Втора бременност и малко дете, как се справяте?

И при мен така.

разликата м/у децата ми е 2г и 4м.
второто не беше планирано. справям се добре. понякога таткото много помага, друг път няма възможност. баби и дядовци нямаме в града, в който живеем и нямаме помощ от тях. домакинската работа на моменти доооста изостава, но понякога предпочитам да прочета 20 стрници книга и да съм все пак с акъла си, вместо да мия прозорци и да си и зпускам нервите по децата...
самите бременности обаче при мен бяха леки, а децата ми са доста разбрани, особено голямото (на почти 4г). по време на втората бременност постепенно го отучих от носене навън. количка не ползва от 1,5 г, та малко беше свикнал да го поносвам. затова пък бях инструктирала баща му да го носи колкото може повече, за да ме компенсира. роди се малката (сега на 1г и 7м), първите месеци минаха доста добре, защото беше адски спокойно бебе. сега е по-буйна, но пък голямото дете ходи на кооператив от 1г насам и през деня съм само с малкото.. още няколко месеца остана и малката ще тръгне на кооператив и надявам се, ще успея малко да дишна и аз. звучи малко тегаво, но се оправям добре  не съжалявам, че така стана. изпомежду всичките гореописано събития, успях някакси и да премина през една адски тежка криза в отношенията с партньора ми. и все пак оцеляха всички

Мда. Но пък някои хора имат късмет с кротки бебета  !

Моите са с 1г и 1м разлика.Втората ми бременност беше поносима. Тежеше ми само повечкото тичане след каката (беше в доста див период) Последните 2 седмици се измъчих,но просто имах други здравословни проблеми.
Първите месеци на малката наистина беше трудно,защото не спеше хич.Но пък каката я прие с огромна радост и никаква ревност.Сега са неразделни и много се радвам,че се получи такава малка разлика.Всичко е двойно - и трудностите и хубавите,весели моменти.Харесва ми,да виждам,как се забавляват заедно,как се прегръщат,как се търсят една-друга,ако ги разделиш дори за 5 минути 

Включвам се само да вметна, че независимо от разликата в годините, децата си имат нужда от грижи.
И ако си мисли някой, че голямото ще помага,  може да не стане така... 
Когато се роди малкото, големия /12,6г / си счупи ръката и трябваше да го храня, къпя, обличам, нося раница, леглото да му оправя, чешиме тук-чешиме там, решавахме задачи /6клас -дроби, степени и пр уроци... О...   Кримската война в 6часа сутринта съм я чела.../
Така, че ако ми разправяте, че с първите деца грижите свършват  ....нанай си... 
И сега имам повече грижи с  големия, отколкото с малкия.
Големия е много мъдър и му трябва постоянно човек, с който да споделя, да обсъжда, да мисли.... За него трябва една  цяла майка и половина.... да му готви екологични храни, да го съветва, да го стимулира за живота, да го подсеща  ... 
Малкия и да му наливаш, оно си знае и е оправно ... Сървайвър,  ще те нахрани, ще те купи, ще те продаде и пак ще те купи...    ...    Само има нужда да го гушкам-   нищо друго.   
Докато бях с едно дете беше скука.... определено. 
  Късно узрях ...  можеше да си родя и повече ...   

Всяко дете има нужда от МАЙКА , независимо колко е голямо... 
  Не се чуди.... Викай щъркела   
Толкова са забавни децата    , такова щастие носят и правят живота по-пълен.
НЕ бави щастието да дойде при теб ....   Пожелай си го!   

 

Бременна съм в 8 месец вече.Бъдещият батко е на 2 годинки.В началото всичко беше наред.И аз като повечето мами тук го гушках,вдигах,носех и т.н.,докато в края на 4 месец не получих отлепване на плацентата и лежах седмица в болница.След това никакво вдигане на малкия.Таткото много ми помага.Вече преместихме дребосъка в детската стая,но все още се буди нощем и ме търси,та ще видим как ще се напасваме като се роди другият юнак.Втората ми бременност не беше планирана.Изненада ни с таткото,но си го искаме.Двойна радост ще си имаме вкъщи.Плаша се за началото,признавам.Чудя се как ще стане къпането на едното,па после другото.Баткото играе до 10 вечерта.Бебето ще иска да се кърми....абе....ще видим.

На мен най трудната част ми е приспиването на 2мата- на малкия му се спи, нея немога да я накарам да легне, крещи тръшка се...  А къпането си реших проблема чак като малкия започна да сяда, до преди това ми беше малко сложно, сега 2мата във ваната и аз до тях  и като започнат да се плискат и да играят във водата 

Аз приспивам първо бебето към 19 часа. Брат му си ляга към 21 30 през седмицата, та големи драми няма.

Здравей, ще се радвам да съм ти полезна с опита си. Децата ми са с разлика от 1 година. Забременях с второто когато първия беше на 4 месеца. И двете са момчета. Израснаха като близнаци. Гледали сме ги сами с мъжът ми. Не съм получавала помощ, най-малко пък когато все още бременеех с втория. Тази първа година на големия, докато носех малкия беше уникално преживяване за мен - едно бебе в корема, и едно гушнато в мен. Имах чувството, че контактуват един с друг. Няма по-прекрасно изживяване. Кърмех големия докато кърмата ми не се превърна в коластра и не му харесваше вече, но после, докато кърмех малкия правех сутрешната попара на големия основно с кърма. Имам две уникални деца, вече големи момчета, почти мъжлета, но ония първи години, когато се разхождах стиснала във всяка ръка по една детска ръчица, когато имах чувството че летя, защото те бяха моите крила - това време никога няма да забравя. А думите им - благодаря ти мамо, че си се потрудила всеки от нас да има другия... тези думи са достатъчна награда за мен. Знай, че и да ти е трудно, след време това се забравя и в съзнанието ти остават единствено и само хубавите моменти. А колко и какви  да са те - това зависи единствено само от теб и таткото.
Често чета в нета за трудности при отглеждане на деца - майки се оплакват,  трудно им е, не могат без помощ...мили момичета, колкото по-бързо родителите осъзнаят, че грижата по отглеждане на децат им е тяхна, а не на баби, лели и половината родА, толкова по-бързо ще влязат в ритъм, ще се стиковат и ще се научат да  ценят всеки миг с малкото човече - независимо дали им е донесъл радост, или тъга.

Здравейте! Аз съм мама на четиригодишна принцеса и на шестмесечен юнак. Каката мноооого обича братчето си и ми помага страшно много, а той също е луд по нея. Снощи например ми помогна много в къпането на бебчо, каката поливаше. Засега няма ревност, само любов   Малко ми е трудно в домакинската работа, но сега няма да си пренебрегвам децата, за да робувам на къщата   Каката два пъти в седмицата тренира художествена гимнастика вечер и това също ме затруднява, но ТЕ са ми всичко, най-важното за мен, лошото е, че Симеончето измръзва в студовете

Защо? Слагаш го в термо чувалче за количка и не усеща студ. Гарантирам ти го.

Моите две са с точно две години разлика. Искам трето и в момента работим по въпроса. Щом съм издържала бременност с 15-килограмов батко, с огромен корем (питаха ме редовно дали не са близнаци), отглеждане до момента (е, вярно, снабдих се със сушилня и миялна, защото ползвам многократни пелени и готвенето се умножи), значи всеки може. Трябва да уточня, че и аз нямам никаква помощ, мъжът ми през седмицата рядко ги вижда, защото се прибира след като те са си легнали, наваксва уикендите и някои сутрини и нощи, ако се наложи. Нямам роднини и гледачки на разположение, нямам прислуга: къща, градина - всичко сама оправям. Да, вярно, някой път ми иде да зарежа всичко, но пък в останалото време какъв купон е...
Това дали ще ти е лесно, според мен, зависи пряко от това как гледаш първото дете, дали си спокойна, дали си започнала да го обучаваш на определени задължения като това да си прибира играчките, например, и като цяло, да си с нагласата, че трябва да бъде самостоятелно от най-ранна детска възраст (без, разбира се, това да изключва майчината грижа). Зависи и от това ти самата колко си организирана като човек, защото с две мултитаскингът идва в повече на моменти, особено ако се разболеете цялото семейство.

Благодаря ви много,че отделяте време и споделяте опита си  При нас колебания няма,дори винаги съм си мислела,че ще е чудесно,ако са три,но живи и здрави има време за всичко Със сигурност няма да е лесно,но нямам съмнение,че си заслужава.Таткото работи доста,но винаги е насреща.В общи линии ми беше любопитно и затова се обърнах към вас,все пак при всеки е различно,но никога не е излишно да чуеш още едно мнение

Точно три години е разликата на моите момчета, второто всъщност бяха две бебета Големият ми син беше много ревливо детенце като малък, просто ревеша за щяло и нещяло, но не е бил диво дете и някак неусетно си ги отгледах и тримата. Дори големият тръгна на градина едва, когато близнаците тръгнаха почти две годишни на ясла. Мъжът ми винаги много ми помагаше за отглеждането им когато бяха малки, друга помощ не сме имали. Отгледахме ги само двамата. Не ми е тежало въпреки, че беше трудна втората ми бременност, справихме се. Така че, има ли желание, ще се справите с всичко.

През самата бременност нямах затруднения да си гледам баткото. Най-трудно ми беше в първия месец след раждането на малкото   Докато баткото приеме, че вече трябва да дели льбовта на мама и тате... Сега много харесва и гушка бебето   а аз се разтапям от щастие, когато ги гледам  
Има си моментите на напрежение, разбира се, но очаквам да са до около 1 година - след това май ще съм  на мнение, че две деца се гледат по-лесно от едно: отсега баткото се опитва да си играе с беб  
Иначе при нас, без да съм търсила това, бебето много се синхронизира с баткото - заспиват и двамата в 22 вечер, бебето минута след баткото - винаги   Това ме изуми... През нощта и двамата се будят веднъж - отново заедно, при все че са тихи и двамата   Само през деня бебето спи, докато бате е буден