Психологиеската бариера
- Публикувана: 11 ноем. 2004, 15:09 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2004, 18:30 ч.
# 15
11 ноем. 2004, 16:17 ч.
Tania79, недей така, защото ми се приплаква. Травмата е голяма, но за тези 5 години не съм мислила, че ще има това НИКОГА! Ти си ми набор май - 79, нали?
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Виж целия пост
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
# 16
11 ноем. 2004, 16:20 ч.
А, да осиновяването е разбира се е едно много нормално разрешение. Моят глас е в категорията "да".
ПС. За мен точно такива коментари "Не мисли за негативни неща", "То ще стане от самосебе си", са много по-травмиращи отколкото човек да се замисли над възможността :"Да, напълно е възможно никога да нямам собствено биологично дете и нека видим какво може да се направи оттук нататък". Познавам поне няколко жени, които са приели съдбата си и са предприели като крачка осиновяването и сега са щастливи майки.
Така, че анкетата не е за да дразни някого (разбира се тези, които говорят на френски с конете си не са в състояние да осмислят елемнтарни неща, но аз го отдавам на продължителното общуване със себеподобните, не на френския), а всъщност да си зададем въпроса докога ще можем да издържим на "стискаме ти палци за следващия месец" и Седмичницата "3007" брой. От предната анкета се видя, че болшинството сте в групата 25-20 и разбираемо е такива въпроси да ви се виждат болезнени, но за групата 30-35 и 35-40 те са реалност.
Виж целия пост
ПС. За мен точно такива коментари "Не мисли за негативни неща", "То ще стане от самосебе си", са много по-травмиращи отколкото човек да се замисли над възможността :"Да, напълно е възможно никога да нямам собствено биологично дете и нека видим какво може да се направи оттук нататък". Познавам поне няколко жени, които са приели съдбата си и са предприели като крачка осиновяването и сега са щастливи майки.
Така, че анкетата не е за да дразни някого (разбира се тези, които говорят на френски с конете си не са в състояние да осмислят елемнтарни неща, но аз го отдавам на продължителното общуване със себеподобните, не на френския), а всъщност да си зададем въпроса докога ще можем да издържим на "стискаме ти палци за следващия месец" и Седмичницата "3007" брой. От предната анкета се видя, че болшинството сте в групата 25-20 и разбираемо е такива въпроси да ви се виждат болезнени, но за групата 30-35 и 35-40 те са реалност.
# 17
11 ноем. 2004, 16:21 ч.
Спокойно
все още не съм на вълна "НИКОГА", просто казвам че ако след доказан (поне от двама доктори - минимум) проблем бих приела и това. Но разбира се всичко е много относително и за сега само така мисля, не знам обаче какво ще ми дойде до главата. Сега само разсъждавам над втпроса "НИКОГА" ей така хипотетично.
Подчертавам - изобщо не съм се отчаяла все още и не мисля да го правя в близко врем.
А ти недей се разстройва, че не е добре за твоето положение 
Виж целия пост
Цитат на: sunny_zt
Tania79, недей така, защото ми се приплаква. Травмата е голяма, но за тези 5 години не съм мислила, че ще има това НИКОГА! Ти си ми набор май - 79, нали?
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Имаш още време, още варианти! Бъди силна и не мисли за негативните неща!
Не съм запозната с твоя проблем, но мисля, че рано или късно и на теб ще се случи нещо хубаво!
Спокойно
все още не съм на вълна "НИКОГА", просто казвам че ако след доказан (поне от двама доктори - минимум) проблем бих приела и това. Но разбира се всичко е много относително и за сега само така мисля, не знам обаче какво ще ми дойде до главата. Сега само разсъждавам над втпроса "НИКОГА" ей така хипотетично. Подчертавам - изобщо не съм се отчаяла все още и не мисля да го правя в близко врем.
А ти недей се разстройва, че не е добре за твоето положение
# 18
11 ноем. 2004, 16:23 ч.
Mои разсъждения: ако сме опитали всичко и не става явно е дошло временето на никога.
Иначе да скачам от примерно инсеминация на инсеминация или от ин витро на ин витро с някаква вманиаченост е прекалено.
просто трябва да се знае, че в един момент настъпва това никога и е време да се продължи напред
Виж целия пост
Иначе да скачам от примерно инсеминация на инсеминация или от ин витро на ин витро с някаква вманиаченост е прекалено.
просто трябва да се знае, че в един момент настъпва това никога и е време да се продължи напред
# 19
11 ноем. 2004, 16:25 ч.
Което може да е тема на следващата анкета
Виж целия пост
Цитат на: Теодора
А, да осиновяването е разбира се е едно много нормално разрешение. Моят глас е в категорията "да".
Което може да е тема на следващата анкета
# 20
11 ноем. 2004, 16:28 ч.
Което може да е тема на следващата анкета
ммммммммммммм даааааааааа
И понеже те сърбят ръчичките Теди, давай
Виж целия пост
Цитат на: wa_wa
Цитат на: Теодора
А, да осиновяването е разбира се е едно много нормално разрешение. Моят глас е в категорията "да".
Което може да е тема на следващата анкета
ммммммммммммм даааааааааа
И понеже те сърбят ръчичките Теди, давай
# 24
11 ноем. 2004, 17:15 ч.
Това е един от най-страхотните постинги,които съм чела
Виж целия пост
Цитат на: Лекси
Извинявайте, че разводнявам темата, но мисля, че мястото е тук. Напоследък много мисля за осиновяване. Имам щастието да имам вече дете - изпитала съм очакването, раждането... знам какво е.
Ако не го бях преживяла, може би щях да искам да се боря до край за дете, създадено от мен и мъжа ми...
Но сега все по-често си мисля, че щом не става, може би така трябва да бъде. Може би има дете, родено от друга, което чака мен, а аз губя от времето, което мога да прекарам с него... Преди да се роди детето ми, мислех, че то ще прилича на нас, че когато го погледна, ще виждам в него себе си или мъжа ми...не е точно така - то се отделно лечност и дори да прилича на нас, то то е само в най-общи черти.
Мислех си, че може би ще чувствам чуждо дете от друг - сега знам - това няма нищо общо с това, кой го е създал...
Но все още се страхувам - достатъчно силна ли съм да го направя щастливо, тук, в България, където хората все още имат предрасъдаци, няма ли все пак да правя разлика между тях...
Така че, замислям се върху варианта да не стигам до това никога...всъщност "никога" няма.
Ако не го бях преживяла, може би щях да искам да се боря до край за дете, създадено от мен и мъжа ми...
Но сега все по-често си мисля, че щом не става, може би така трябва да бъде. Може би има дете, родено от друга, което чака мен, а аз губя от времето, което мога да прекарам с него... Преди да се роди детето ми, мислех, че то ще прилича на нас, че когато го погледна, ще виждам в него себе си или мъжа ми...не е точно така - то се отделно лечност и дори да прилича на нас, то то е само в най-общи черти.
Мислех си, че може би ще чувствам чуждо дете от друг - сега знам - това няма нищо общо с това, кой го е създал...
Но все още се страхувам - достатъчно силна ли съм да го направя щастливо, тук, в България, където хората все още имат предрасъдаци, няма ли все пак да правя разлика между тях...
Така че, замислям се върху варианта да не стигам до това никога...всъщност "никога" няма.
Това е един от най-страхотните постинги,които съм чела
# 25
11 ноем. 2004, 17:23 ч.
НИКОГА - тази дума не трябва да съществува!
НИКОГА няма, да!
Виж целия пост
НИКОГА няма, да!
# 26
11 ноем. 2004, 19:12 ч.
Абсолютно не съм съгласна с мненията на лиорена и ТопКат.
Просто вие няма как да знаете как се чувстваме ние и затова оставете сами да преценим дали тази анкета е тъпа,остра,травмираща или нещо друго.
Мен лично тази анкета изобщо не ме травмира даже.Много си е точна и на място.Ние затова сме тук-да си обсъждаме проблемите,а един от тях е точно тази психологическа бариера.
Ето сега и моя отговор.Аз съм приела възможността никога да нямам собствено дете.Със съпруга ми сме решили да изчакаме докато навършим 35 и да си осиновим дете.Това е.
И ако трябва да съм честна след като приех тази възможност се чъвствам много по-добре.Гледам напред и имам някакъв план,който следвам.Просто съм реалистка.
Разбира се преди това ще пробвам всички възможностти да имам собствено дете,но......за мен е голяма стъпка напред това, че приех възможността това никога да не стане.
не се притеснявам да говоря за това и поради тази причина смятам, че няма нищо лошо и травмиращо в анкетата на Теди.
Още един път искам да помоля всички, които бързат да плюят по нея да ни оставят сами да преценим дали искаме или не искаме да отговорим на тази анкета.
Благодаря ви за вниманието!
Виж целия пост
Просто вие няма как да знаете как се чувстваме ние и затова оставете сами да преценим дали тази анкета е тъпа,остра,травмираща или нещо друго.
Мен лично тази анкета изобщо не ме травмира даже.Много си е точна и на място.Ние затова сме тук-да си обсъждаме проблемите,а един от тях е точно тази психологическа бариера.
Ето сега и моя отговор.Аз съм приела възможността никога да нямам собствено дете.Със съпруга ми сме решили да изчакаме докато навършим 35 и да си осиновим дете.Това е.
И ако трябва да съм честна след като приех тази възможност се чъвствам много по-добре.Гледам напред и имам някакъв план,който следвам.Просто съм реалистка.
Разбира се преди това ще пробвам всички възможностти да имам собствено дете,но......за мен е голяма стъпка напред това, че приех възможността това никога да не стане.
не се притеснявам да говоря за това и поради тази причина смятам, че няма нищо лошо и травмиращо в анкетата на Теди.
Още един път искам да помоля всички, които бързат да плюят по нея да ни оставят сами да преценим дали искаме или не искаме да отговорим на тази анкета.
Благодаря ви за вниманието!
# 27
12 ноем. 2004, 05:18 ч.
Ne e iasno oba4e koi ne e nared sas glavata
p.p.spored men opredeleno ne e Teodora
Виж целия пост
Цитат на: Liorena
Вече съм 100% убедена, че не си добре с главата.
Ne e iasno oba4e koi ne e nared sas glavata
p.p.spored men opredeleno ne e Teodora
# 28
12 ноем. 2004, 13:58 ч.
Мили момичета, извинявайте много че се намесвам, но искам да ви питам какво мислите за тези двойки, които след дълги опити за свое дете осиновят едно чуждо и известно време след това жената се оказва бременна. Може би е случайност, или... просто ”Божа работа” 
Виж целия пост
# 29
12 ноем. 2004, 18:08 ч.
Ne e sly4ainost az poznavam takava dvoika i mislex snoshti da go napisha no beshe dva prez noshta i ne mojex da si sabera akala. Ta imenno tova e psixologi4nata bariera koiato sled osinoviavaneto e otpadnala i jenta e zabremeniala. Sega dvoikata ima tri desa ednoto koeto sa zeli i za tiax tova e kasmeta im i dve texni . Sega praviat planove za 4 misliat da si osinoviat:)
Виж целия пост
Цитат на: sve
Мили момичета, извинявайте много че се намесвам, но искам да ви питам какво мислите за тези двойки, които след дълги опити за свое дете осиновят едно чуждо и известно време след това жената се оказва бременна. Може би е случайност, или... просто ”Божа работа”
Ne e sly4ainost az poznavam takava dvoika i mislex snoshti da go napisha no beshe dva prez noshta i ne mojex da si sabera akala. Ta imenno tova e psixologi4nata bariera koiato sled osinoviavaneto e otpadnala i jenta e zabremeniala. Sega dvoikata ima tri desa ednoto koeto sa zeli i za tiax tova e kasmeta im i dve texni . Sega praviat planove za 4 misliat da si osinoviat:)
Препоръчани теми