в повечко, се чудиш как тъй от самото начало не ти е примигнала лампата. Ами именно, защото не си искал да се водиш по клишетата или да изглеждаш тесногръд и нетолерантен. Затова се чудя къде е тънката граница. Ако един романтик се събере с един прагматик, кой ще трябва да се промени повече, за да я бъде връзката? И изобщо да се насилват ли? Ако тя е свикнала да й подаряват рози с повод и без повод, а той да речем не се сеща даже рождения й ден да честити ( тука вече говоря съвсем хипотетично, а не за конкретните хора от питането ми, при тях не са толкова резки различията), да забрави ли за клишето или да напротив - да си спомни за него много добре? В края на краищата, ако си възпитан по един определен начин или ако ти идва отвътре да засипваш половинката си с внимание, а тя се окаже темерут, можеш ли да си наложиш да станеш и ти темерут.

Анонимна, мисля, че в различна посока ни текат мислите, но да, права си, че навигирането в една нова връзка при едни пресни, оформящи се чувства често е сложна задача.

От мнението ти оставам с усещането, че считаш вътрешния компас/лампичка итн на човек за изначално верен ориентир как е добре да се стекат нещата. Отстрани обаче, четейки как приятелката ти е полагащата систематични усилия и проявяваща жестове мога да кажа, че компасът и не е настроен правилно. И изказвам мнението, че често това се получава в следствие затрупване с вредни идеи. Не защото усилията и жестовете във връзката нямат своето място, а защото на фона на една връзка от дистанция, редки срещи и най-вече нереципрочни "усилия" от другата страна, това поведение издава, че си позатваря очите и живее малко повече от необходимото в главата си.
В някакъв момент, било то и за съвсем кратко, всички сме го правили. И това помага на човек в бъдеще да е малко по-внимателен и по-настроен към чувствата и сигналите на другия.

Анонимен
Много съм оГурчена, ( скъпа, звучиш ми като друга асоциация с К вместо г, от която никоя жена не би се чувствала обидена… е малко използвана , да… не че ще има нещо против де.
човек със силно чувство за справедливост съм, не е честно да ме обижда така. Чувствам се използвана,
Дари- си взе петте пари, кротна се , сега ти се появи да ръсиш бисери. Дори не е забавно.
Няма ли някой с по-богато въображение бе? Аман от семпли пързалки.

Без да си налагаш каквото и да е, едва ли някой ще издържи да прави едностранни жестове, които не пораждат ентусиазъм и на които не отговарят по сходен начин.

сега се иска равноправие 
жените искат да се потрудят да достигнат до мъжа, да му казват това-онова. даже съм чул , че жените искат да грабнат лопатата от мъжете за да кОпат. защо да им разваляме хатъра ? 

Някои може да си живеят още в 19-ти век, само че сега е 21-ви и мъжете вече не са никакви ловци, не им е интересно да гонят мадами, нито пък виждат смисъл да го правят, а и жените, на които им харесва да са трофей, не са кой знае колко. Ако някоя чака ухажване и молене, има да си чака, защото на всяка една недостъпна има други пет, които са се наредили на опашка пред слънцеподобния и чакат не само да му перат чорапите и гащите, но и да му купуват пържолите и да му плащат наема. И аз да съм мъж, и аз ще се разглезя - те ще ми носят пържолите, че и ще ми ги готвят, защото при мен са само пробно нали, да видим пасваме ли си, а аз ще ходя на лов - да не съм луд. Нали помните онзи образ, кръстен от съфорумките Пържолан

Потвърждавам казаното от Янечек. И крайният извод - и през 19-и, и през 21-и век все си е рай да си мъж на този свят. В 19-и е имало едни плюсове, в 21-и други. Аз лично бих се чувствал ок и в двата случая. Макар че ми е гореща кръвта и най-вероятно щях да умра на някой дуел.

Това са наблюдения за кое поколение или диапазон от набори?

Имам следния проблем. Искам да купя жилище за родителите ми в близост до моето. Покупката ще се финансира с около 30%-40% от продажба на имот в провинцията на родителите ми, 20%-30% с общи семейни спестявания и остатъка с кредит. Жилището, в което живеем с мъжа ми, с който нямаме сключен брак, е наследствено и си е на името на баща ми. Мъжът ми има собствен голям апартамент, но в него живеят майка му и брат му. Не искам новият апартамент да е на двамата.Честно казано, мога да платя задължителното самоучастие и съпътстващите разходи с лично мои средства. Кредитът също ще е на мое име и бих могла да си позволя да го изтегля без съдлъжник.С мъжа ми винаги сме имали съпоставими заплати, даже моята е по-висока в момента. Естествено, кредитът ще се отрази в някаква степен на семейния бюджет. Очаквам мъжа ми, с който сме заедно от над 15 г. и имаме общо дете, да се обиди ужасно, ако му кажа, че искам апартаментът да е само на мое име. Проблемът няма да е финансов, а междуличностен. От друга страна, участието на родителите ми е съществено, това е един вид компенсация, че ни подсигуриха първо те жилище (новото за тях ще е по-малко).  Мислех за вариант жилището да е на сина ми, но няма как да се купи имот с кредит на непълнолетен. Някакви идеи? Питам по-скоро за междуличностния проблем, не за юридически съвет. Чисто финансово аз мога да поема цялата тежест на покупката и да участвам наравно в издръжката. И сега спестяванията ни реално са разделени, защото всеки си получава заплатата по банков път и е правил собствени депозити. Имаме сходни навици за харчене и спестяване и никога не сме се карали за пари. За сметка на това, последните години сме имали доста кризисни периоди и очаквам мъжът ми да приеме една такава крачка като стъпка към раздяла.