Моята голяма дъщеря правеше същото нещо като малка. Не съм нито психолог, нито какъвто и да било специалист, но мисля, че да го израсте е единственият начин. Според мен, това е страхът от тъмното. Звучи абсурдно, но всяко дете се страхува от тъмното. Просто някои деца го изразяват по-ярко. Не се плаши, но нищо добро няма да се случи. В продължение на 3 години, от 5 до 8, дъщеря ми всяка вечер ставаше и изпадаше в някаква истерия. Нищо не пмнеше после. Обаче, пуснех ли я в моята стая, спеше като къпана. Не сме ходили никъде, просто изчакахме да отмине.
1. Детето е видяло нещо страшно по телевизията, прочело е нещо страшно.
2. Някой, няма значение учител или ученик, тормози детето в училище
3. Думата съжалявам е знак, че детето се е провинило по някакъв начин. Ако сте прекалено строги родители, е напълно нормално да се страхува да не му се карате. Ако е изкарало някоя двойка, или пък е сгафило в училище. Направило е нещо нередно. Още повече потвърждава това фактът, че се дърпа от Вас. Кое дете не иска да прегърне майка си, когато е разстроено? Няма такова. Направило е нещо нередно, срам го е, скрило е от вас, но не може да търпи да ви лъже.
Мисля, че това са възможностите. Дано да съм полезна!