От ноември 2016 съм в списъка на чакащите . Обзело ме е такова спокойствие и сигурност ,че чак се изненадвам от себе си. Няма място за отчаяние .С напълно трезво съзнание съм написала предпочитанията си и не съм склонна да правя компромис след като вече веднъж съм преценила силите си /за болно дете/ възгледите си/за дете от определен етнос/ . Думи от рода "щом ви се чака " не ми говорят абсолютно нищо и няма намерение да им отдавам значение.Чакам колкото е нужно не се състезавам с нищо и никого. Всичко което съм написала в заявлението е премислено многократно ,преценено е внимателно и вътрешното ми усещане е че нещата ще се развият така както трябва. С две думи момичета търпение и спокойствие. всичко ще се нареди направили сме първата крачка а тя води до една много дълга и интересна разходка. Успех на чакащите и на вече станалите мами 
Браво, че не сте се вързали и не сте направили компромиси с изискванията. Изсилването може да доведе до горчиво съжаление
Дано успеят миличка.Никак не ми се вижда лесна задача.Аз се досетих , как избират подходящи осиновители , ама всичко е и до късмет .Предполагам , че ако в документите ви пише , че сте главен готвач , може би подходящо дете за вас ще е такова с хипотрофия.Не съм сигурна , ама се чудя , как точно определят кое семейство е най - подходящо за даденото дете .Това ми дойде на ума.