За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 096 509
  • 20 750
# 780
От страха от смъртта идва и страхът от живота. Нещо като "и какво сега, не  се знае кога ще умра, ето колко хора умряха покрай мен, какво съм направил досега, какво ли ще направя, дали живея, защо живея, какво ще се случи...". Човек не се замисля и страхува за живота, докато не се сблъска със смъртта. Иначе на рационално ниво, да, знаем, че ще умрем и дъра-дъра, но останалото ее ирационално, страхът от смъртта ни кара да живеем.
Виж целия пост
# 781
Andariel, много точно казано! Точно това мисля и аз!
Виж целия пост
# 782
Мисля си за любовта, за смисъла, за отношенията между хората.
Виж целия пост
# 783
От страха от смъртта идва и страхът от живота. Нещо като "и какво сега, не  се знае кога ще умра, ето колко хора умряха покрай мен, какво съм направил досега, какво ли ще направя, дали живея, защо живея, какво ще се случи...". Човек не се замисля и страхува за живота, докато не се сблъска със смъртта. Иначе на рационално ниво, да, знаем, че ще умрем и дъра-дъра, но останалото ее ирационално, страхът от смъртта ни кара да живеем.
Много смислено Hands Clap
Виж целия пост
# 784
Мисля си за сестра ми и нейното бъдеще. Тя послуша съвета ми и не искам да е бил грешен. Дано всичко е бъде както трябва да бъде.
Виж целия пост
# 785
Мисля си за сестра ми и нейното бъдеще. Тя послуша съвета ми и не искам да е бил грешен. Дано всичко е бъде както трябва да бъде.
Много се радвам!Дано всичко е било за добро и нещата да се подредят.Аз лично се чувствам много щастлива,когато помогна на някой,особено на сестра ми или някой близък.След време,ако съм била права, идва и ми казва "како,ако не беше ти...." Стига човека отсреща да го оцени разбира се.И да не забравя,че решението и отговорността си е лично за него.
Виж целия пост
# 786
От няколко дни си мисля за детето от Триград, което блъсна хора на пътя. Днес баща му го е намерил- мъртъв, скочил от скала. Така поне прочетих. Пострадалите хора казаха вчера, че ще си търсят правата. Вече няма от кого да си ги търсят. Много ми е мъчно за детето.
Виж целия пост
# 787
От няколко дни си мисля за детето от Триград, което блъсна хора на пътя. Днес баща му го е намерил- мъртъв, скочил от скала. Така поне прочетих. Пострадалите хора казаха вчера, че ще си търсят правата. Вече няма от кого да си ги търсят. Много ми е мъчно за детето.
Наистина много жалко. Мир на праха му.
Виж целия пост
# 788
От два дена си мисля за човешката злоба. Имам една братовчедка, по-точно имах. Никога не сме били близки, баща ми и леля ми - също. Едно време се дразнех, че гледат на нас отвисоко. Зачеркнах я от живота си преди няколко години, когато осинових първото си дете и тя ми се нахвърли пред детето и пред чужд човек, обвинявайки ме какви "глупости върша и кой щял да ми гледа детето?". Преди няколко месеца смених жилището и по чиста случайност купих в съседен на нейния блок, нямах време да избирам. Вчера се засичаме на улицата и тя пак ми се нахвърля защо съм се мъкнела на площадката да й се навирам пред очите. Следващия й въпрос откъде съм взела пари да си купя жилище в техния квартал. Казах й само, че не съм ги крала и отминах, а тя взе да мърмори зад гърба ми и да обижда децата. Идеше ми да й оскубя косата, но я оставих на злобата й да я яде отвътре. Това, което не ми дава мира е защо? Защо тази злоба и омраза към две невинни деца? Нито сме се карали, нито има какво да делим. Нищо не й дължа, нито тя на мен. И единственото, което ми идва наум е - завист. Черна завист, че аз станах майка, макар и сама, а нейната дъщеря, въпреки добрите си възможности, нито се омъжи, нито деца има. Ама какво сме й виновни ние с децата? Нима трябва да съобразявам моя живот, така, че да не засенча златното й яйце? Та ей такива мисли не ми дават мира втори ден.
Виж целия пост
# 789
Даже не си заслижава да го мислиш  , Mama Ru Flowers Hibiscus . Всичко , което има значение е близките ти и хората , които обичаш да са живи и здрави , всичко останало са бели кахъри .
Виж целия пост
# 790
Мисля си за това, че искам да правя интересни, смислени и важни неща в живота си. А напоследък не ми се получава...
Виж целия пост
# 791
    Mama Ru: Семейството ми и аз скъсахме връзки с най-близките роднини. Не знам защо се сърдят и каква е тази злоба към нас изобщо? Какво сме им направили изобщо? Нямам думи.

   В днешно време дори не можем да разчитаме и на най-близките хора от нашето обкръжение!  Cry
Виж целия пост
# 792
Мама Ру, не си длъжна да общуваш с нея, нито да си слагаш на сърце това, което ти говори. Жената явно си има някакви свои проблеми, гледай на нея като на болен човек и това ще ти свали напрежението.
Виж целия пост
# 793
Искам да ви кажа, че аз нямам нито един роднина, с който да съм близка, а да разчитам на тях  изобщо да не става дума. Много кофти, но ние не си избираме роднините, за съжаление. Sad
Виж целия пост
# 794
Искам да ви кажа, че аз нямам нито един роднина, с който да съм близка, а да разчитам на тях  изобщо да не става дума. Много кофти, но ние не си избираме роднините, за съжаление. Sad

   Не знам изобщо какво искат роднините от нас, че да се сърдят!!! Нали имаме кръвна връзка с тях и трябва да си помагаме!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия