Шеста тема на чакащите

Мерси момичетаааа! Аз дори не разбрах, че има два анонимни.... тъкмо се чудех как така се е променила анонимната и се доближава до моето мислене.....

Под думата "критерии" не се има предвид само и единствено външния вид.

Нищо не съм променила и вероятно с теб пак имаме различия по доста въпроси, които засегнахме преди време, Ина.

Продължавам да смятам, че имаме право на предпочитания, при всички изисквания към нас. Все още мисля, че е все едно как ще ги наречем - предпочитания, изисквания, критерии, претенции. И че дори едно такова да има, вече не сме "ангели".
Обаче също така продължавам да смятам, че е меко казано странно да определяме едва ли не какви очи и каква коса да има детето, да вярваме, че бг произходът гарантира безоблачно бъдеще и т.н. Недоумявам и за други неща, които няма да коментирам, за да не засягам лично никого в темата.

Обаче е факт, че се е появил преди няколко страници и друг "Анонимен", с когото определено сме на доста различни позиции.

gerda1, какво имаш предвид тогава с това:

Нима не става дума за външни белези?
И какво, според теб, се прави, за да не "обиждат осиновеното дете"? [/color]

Има сериозна разлика между претенции, критерии и т.н.
Но по-добре е те да са заявени открито. Много е тъжно, ако родителството при осиновяването се свежда единствено до грижи за едно дете.

За да не бъде обиждано и добре адаптирано едно осиновено детенце в градинка или училище основна роля има учителят, възпитателят.
 Имам познати с осиновено дете и злобна съседка, която ходеше да информира социалните, че детето много плачело, сигурно го биели. Ела, да видиш на какво подлагат родителите след това. Откъде злобната съседка знае, че детето е осиновено? А то е един малък разкош, но просто силно контрастира с родителите си.
Първо бяха взели детето от осиновителите до изясняване на ситуацията и после ги задължиха да пуснат детето на градинка.

Детето може да е бяло, но пак да му се подиграват, защото е пълничко или с очила с диоптър. Виждала съм деца да се подиграват дори на тези, които носят шини и брекети. Какво като е с видими ромски черти, живеем в космополитен свят, да не живеем във века на апартейда?

А може ли критериите да не са открито заявени?!
И какво имаш предвид под това, че е тъжно грижи да се полагат за едно дете?

В случая, gerda1, няма разлика между тези думи, защото с една от тях всеки кандидат-осиновител назовава заявените при подаването на документите предпочитания за възраст, пол, произход, на детето. А иначе, добре знаем каква е разликата в етимологията на тези думи. А и казаното за тях е към Ина, с която преди време коментирахме това. Пък че някои кандидати наистина имат "претенции", си е само техен проблем.

Това за ролята на учителя/възпитателя е много погрешно. Нека детето не е възпитано в уважение и толерантност, пък ти иди му стани учител и го научи. Обикновено родителите на другите деца са тези, които разясняват на отрочетата си обстоятелствата около "различното" и не го правят доброжелателно. Учителят може да парира последствията, но не и напълно да ги нулира.

И аз не разбрах това... за тъгата и грижите...

Злобната съседкааа... Откъде ли е разбрала? Странно! Толкова е трудно да се разбере, че едно дете, появило се изневиделица в семейството, на възраст, различна от 3 дни, без майка му да е била бременна, е осиновено! Ама вЕрно, да се чудиш! А, да, контрастЪТ... той е винъвникЪТ!

Спринт, не съм от Пловдив. Даже съм доста далеч от там. Колегите ми са все с висше образование. И въпреки това имат предразсъдъци. Дори прекалено много и то по отношение именно на децата. Може би, защото районът е такъв, не знам. Но не можеш да игнорираш всички. Мои познати осиновители сменят адреса си. В новия блок докато децата качват колелата си по стълбите бабите коментират:"Браво, браво. Гледай какви добри деца, как сами си качват колелетата...". А една от тях (приемен родител при това) изтърсва "Да, но осиновени." Та явно градът не е толкова голям.
Ще кажат на детето ти в ДГ, че е циганче. А ти у дома обяснявай защо го дразнят и защо обиждат циганите. А на каква възраст ще му обясниш за етносите? Да сменя колегите ли? Смених квартала, но се оказахме в съседни блокове с моя роднина, която смята децата ви за по-нисши, защото са осиновени, за недостойни да учат в добро училище и въобще да живеят и да ги вижда в елитния й квартал. Не общувам с нея естествено, а и никога не сме били близки. Дали вече не е разтръбила наоколо, че са осиновени? А те са по-бели от нея. Между другото, по-обикновените хора около мен са по-толерантни в това отношение, нетолерантност наблюдавам от страна на хора с висше и на възраст над 40 години, които се имат за нещо повече по презумпция. Просто всеки преценява с какво може да се бори и с какво не.

 Mama Ru, явно съм запомнила грешно.
То се знае, че възрастните хора изобщо не са толерантни и аз изобщо не обръщам внимание на думите на разни баби.
Защо толкова се подценяват децата? Те не са глупави, че да чакаме да поумнеят до определена възраст и тогава да им кажем за етносите, расите, религиите в България и по света!

Мен в училище все ме тормозеха, защото бях "читанка". Все седях на първия чин и вдигах ръка. Това си намериха, за това ме обиждаха. Еми, мина и замина
Децата не са толкова беззащитни или крехки, много е важно и какъв личен пример ще получат в къщи, за начина по който да гледат на себе си, както и за начина, по който да реагират, когато получат обиден коментар от какъвто и да е тип. Обидата, е жалък опит на комплексирания индивид, да принизи друг човек до своето ниво. Другия човек, ще я чуе и ще я подмине/ забрави/ преживее/ надживее. Но много жалко за комплексирания индивид, защото той цял живот трябва да търпи себе си такъв. А това не води до щастие.

Това трябва да се забие някъде като изведена мисъл! Трябва да е като мото в живота. Много смислени думи!

Има един такъв нов феномен, който стана известен след лъжливите новини. Казва се "whataboutism". Все още не е масово разобличен като такъв по нашите ширини и затова хората много добре се възползват, включително и в тази тема (може би неосъзнато, но неосъзнатите хора са най-опасни след невежите, според мен.

Това е похват, в който като видиш, че някой ти казва истината право в очи: в България се предлагат за осиновяване много повече етнически роми отколкото етнически българи или етнически пумаци или турци и това, че се предлагат повече деца с ромски произход не значи, че такова дете трябва да се приеме, т.к. само това му се предлага.  (Звучи грозно, но в кратце е това: деца с етнос не са по вкуса на всеки, това е лично решение и това, че предимно това има и това се предлага за осиновяване не значи, че трябва да се приеме.)

Като не им хареса на някой истината, и търсят аргумент, с който да "разобличат" лицемерието в казаното от другия с доводи тип: "ами какво ще кажете за" .. другите деца, които ги обиждат в училище, ... "ами какво ще кажете за" другите осиновени деца, ... "ами какво ще кажете за"дори и тези без "етнос" - и тях ги дискриминират, ... "ами какво ще кажете за"другите, които не са осиновени - и тях ги обиждат, ..."ами какво ще кажете за" тези, които обиждат, че и комплексари били, по-нисши от тези, които са обиждани, а тези, които са обиждани са герои - те преодоляват, надживяват.

На това му казват прикрит цинизъм. Първо - не е геройство някой да осинови дете с етнос. Това е лично решение и припознаване на твоето дете в детето, за което са викнали родителите на среща. За мен само един расист би похвалил такава постъпка, т.к. расистите гледат расата първо и след това човека. Тези, които искат да се приемат за "героини", "изпълняваши благородни дела", нагърбили се с "нелеката задача" да осиновят дете от етнос или с нелечими състояния, заклеймявайки всички други за мъже/ жени "с претенции", може би е добре да си поговорят с някой, който да им обясни, че дете не се осиновява, за да се начеше егото.

(Предварително се извинявам на тези, на които тези редове ще им накърнят самолюбието. Сигурна съм, че те ще имат нужда да им се подхрани егото с извинения, така че го правя предварително, за да пестя от постове. )


Конкретно за този цитат - не е много сигурно това, че обидата ще се подмине/ забрави/ преживее/ надживее. Дали другият е комплексар, по-нисш от този, който носи обидата гордо като значка за почит, или този, който се обижда има крехко его и си е казвал, че е нещо повече от този, който го е обидил, за да се почувства нараненото им его по-добре ... спорен е въпросът. От ситуация до ситуация има огромна разлика.

Например, това, което се е случило на мама-ру с преместването в друг квартал, за да избегне злобните нападки или с жената, която я е клеветила съседката (а тя не е пуснала контра жалби за отношението й защото е "доброто момиче" и добрите момичета не правят така) - ами много е гадно. Дали другите са комплексари, гадяри, хейтъри или извънземни - все тая. Прекрачили са някои граници и е добре да им се покаже, че не е ок така.

Колко ниско още може да паднеш!?

По-точно не би могло да бъде казано.

Анонимен,  виж, никой, никого, за нищо не е насилвал. Можеш да вярваш, в каквото прецениш, и да изразиш мнение, каквото прецениш. То говори за теб, а не за другите.
 Аз не се дразня, защото в моя свят, съм се научила как да се справям с подобно отношение.
Можеш да ме цитираш колкото пожелаеш, аз си стоя за думите. Понякога спора е излишен, хората четат и преценяват.