Пак да ви се оплача. Дано не ви се налага, но все пак: НЕ ходете в Пирогов. Няма по-големи идиоти.
Първо така дърпаха, натискаха малката ръчичка, все едно че кукла пипат. Изключително груби. Никакъв подход към деца. Още не са му махнали превръзката и започнаха да ми обясняват колко дълбоко било. Как "това дете" е за болница. А преди това мнението на други 2-ма доктора беше че раната е повърхностна и няма нищо страшно.
Две лелки бяха, Нз докторки ли сестри ли. Никой не се представя. Дойде и някакъв мрънкащ, само погледна с половин око инзаключи: да, ще трябва да ви приемем ако искате. Тук да се правят превръзки някакви специални със сребърни йони. На въпроса защо трябва да лежим в болница заради превръзки ми се отговори: Ми те такива са по-специални. Мн добре трябва се почисти раната преди това. Пък и с лека упойчица се правят. Абе то може и с тази обикновенната превръзка, ама по-бавно малко ще заздравее. Отказах категорично. Сега търся някъде частен кабинет. Анан от специалисти.
Иначе преди няколко дни ми счупи телефона младежа. Счупил една играчка, извадил едната батерия, събул си чорапа и скрил батерията в него. Идва при мен "мама пап, мама пап" и тряс в телефона ми. Добре че е само стъклото.
Иначе за говоренето, нещо не му се говори много. Всичко разбира, но не иска да казва. Като го карам нещо да каже и почва да мрънка.
Сега е на фаза пеене. Има си няколко любими песни и ме кара да му ги пея. Кръстил си ги е с по една дума, та поне се ориентирам коя иска
И той хвърля всичко по земята, особено като се ядоса за нещо. Аз му правя забележка. Опитвам се са му обяснявам, ме това което прави не е хубаво. Че той е добър и добрите деца не правят така. Но не винаги ме слуша. Ако не ми е добре или той ме удари, като види ме съм тъжна или плача идва да ме гали о целува. Много е любвеобвилен.
Много ми е жал като го гледам с превързаната ръчичка. И явно от време на време го приболява и дава да го цункам.
На оплаках се мами, сега ще се стягам за гости. Приятна вечер