така трябва, набавяй си само положителни емоции, избягвай проблеми...
Моята огромна грешка беше, че бях адски адски разтревожена за много други неща... детето ми беше леко болно, беше си в къщи, аз трябваше доста да я гледам.
Уж се пазех, но един ден си преброих над 50 клякания да събера играчки от земята. Преброих и над 50 лягания и ставания от леглото...
ММ принципно работи от вкъщи, но точно тогава се наложи 2-3 дни да го няма по цял ден и точно тогава аз бях след трансфер.
След това стана авария в блока, нямахме никаква вода, нямахме и парно, беше ад, опитвах се да сготвя нещо, нямаше как да мия на детето ръцете, наложи се да нося една туба от 5л вода.
Адски много се дразнех, че положението беше такова, че нямам как да си почина и да полежа повече.
Като зацапах не си мислих, че е лош знак, но след това направо си ми дойде и дори покрай другите грижи не изпаднах в ужасното състояние, в което очаквах да попадна ако опита ми е неуспешен.
Беше една от най-кошмарните ми седмици.
Сега като дам лентата напред, ако правя скоро ЗЕТ ще се окаже, че и тогава ММ няма да си е в нас, ако пак детето ми е болно (тя много често е болна) може би ще се повтори същия ужас, но ще се опитам с всички сили да го карам по-леко, ще оставям разхвърлено и много други подобни и така.
Виж целия пост
Моята огромна грешка беше, че бях адски адски разтревожена за много други неща... детето ми беше леко болно, беше си в къщи, аз трябваше доста да я гледам.
Уж се пазех, но един ден си преброих над 50 клякания да събера играчки от земята. Преброих и над 50 лягания и ставания от леглото...
ММ принципно работи от вкъщи, но точно тогава се наложи 2-3 дни да го няма по цял ден и точно тогава аз бях след трансфер.
След това стана авария в блока, нямахме никаква вода, нямахме и парно, беше ад, опитвах се да сготвя нещо, нямаше как да мия на детето ръцете, наложи се да нося една туба от 5л вода.
Адски много се дразнех, че положението беше такова, че нямам как да си почина и да полежа повече.
Като зацапах не си мислих, че е лош знак, но след това направо си ми дойде и дори покрай другите грижи не изпаднах в ужасното състояние, в което очаквах да попадна ако опита ми е неуспешен.
Беше една от най-кошмарните ми седмици.
Сега като дам лентата напред, ако правя скоро ЗЕТ ще се окаже, че и тогава ММ няма да си е в нас, ако пак детето ми е болно (тя много често е болна) може би ще се повтори същия ужас, но ще се опитам с всички сили да го карам по-леко, ще оставям разхвърлено и много други подобни и така.
