Посегнах към книгата, защото ме грабна заглавието и имах големи очаквания. Първата част ми беше интересна, но втората част никак. Та като цяло книгата не ми хареса... четеше се лесно (Сара Уинман разказва увлекателно, без да изпада в многословие), но ми беше объркано, много истории, нямаше акцент...
Виж целия пост
Познай коя е книгата - 15
- Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.
# 570
6 дек. 2017, 07:35 ч.
# 571
6 дек. 2017, 07:54 ч.
Мдаа, и аз така, само дето на мен дори не ми е и лесно да я чета. Остават историите недовършени, сам да се сетиш ... После отнякъде пак се захващат ... Герои се появяват като отникъде, после се оказва, че всъщност са важни. Твърде наситена е историята със странни събития. Чак да се чудиш как пък така на тия хора се случиха всички тия неща. Харесват ми интересните изрази, които използва понякога, но ми се струва, че малко от тях се губи в превода. Мен също ме грабна корицата, и рецензията по радио ФМ плюс, но ... препоръчвам само ако обичате да четете странни книги 
Та, darknessfall, ти си сега
Виж целия пост
Та, darknessfall, ти си сега
# 572
6 дек. 2017, 20:06 ч.
Пускам един цитат от книгата, която чета в момента:
Виж целия пост
Цитат
Както можете да се досетите, в човешкия организъм се съдържат всички елементи, необходими за направата на кибрит. Нека ви кажа нещо, което не съм доверявал никому. Баба ми имаше много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами; точно както при този опит ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът например ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки. За миг сме огрени от силно чувство. Приятна топлина се разлива в нас, но тя бавно изчезва с времето, докато не се появи ново възпламеняване и не я съживи. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалването на някоя от кибритените клечки, подхранва с енергия душата. Казано иначе, горенето е храната на душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и никога вече той няма да успее да запали нито една от клечките…
# 573
7 дек. 2017, 10:29 ч.
Ееее, това страаашно ми хареса. От доста време размишлявам по тая тема, почти бях стигнала до същите изводи, но тоя цитат направо ... ме фрасна в десетката, право в целта, даде форма на всичките ми мисли Имам чувството, че с години следя тая тема, само за да дойде днешния ден и да прочета това 
Безкрайно ти благодаря
Видях, коя е книгата, авторката много ми харесва, чела съм друго от нея, което също много ме впечатли.
Виж целия пост
Имам чувството, че с години следя тая тема, само за да дойде днешния ден и да прочета това Безкрайно ти благодаря
Видях, коя е книгата, авторката много ми харесва, чела съм друго от нея, което също много ме впечатли.
# 574
7 дек. 2017, 10:38 ч.
Аз също се впечатлих от цитата. Нямам представа от къде е, но със сигурност бих искала да прочета книгата.
Виж целия пост
# 575
8 дек. 2017, 07:38 ч.
Книгата е "Като гореща вода за шоколад" - Лаура Ескивел.
Ето едно ревю, което ме подтикна да я чета: http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1877& … -voda-za-shokolad
Виж целия пост
Ето едно ревю, което ме подтикна да я чета: http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=1877& … -voda-za-shokolad
# 576
8 дек. 2017, 08:31 ч.
От Лаура съм чела само "Със скоростта на желанието".
ДюДю, искаш ли ти да пробваш сега?
Виж целия пост
ДюДю, искаш ли ти да пробваш сега?
# 577
8 дек. 2017, 10:19 ч.
Свалих си я от Читанка и я отбелязвам за четене. Корицата и заглавието са прекалено сладникави за моя вкус и определено щях да я пропусна ако не беше цитатът тук 
И новата загадка:
Виж целия пост
И новата загадка:
Цитат
Най-добрият начин да си представиш, че си се озовал в друго време, е да отидеш в гората. Получава се само ако си сам. Ако с теб има още някого, е твърде лесно да си спомниш къде се намираш. Гората, в която ходя аз, започва от двора на гимназията и на основното училище. Започва там и се простира на север чак до Махопак и Кармел, а после продължава към места, които дори не знам как се казват.
Когато вляза в гората, първо закачвам раницата си на някой клон. След това поемам навътре. За да проработи магията, трябва да се отдалечиш, тъй че да не чуваш колите, и точно това правя. Вървя, докато единствените звуци край мен не останат пропукването от някой клон, шумоленето на листата и ромоленето на потока. Тръгвам по течението и стигам до един рушащ се каменен зид и висок клен, на който, на височина малко над главата ми, е закована ръждясала кофа за събиране на смола. Това е моето място. Там спирам. В книгата „Гънка във времето“ пише, че времето е като голямо старо нагънато одеяло. И аз си мечтая да се озова в някоя от неговите дипли. Да се сгуша там. Да се скрия в една малка тясна гънчица.
Обикновено си представям, че съм в Средновековието. В Англия. Понякога си припявам откъси от „Реквием“, макар да знам, че не е от Средновековието. Оглеждам всичко – скалите, падналите листа, изсъхналите дървета – все едно ми е ясно какво подсказват те. Все едно животът ми зависи от това, да разбера какво точно иска да ми каже гората.
Когато вляза в гората, първо закачвам раницата си на някой клон. След това поемам навътре. За да проработи магията, трябва да се отдалечиш, тъй че да не чуваш колите, и точно това правя. Вървя, докато единствените звуци край мен не останат пропукването от някой клон, шумоленето на листата и ромоленето на потока. Тръгвам по течението и стигам до един рушащ се каменен зид и висок клен, на който, на височина малко над главата ми, е закована ръждясала кофа за събиране на смола. Това е моето място. Там спирам. В книгата „Гънка във времето“ пише, че времето е като голямо старо нагънато одеяло. И аз си мечтая да се озова в някоя от неговите дипли. Да се сгуша там. Да се скрия в една малка тясна гънчица.
Обикновено си представям, че съм в Средновековието. В Англия. Понякога си припявам откъси от „Реквием“, макар да знам, че не е от Средновековието. Оглеждам всичко – скалите, падналите листа, изсъхналите дървета – все едно ми е ясно какво подсказват те. Все едно животът ми зависи от това, да разбера какво точно иска да ми каже гората.
# 578
8 дек. 2017, 10:44 ч.
Аз предполагам, че е „Кажи на вълците, че съм си у дома“ - четох я отдавна, но героинята много обичаше да се усамотява в гората и да си представя, че е в миналото.
Виж целия пост
# 580
8 дек. 2017, 13:03 ч.
Нова загадка - не очаквам да ви затрудня
„На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг.“
Виж целия пост
„На Балканите омразата е повече от всичко. Тук всеки мрази всеки. Вие мразите турците, ние бошняците и хърватите, македонците май мразят всички, гърците не понасят албанците, албанците и хърватите ненавиждат сърбите. И това е един омагьосан кръг.“
# 582
8 дек. 2017, 13:29 ч.
Верен и бърз отоговор, както очаквах
Виж целия пост
На Георги Бърдаров " Аз още броя дните"?
# 583
10 дек. 2017, 19:38 ч.
“И пак с тих глас, макар и твърде силен за нормалните човешки уши, запитал:
— Имате ли хляб?
— Имаме, разбира се, драги господине. Колко желаете? Едно шише или две? Червен или чер?
— Чер не, разбира се! — отговорил Дж. — При това наистина ли го продавате в шишета?
Търговецът прихнал да се смее.
— А как искате да го продаваме? Може би при вас го режат на филии? Гледайте, гледайте какъв хубав хляб имаме!
И докато разговаряли, той му показал цяла етажерка, върху която, подредени по-добре от батальон войници, стоели стотици разноцветни шишета мастило. В магазина изобщо не се виждала и следа от хранителни продукти: нито парченце сирене, нито троха хляб.
„Този дали не е луд! — помислил си Дж. — По-добре ще бъде да не споря с него.“
— Действително чудесен хляб — казал той, като посочил едно шише с червено мастило, най-вече за да чуе какво ще му отговори търговецът.
— Нали? — рекъл той, засиял от удоволствие, че хвалят стоката му. — Това е най-хубавият зелен хляб, който някога изобщо е пускан на пазара.
— Зелен ли?
— Разбира се! Извинете, но може би вие не виждате добре?”
Виж целия пост
— Имате ли хляб?
— Имаме, разбира се, драги господине. Колко желаете? Едно шише или две? Червен или чер?
— Чер не, разбира се! — отговорил Дж. — При това наистина ли го продавате в шишета?
Търговецът прихнал да се смее.
— А как искате да го продаваме? Може би при вас го режат на филии? Гледайте, гледайте какъв хубав хляб имаме!
И докато разговаряли, той му показал цяла етажерка, върху която, подредени по-добре от батальон войници, стоели стотици разноцветни шишета мастило. В магазина изобщо не се виждала и следа от хранителни продукти: нито парченце сирене, нито троха хляб.
„Този дали не е луд! — помислил си Дж. — По-добре ще бъде да не споря с него.“
— Действително чудесен хляб — казал той, като посочил едно шише с червено мастило, най-вече за да чуе какво ще му отговори търговецът.
— Нали? — рекъл той, засиял от удоволствие, че хвалят стоката му. — Това е най-хубавият зелен хляб, който някога изобщо е пускан на пазара.
— Зелен ли?
— Разбира се! Извинете, но може би вие не виждате добре?”
# 584
11 дек. 2017, 16:16 ч.
"Джелсомино в страната на лъжците"? Джани Родари, много сладка книжка.
Виж целия пост
Препоръчани теми