Ще имам близнаци! Тема с продължение 34

Първо малко предистория. Когато отидох в началото на бременността на преглед  се видя само 1 плоден сак. На следващия преглед чухме сърдечна дейност и тогава се видя втори плоден сак, но много по-малък. Докторката ми каза, че не изглежда добре и че най-вероятно ще спре развитие, но да не се тревожа, защото нямало да засегне другия ембрион. Е да де, но то пък се пребори и на всеки следващ преглед си растеше, вярно беше по-малко, но седмица след седмица и двете бебчета растяха добре.

2 пъти ходих при Стратиева на ФМ в 12 и 21 г.с. Всичко беше идеално, увери ме че малкото бебче, въпреки че е по-малко е абсолютно наред.  Каза обаче, че понеже е двуплодна бременност не е лошо да отида и в 32 г.с, защото макар и рядко имало усложнения. Моята лекарка вика щом ти се ходи - ходи. Отидох напълно спокойна и даже имах и планове за вечерта. Когато стигна до малкото бебче ме попита: ти това бебе усещаш ли го да рита?... След 10 мин. измервания ми съобщи, че нещата са доста сериозни, но все още имаме време. Кръвотокът беше почти спрял. Попитах какво не е наред с бебето, каза ми, че бебето е анатомично  здраво, плацентата не работи. Каза ми, че понякога така става и нямат обяснение защо. Каза ми, че има индикации, че вътреутробната изостаналост вече е започнала, тоест  бебето гладува и че все още успява някак си да се справя с това положение, но не се знае докога и във всеки един момент може да настъпи необратимото...

Още същата вечер се озовах в Майчин Дом в патологията и започнаха да ми слагат кортикостероидни инжекции, които да съзреят дробчетата на бебчетата. Слушахме тоновете сутрин, обед и вечер, през това време живеех от тонове до тонове и ме гледаха всеки ден на модерен ултразвук като този на ФМ. 3 дни по-късно родих дъщеря ми 1260 гр. синът ми 2080 гр. В момента са едни прекрасни едногодишни пакостници, а дъщеря ми е най-лъчезарното и умно създание на света. Вечно ще съм благодарна на д-р Стратиева и това, че отидох на ФМ в 32-ра г.с.