Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да помогна на мъжът си ?

  • 39 800
  • 57
# 45
Накарай го да те чука с подръчни материали и средства - пръсти, език .. да не изброявам. Щом разбере, че все още може да те доведе до оргазъм, със сигурност ще има подобрение.
Виж целия пост
# 46
Включи се и втори мъж, но по-добре да не беше. Как му го побра ума горното, да се чудиш.
Аз също чета Вашата история, не съм писала, защото не намирам думите за да кажа нещо успокоително или да помогна, но след този не можах да се въздържа.
Виж целия пост
# 47
Опитах се да се поставя на мястото на горкия човек и това според мен много би помогнало. Съжалявам ако не съм достатъчно женствен и душевно извисен за този форум, но искате мъжко мнение - ето ви го.
Виж целия пост
# 48
Аз те разбирам какво имаш предид - и съм съгласна с теб.
Но..човекът още въобще отказва да мисли за секс и всичко със сексуален подтекс го дразни.
Как си мислиш, че ще се опита да прави секс въобще?
Виж целия пост
# 49
Ако човекът е такъв типаж, като  streetz, сам щеше да предложи, без да се налага да го "карат".
Виж целия пост
# 50
Стреез.

Бих била много щастлива мъжът ми да ми направи подобно предложение, но за момента той не проявява интерес към това.

На всички останали благодаря за хубавите думи. Дано никога не разберете какво е един мъж да не гледа на вас като на жена. Няма по-лошо нещо.

Бъдете живи и здрави.

Бог да е с вас и с вашите близки.

Виж целия пост
# 51
 KZ78, писах, писах и когато реших да го публикувам, то взе, че системата ме изхвърли. Отново влязох в профила си, но написаното се изгуби Sad
Приемам това като знак, че не трябва да давам мнението си в тази тежка ситуация.
И все пак знай, че Господ ни дава само изпитания с които може да се справим. А това е велико изпитание за теб като съпруга!
Още сега ще запаля една свещичка да мине по- бързо този тежък момент и от него да излезете още по- силни и сплотени baby_neutral 
Виж целия пост
# 52
Благодаря ти.
Не са  нужни много думи за да се изрази подкрепа. Нека всичко, което си направила да ти се връща като благодат.

Искам да се извиня на тези жени, които случайно съм засегнала с думите си. Написах отговори но не знам дали съм успяла.

Извинете пак ако не сте получили отговори.

А мъжете, които са здрави и не обръщат внимание на жените си им трябва един здрав тупаник. Съжалявам ако съм крайна.
Излиза, че мъжът ми е по-мъж от всички тях. Дано един ден да научат какво са направили.
Дано Господ им даде такъв урок, че да разберат колко мъка са причинили на жените си.

Лека вечер на всички.

Пак ме извинете ако съм обидила някоя жена незаслужено.
Виж целия пост
# 53
Благодаря ти.
Не са  нужни много думи за да се изрази подкрепа. Нека всичко, което си направила да ти се връща като благодат.

Искам да се извиня на тези жени, които случайно съм засегнала с думите си. Написах отговори но не знам дали съм успяла.

Извинете пак ако не сте получили отговори.

А мъжете, които са здрави и не обръщат внимание на жените си им трябва един здрав тупаник. Съжалявам ако съм крайна.
Излиза, че мъжът ми е по-мъж от всички тях. Дано един ден да научат какво са направили.
Дано Господ им даде такъв урок, че да разберат колко мъка са причинили на жените си.

Лека вечер на всички.

Пак ме извинете ако съм обидила някоя жена незаслужено.



Разбира се, че е по-мъж от много от нас, ти му се радвай и го цени, защото наоколо е пълно с мишоци, които освен стойки и разсъждения, друго нямат. Вие имате семейството си и децата си, а тепърва ще остарявате и тогава ще ни се живее още повече. Живи и здрави.
Виж целия пост
# 54
Ами то и да не сме силни какъв друг изход имаме. Да седна да плача ли? Той пък още по малко ще седне да се жали. През какво сме минали не ви е работа да знаете. Той беше опората в семейството в най-трудния момент. За това все още не съм се отказала.

Нямам представа от пластични операции но от това , което видях че е останало от пениса не знам как може да се възстанови. 

Има един вид пластична операция, която, надявам се, може да помогне - Фалопластика. Най-често се използва при импотентни мъже, както и за увеличаване на дължина и широчина. Не съм запозната дали е възможност във вашия случай, но не пречи да питате. Като цена мисля, че е около 2-3 хиляди, да много пари, но здравето цена няма.
Виж целия пост
# 55
Здравейте.

Благодаря за последните изказани мнения.

Извинете ме че отдавна не съм посещавала тук, но доста ми се събра и за капак малките се разболяха един след друг.

С две думи. Ходих на психолог. Човека ме изслуша. Съвета му е да не се мъча да помагам на съпругът си защото така го карам да се чувства слаб. За операцията също трябва мъжът ми да узрее и реши сам. Всичко натрапено ще го отдалечи от идеята за операциата.

Почти същото ми казахте и тук.

Това, което по ме притесни е, че той сподели, че никой хирург не го е търсил него или доколкото знае негови колеги за подобен на мъжът ми проблем. Това искрено ме кара да съчувствам на мъжете преживяли по една или друга причина операции, които са ги направили инвалиди откъм полов живот.

Това е доста отчайващо.

Добрата новина е че мъжът ми вече се държи почти нормално изключая физическата близост с мен. Не намирам обаче причина да му се сърдя. Вече и не страдам толкова.

Тъй като не се очертава да ми намалее работата до нова година пожелавам на всички тук и на семействата им много, много здраве. Като сте здрави щастието ще ви е спътник.

Весело посрещане и на новата година. Бог да е с вас и с вашите близки.
Виж целия пост
# 56
 Hug
Виж целия пост
# 57
Здравейте, с голямо закъснение, повече от година след като е публикувана, попаднах на тази тема. Не знам дали отново ще влезете да четете, но все пак ще напиша и своето мнение като допълнение към двете смислени мъжки мнения, които видях по темата.

Искрено се надявам да сте по-добре и двамата към днешна дата, да се справяте с гигантската промяна в живота Ви. Съчувствам Ви от сърце за всичко, през което сте преминали с нечовешката ни здравна система! Cry

Дано сте здрави в момента - това е най-важното!

По темата си мисля следните неща:

Първо - не мисля, че мъж, който не е преминал през подобна операция, е напълно способен да си представи какво му е на съпруга Ви. Аз поне не знам как бих се чувствал - знам, че би било ужасно, естествено, но би било крайно лицемерно да кажа, че мога да се поставя на негово място. Вие самата сте забелязали колко експлицитно-сексуално е всичко около нас - телевизия, шегички, разговори и т.н. Освен бликащата отвсякъде сексуалност, нашето общество обича да се бъзика с подобни проблеми. Толерантност трудно ще срещнете - "толераст" е обида у нас. Със сигурност това допринася към проблема, ако не е и основната част към настоящия момент.

Второ - мисля, че колкото и да е парадоксално, мъжете сме по-крехки от жените при подобни проблеми - по-трудно продължаваме напред, по-дълбоко приемаме нещата. Ако лицето на една красива жена бъде обезобразено, тя ще страда, ще се депресира, но си мисля, че някак ще продължи напред, ще превъзмогне поне частично проблема, особено ако има любящ мъж до себе си. Мисля, че за мъж загубата на пениса би била по-трудна за приемане. Въпреки че обективната реалност е, че пенисът всъщност не е толкова важен! Щом дори деца имате, щом сте заедно, щом се обичате, щом хората не се обръщат след него по улиците, както правят при хора, страдащи от заболявания, които обезобразяват лицето - реално проблемът в главата е този, който трябва да бъде преодолян. Но това е вероятно по-трудно за мъж. Виждам, че и двамата сте изключително борбени и силни, но след като искате мъжко мнение - може би той в по-слаб от Вас в това отношение. И ще трябва да сте безкрайно търпелива.

Трето - за съветите да поправи положението - не съм проучвал въпроса за реконструкция, но съм силно скептичен, че е възможна такава, особено пък такава, която да позволява нормални еректилни функции, което в крайна сметка е целта - не казвате да има здравословни проблеми, трудности с уринирането или нещо подобно. На Ваше място бих бил внимателен преди да давам напразни надежди. Най-добрият вариант ми се струва, че би бил той да приеме ситуацията такава каквато е. Добър психолог вероятно би помогнал, но не съм сигурен у нас какви са алтернативите - това, което Ви е казал Вашият психолог ми звучи като нормална човекша логика, която би могъл всеки човек да Ви каже. По-скоро, ако смятате, че нещата се влошават, ако Ви се струва, че има мисли свързани със самоубийство, ако е дълбоко нещастен, отчаян, ако все още продължава да не може да спи и т.н. - може да се обърнете към психиатър, който да предпише лекарства от семейството на антидепресантите примерно. Депресията е болест като всяка друга, свързана е с химичния баланс в мозъка и се влияе много добре от антидепресанти, в приемането на които няма нищо срамно! За съжаление е минало много време след операциите - ако са ми верни сметките близо 2 години. На този етап дори да е имало депресия, тя или е преминала или е станала хронична и не съм сигурен доколко би се повлияла от единствено медикаментозно лечение, но ако смятате, че има риск да посегне на живота си или да се влошат нещата като всекидневно функциониране (ходене на работа, сън, хранене и т.н.) - потърсете подходящ психиатър, специализиращ в подобни проблеми.  

Четвърто и последно. Мисля, че най-трудното, но и най-смисленото нещо в случая е човек да приеме огромната промяна в живота си и в начина по който се възприема и да продължи напред. За да стане това, говоренето за проблема помага много. Не е хубаво, че се е затворил в себе си по такъв начин, но щом поне с Вас говори - насърчавайте го да говори колкото се може повече. Това няма как да стане с питане или подбутване от Ваша страна, по-скоро трябва с търпение и изключително много внимание да не го засегнете. Идеален вариант би бил ако може да обмени опит с пациенти преминали през същата операция - тогава би се почувствал доста по-нормален. Виждал съм по филмите на запад такива групи за взаимопомощ, но тук такова нещо май няма. Пък и би било добре да са хора със същия тип операция. Ако знаете английски - потърсете в някой англоговорящ форум за онкоболни или възстановяващи се за хора с подобни проблеми. Струва ми се, че колкото повече се отпусне да говори за това, толкова по-лесно ще го приеме. А приеме ли го - това е просто един пенис! Много мъже напр. се раждат с твърде малки пениси, вероятно имат проблеми в сексуалните си отношения, има всякакви проблеми, свързани с това. Не пенисът прави мъжа "истински мъж", дори и в леглото. Присъединявам се към мнението, че Вашият съпруг е безкрайно повече мъж от много други мъже! Имате деца, семейство, можете да имате близост и без секс и в крайна сметка при всички двойки рано или късно с напредването на възрастта идва моментът, когато секс вече няма, но това по никакъв начин не значи, че нямат близост. А дори секс не е невъзможен, може би дори и той би могъл да извлече физическо удоволствие от него, ако се е запазила някаква чувствителност, а дори да няма чувствителност - мозъкът често компенсира липсата на основен ерогенен център,какъвто е пенисът при мъжа и е възможно да намерите други начини да му доставяте удоволствие - например с галене, откриване на ерогненни зони и т.н. Той на Вас няма да има никакви трудности да Ви достави сексуално удоволствие, което вероятно би му помогнало да си възвърне част от изгубеното самочувствие. Но преди изобщо дори да мислите за подобни неща - трябва да му помогнете да приеме себе си, да преодолее травмата - не знам колко време ще Ви е необходимо, но Вие сте му единствената опора поне от описаното в темата и от Вас зависи да бъдете още по-силна и да му помогнете и на него. Не избързвайте със секса, близост от типа на държане за ръце, прегръщане, целувки е напълно достатъчна, не правете Вие първата крачка или много много внимателно както сте се хванали за ръце по време на сън. Но и бъдете готова, ако той е склонен да Ви прегърне например, да му отвърнете, без да ескалирате или да го притискате да прави нещо повече от това. Много е важно според мен да правите нещата в правилния ред, а той е, че първата стъпка е той да приеме себе си, да се пребори със срама, да започне да вижда реалистично ситуацията - не твърде драматично, както вероятно в момента (или към момента на темата) гледа на нея. Едва след това започвате да търсите физическата интимност помежду си, без задръжки и притеснения, но и без да бързате и без да робувате на предразсъдъци.

Надявам се, ако в труден момент влезете отново във форума, да попаднете на това мнение и да Ви е поне малко от полза. Ще се опитам да влизам периодично и да проверявам за отговори от Вас по темата и да Ви отговоря, ако се появят други въпроси или искате да споделите нещо.

Успех Ви желая от сърце!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия