Според мен вината не може да е само умишлена. Това, че не знаеш нещо не оправдава, особено ако виждаш как си провалил психиката на детето си.
От снощи ми е много тежко. Синът ми ми каза, че заради това, че аз съм го направила несигурен и съм му насадила страхове, му се случват тези неща. Не го каза като обвинение, а в смисъл, че ми е простил. Само че аз не мога да си простя, а откато ми каза това се чувствам като срината.
Така че вината е нещо, което ще трябва да нося ... не знам докога, но вероятно цял живот.
Не съм мислила, че ще имам такива препятствия, не съм искала това нито за себе си, нито за детето си. А и за мъжа ми - и той страда от моите грешки, въпреки, че се мъчи да ме оневини. Макар, че подозирам, че го прави, защото го е страх да не психясам. Но какво по-голямо обвинение от това, детето ми да мисли, че аз съм причината.
Някой вярва ли в духовни водачи и знае ли как се викат?
Искра, всяка майка може да си зададе абсолютно същите въпроси и може да се чувства виновна постоянно:
Дали не сбърках, че го пусках на ясла от първата годинка?
Дали му обръщах достатъчно внимание?
Дали не съм му говорила разни неща, дето не е трябвало да му говоря?
Дали съм го изплашила?
Сигурно трябваше да го запиша на еди какъв си курс. Ето, другите ходят.
Сигурно не трябваше да му давам да играе на компютъра. Ето, затова сега детето ми стана наркоман. На всичкото отгоре е агресивен. Защо не прочетих еди коя си книга - там ги пише тия работи. Там пише да не гледа повече от 1 час телевизия, а аз не го ограничавах.
Сигурно съм си травматизирала детето. Повредила съм си детето. Не трябваше да му се карам за еди-какво си.
И това училище, дето го записах. Ми не е добро. Защо не проучих повече, защо не си дадох повече зор. Гледам, другите майки как се хвалят, колко са доволни от еди коя си детска градина. Моето дете е ощетено, защото не положих достатъчно усилия.
Сигурно ли е, че детето има БАР? Да не е някаква обикновена тревожност или депресия?
Дайте му цел в живота. Да се концентрира върху нещо друго. Цел трябва, цел. Мечти, планове, надежда.
И терапия. Нека си говори с някой, който не е от семейството. Имате ли психотерапевт? Той харесва ли си психотерапевта?
Жена ли е или мъж?