Моля за адекватен съвет! Съпругът ми има проблем с алкохола!

И що му е да го прави, като жената изкарва пари, а той бачка за мижава сума при великия си брат?

Максим Стависки ей-така почерни две семейства - от пиене за няма нищо.

Стига глупости.

Алкохола на никого не е простил. Няма и да прости.
Дори да решиш да помогнеш на алкохолик трябва да си наясно с 2 неща. Първо, че трябва и самия той да го иска, на сила абсолютно нищо не можеш да направиш.
Второ, ако виждаш, че няма шансове за въпросния алкохолик, колкото и да го обичаш трябва да спасяваш себе си и евентуални деца. Иначе са обречени всички

И трето да си наясно, че можеш да помогнеш на алкохолик само в частта да осъзнае, че има много сериозен проблем с алкохола и да му предложиш варианти, където ще се опитат да му помогнат, ако не може да се справи сам - Анонимни алкохолици, има и разни организации, психиатри, психолози, който се занимават да помагат на алкохолици. От там нататък всичко зависи само и единствено от самия алкохолик.
Всичко останало е в сферата на дундуркането, което не само, че не помага, но може и много да навреди на алкохолика.

Няма как да накараш някой да спре да пие. Колкото повече им говориш, толкова повече се инатят и пият.
Баща ми беше един лигльо без собствено мнение. Позволи на майка си да му се меси в брака. Хем му беше тежко за това, хем нищо не правеше по въпроса. Има хора пият от мъка, а други от сутринта. Моят баща беше от вторите. Не е преживял нещо за да се пропие. Истината е, че е много разглезен от родителите си /голяма грешка естествено/. Единственото на което го научиха е да мързелува. Пропи се в казармата от келешлък. Щото и другите пиели. После си продължи. Нищо не пипаше вкъщи, майка ми вършеше всичко.
Алкохола го спря. Сега не пие. Но знаеш ли защо го спря. Не защото майка ми сто пъти го заплашваше, че ще го напусне, а защото чак след като го напусна, лекарят му каза, че ако продължи да пие няма да живее дълго. Само това го уплаши и спря. Което всъщност значи, че е завършен егоист. Без значение са твърденията колко много уж обичал майка. Той е неспособен на обич. Нито към жена си, нито към децата си. Да твърдиш нещо, не го доказва. Доказва го действията.
Сега си кукува сам от години. Не може да създаде връзка с друга жена. Не способен, защото е егоист. Обича да взима, но не и да дава.
След развода се запозна с една жена. Тя беше вдовица мисля, с едно дете. Излезли навън на разходка. Детето и също било с тях. Отишли в сладкарница. Той платил сметката, но това била последната им среща. Чух разговора между него и баба ми когато се прибра. Попита го защо няма да се вижда с нея, той каза "Дадох 5 лева в тази сладкарница за тоя келеш дето не ми е син. Аз на моите деца не съм давал нищо, а на тоя дето не ми е никакъв ще давам".
Та така. Алкохолиците са големи егоисти. Пука им само за тях си, не си дават сметка какво причиняват на другите.
Видите ли алкохолих, не си губете времето да ги спасявате, а  Бягайте надалеч

Lаnfеar твоят баща е пример дундуркането, в случая от мама, докъде води.
Но щом е спрял да пие само заради заплахата на доктора, той може и да не е алкохолик, а просто тежък пияч. Има известна разлика между двете.

Не я знам разликата, а не мисля, че има значение. Това са подробности. Все е злоупотреба с алкохол.

Ако все още е злоупотреба с алкохол -има надежда с усилие от едната страна и желание от другата може и да се получат нещата.Но ако вече има развита алкохолна зависимост- спасение няма.

Съпругът ти има проблем с алкохола, но ти го обичаш, искаш да запазиш семейството си. Нормално и похвално.
И какво?
Най-доброто, което правиш, е да пишеш в бг мама...
Така постъпи и дъщеря ми на 15, когато нещо я притеснявало, а не искала да ме буди, защото бях работила 12 часа и тя знаеше, че трябва да спя. Събуди ме, все пак, защото мамите й бяха казали, че вероятно е на смъртен одър.
Ти не си на 15.
Проблемът не е за бг мама.
Ако мъжът ти си счупи крак, форумките ли ще викаш да го  оперират, шинират или гипсират?
Има психотерапевти, психиатри, десетки други възможности да се посъветваш и да получиш истинска помощ.
Аз живея с човек, който залитна за три месеца и беше стигнал дъното, при положение че има хронично заболяване, което с години го държа далеч от алкохола. Когато го откарах (ни взел, ни дал) в най-близкото спешно, лекарите ни помогнаха.
Сега той има психотерапевт, която вижда всяка седмица, гастроентеролог, на която отчита изследвания всеки месец, медикаментозна терапия за депресия, която следя да спазва... И още други.
Беше голяма негова грешка, но е жив и в приличо състояние и ние живеем добре сега.
Но не бг мамма ни помогна.
Търси помощ другаде.
Ако ти се струва смислено това, което написах, пиши на лични.

А дъщеря ти? 

Пиша като преживяла и често съжаляваща, че докато бях по млада и с малки деца, не си взех шапката и не зарязах съпруга си - алкохолик. Като теб се чудех как ли ще им се отрази, дали пък това е правилното решение...Истината е, че обрекох живота си на безрадостност и често тъгувам за пропилените години. Като чета за криенето на шишинца, пиенето от сутринта, лъженето за употребата на алкохол - все едно аз съм го писала, явно това са симптоматични показатели за алкохолната зависимост. Мързелът и егоизмът, водещи до безпаричие, постепенното деградиране, довело до ограбване на всички ценности на жена ти и дори златните парички, дарени на децата ти от дедите им, това се превръща в твое ежедневие. Липсата на сексуален живот - ти губиш желание да се любиш с вечно вонящ на алкохол мъж, а на по-късен етап и той не може, е перспектива, която те очаква в недалечно бъдеще. Особено ще си затруднена в избора си, ако не е груб с тебе, дори демонстрира привързаност и сте  добри приятели. Още по-трудно е, ако се познавате от юношеството си и сте съзрявали заедно - тогава измъкването е непосилно, свързват ви толкова неща. Но още по-тежко е, когато с годините се почувстваш използвана, неудовлетворена и се заглеждаш с умиление във възрастни двойки, хванати за/под ръка, като тъгуваш, че си пропиляла шанса си да откриеш и застанеш рамо до рамо с Твоя човек. Децата също не са щастливи, защото заживяват с последиците от пиенето на татко. Наблюдават дребните му и жалки хитринки, откриват бутилчици на невероятни места, стават свидетели на ровенето в портфейла ти, губят доверие и уважение, а след време задълбочаването на алкохолизма прави някога добрия и грижовен татко в раздразнителен и груб баща. Когато си позволява да ги поступва /дори и рядко/, вече зарязваш пазенето на авторитета му и започваш да браниш децата си.
       Та мисълта ми е, че си поставена пред много, много труден избор, особено ако силно го обичаш. Преминала по този път /все още съм си на него,с вече израснали деца, но престанала да обичам, а понякога изпитвам и  ненавист/,  бих ти изкрещяла "Махай се!". От друга страна аз направих своя избор, но нека не си кривя душата - не само заради децата, но и заради инертност, доста разсъдливост, малко и от нежелание да си създам неудобства, пък знае ли човек дали след това ще му е по-добре...Не на последно място и надежда...В дадени моменти съм съжалявала, че не е някой злобар, за да го зарежа по-лесно.
Въпросът е ТИ как искаш да прекараш живота си. Ако можех да върна времето - щях да мисля за себе си. Да си щастлив - това е един от смислите на битието ни, може би най-важният. Децата, от опит ти го казвам, си се оправят.
Вземи решение, докато си млада, като не отлагаш с мисълта, че нещата ще се променят. Няма.Отвори очите си и си тръгни, ако искаш да изживееш живота си с партньор до тебе, не с алкохолик край тебе.

Ааа, дъщеря ми беше питала форума защо има чувството, че мобилен телефон вибрира в десния й яйчник. Отговорили й, че вероятно има рак или е извънматочно бременна.

И аз ще споделя моето мнение с алкохола и алкохолиците.
Момче, на 27 години съм, което до скоро имаше връзка с момиче по-възрастно от мен, имащо проблеми с алкохола, идващо от провинцията... Аз съм си Софиянец. 5 години бяхме заедно, като всеки ден беше борба... Уж се обичахме.
Запознах се с нея, когато пиеше много... влюбих се... след големи борби успях да я убедя, че трябва да спре да пие по 6 литра бира на вечер. Опитах с добро, опитах с лошо... не стана.
Убедих я да отиде на психиатър - той ѝ каза същото, което аз ѝ повтарях 1 година - не трябва да близва алкохол. Предписа ѝ хапчета, от които наистина не ѝ се пиеше, но нямаше желание за нищо и спеше постоянно.
Първия път издържа няколко месеца да не пие. Заклеваше се как ме обича и как заради мен ще спре да пие. Не го направи. През седмица, месец-два се връщаше към бирата.. 3 години по-късно уж най-накрая си призна, че има проблеми с алкохола и че ги е осъзнаха... Отново ѝ повярвах... отново ме излъга.
Семейтвото ѝ не е на моето мнение. Смятат, че тя може да пие, стига да е "контролирано". Което ми е и най-голямата мъка... Явно аз не съм ѝ достатъчен, за да спре. Тя на 1 бира сама не може да спре. Когато преди 2 месеца чух тези думи - "Аз никога няма да спра да пия" ... най-накрая ми дойде акъла в главата и се разделихме.

С всичко написано искам да кажа - това лечение няма. И от родителите си съм страдал заради алкохола им и от приятелката си... Ако те сами не го пожелаят, няма да се излекуват. А те в повечето случаи не осъзнават какво причиняват на околните.
Та... стягайте си багажа и бягайте на далеч преди да е твърде късно!!!
Аз пия 1 годишно... и не защото се ограничавам, а защото просто не обичам да пия. Това също много "мъчеше" вече бившата.

Успех на останалите... и дано им дойде по-бързо акъла в главата от колкото на мен