Наистина е много тематично - "Коледна песен" на Дикенс.
Весели Празници и от мен, отстъпвам ред.
Виж целия пост
Весели Празници и от мен, отстъпвам ред.
Познай коя е книгата - 15
- Публикувана: 18 фев. 2017, 19:41 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 08:20 ч.
# 615
26 дек. 2017, 17:20 ч.
# 616
26 дек. 2017, 18:05 ч.
Да си кажа - верен отговор, разбира се
Виж целия пост
Наистина е много тематично - "Коледна песен" на Дикенс.
Весели Празници и от мен, отстъпвам ред.
Весели Празници и от мен, отстъпвам ред.
# 617
27 дек. 2017, 08:26 ч.
Надявам се да не възразявате. От коледнага книжка на дечко:
"Опита се да разбере какво точн причинява зловредната сянка и впери в нея острия си поглед, с който беше свикнал да наблюдава с часове релсите по време на дългите пътувания. Очите му срещнаха друг чифт очи, големи и широко отворени като прозорци.
можеше да се гледа вътре в тях, както се гледа в някой дом, когато няма пердета на стъклата. а вътре имаше само голяма тъга.
..."
Виж целия пост
"Опита се да разбере какво точн причинява зловредната сянка и впери в нея острия си поглед, с който беше свикнал да наблюдава с часове релсите по време на дългите пътувания. Очите му срещнаха друг чифт очи, големи и широко отворени като прозорци.
можеше да се гледа вътре в тях, както се гледа в някой дом, когато няма пердета на стъклата. а вътре имаше само голяма тъга.
..."
# 618
15 ян. 2018, 14:09 ч.
За много години, дами, и всичко най-хубаво! Темата май е изпаднала в клинична смърт. 
St. Dobri, може ли някакъв жокер, че коледната книжка на детето явно ни е много затруднителна?
Виж целия пост
St. Dobri, може ли някакъв жокер, че коледната книжка на детето явно ни е много затруднителна?
# 619
15 ян. 2018, 14:39 ч.
Извинявайте.
забравила съм и темата и загадката...
Книжката на детето е "Синята стрела"
Виж целия пост
забравила съм и темата и загадката... Книжката на детето е "Синята стрела"
Цитат
Това е една история за нечувано дръзкия бунт на играчките! Една нощ те решават сами да избират при кое дете да останат като подарък и потеглят през града със своето влакче. Сладки суетни кукли, кротки и всеотдайни плюшени животинчета и храбри оловни войници се качват във вагоните, калени каубои и мъдри индианци ги охраняват на коне, генерал войнолюбец само чака повод да заповяда стрелба по врага, завинаги седнал в самолета си пилот разузнава пътя, а старият морски вълк Полубрада нарича куклите маймуни и сипе грубиянски шеги... И влакчето потегля!
Седни и ти в някое купе и преживей бурните събития при сблъсъка на играчковия и реалния свят! Ще разбереш защо онези, които имат добро сърце, толкова много се стараят да скрият това от другите, защо майките никога не казват на децата си неприятните неща, по какво си приличат децата и мечетата, защо марионетките нямат сърца и че дори нарисувано сърце може да топли. И не се стряскай, ако над главата ти прехвърчи смръщено бабе на метла...
Седни и ти в някое купе и преживей бурните събития при сблъсъка на играчковия и реалния свят! Ще разбереш защо онези, които имат добро сърце, толкова много се стараят да скрият това от другите, защо майките никога не казват на децата си неприятните неща, по какво си приличат децата и мечетата, защо марионетките нямат сърца и че дори нарисувано сърце може да топли. И не се стряскай, ако над главата ти прехвърчи смръщено бабе на метла...
# 620
21 ян. 2018, 22:36 ч.
Айде да размърдаме малко тая тема
"— Какво е това? — попитах.
— Кантелуб, „Песните на Оверн“. Тази се казва „Байлеро“.
— Прекрасна е. На какъв език е?
— На старофренски — всъщност на окситански.
— Ти знаеш френски, разбираш ли я? — В ума ми нахлуха спомени за безупречния френски, на който говореше на вечерята у родителите му…
— Някои думи, да. — Х се усмихна, видимо отпуснат. — Това беше мантрата на майка ми: „музикален инструмент, чужд език, бойно изкуство“. У знае испански, ние с М — френски. У свири на китара, аз — на пиано, М — на чело."
Виж целия пост
"— Какво е това? — попитах.
— Кантелуб, „Песните на Оверн“. Тази се казва „Байлеро“.
— Прекрасна е. На какъв език е?
— На старофренски — всъщност на окситански.
— Ти знаеш френски, разбираш ли я? — В ума ми нахлуха спомени за безупречния френски, на който говореше на вечерята у родителите му…
— Някои думи, да. — Х се усмихна, видимо отпуснат. — Това беше мантрата на майка ми: „музикален инструмент, чужд език, бойно изкуство“. У знае испански, ние с М — френски. У свири на китара, аз — на пиано, М — на чело."
# 622
28 ян. 2018, 13:13 ч.
записвам си темата в "следени", много често взе да "замръзва".
мантрата на майката ми е позната, но само до тук - не се сещам откъде.
Виж целия пост
мантрата на майката ми е позната, но само до тук - не се сещам откъде.
# 623
28 ян. 2018, 14:07 ч.
Леле, ами никой нищо не написа и аз се отнесох, ето едно жокерче /много е трудно да се избере цитат от тая книга - и в този се говори за мантри *
Гледаше ме със смущаващо непроницаемо изражение. И държеше оръжие. Подсъзнанието ми се строполи в несвяст и едва ли щях да успея да го свестя дори с амоняк.
Примигах. „Как е влязла? Къде е И? Мама му стара! Къде е И?“
Вледеняващ страх стегна сърцето ми. Ами ако му беше направила нещо? „Успокой се, успокой се“ — заповтарях си като мантра.
Тя наклони глава настрани и ме погледна така, като че ли съм уродлив експонат. Божичко, все пак ненормалната тук не бях аз.
............
— Какво правиш тук? Какво искаш? — попитах възможно по-спокойно, въпреки вцепеняващия ужас в гърлото ми.
Тя сбърчи вежди, сякаш въпросите ми тотално я озадачаваха. Ала не се държеше агресивно. Револверът дори не бе насочен към мен. Смених темата, като се мъчех да не обръщам внимание на тръпките по гръбнака си.
— Искаш ли чай? — Защо я питах дали иска чай? Това беше реакцията на Р към всяка емоционална ситуация. Божичко, ако ме видеше в момента, той щеше да получи удар. Военната му подготовка щеше да се е задействала и вече щеше да я е обезоръжил.
Виж целия пост
*Гледаше ме със смущаващо непроницаемо изражение. И държеше оръжие. Подсъзнанието ми се строполи в несвяст и едва ли щях да успея да го свестя дори с амоняк.
Примигах. „Как е влязла? Къде е И? Мама му стара! Къде е И?“
Вледеняващ страх стегна сърцето ми. Ами ако му беше направила нещо? „Успокой се, успокой се“ — заповтарях си като мантра.
Тя наклони глава настрани и ме погледна така, като че ли съм уродлив експонат. Божичко, все пак ненормалната тук не бях аз.
............
— Какво правиш тук? Какво искаш? — попитах възможно по-спокойно, въпреки вцепеняващия ужас в гърлото ми.
Тя сбърчи вежди, сякаш въпросите ми тотално я озадачаваха. Ала не се държеше агресивно. Револверът дори не бе насочен към мен. Смених темата, като се мъчех да не обръщам внимание на тръпките по гръбнака си.
— Искаш ли чай? — Защо я питах дали иска чай? Това беше реакцията на Р към всяка емоционална ситуация. Божичко, ако ме видеше в момента, той щеше да получи удар. Военната му подготовка щеше да се е задействала и вече щеше да я е обезоръжил.
# 626
28 ян. 2018, 19:12 ч.
След втория жокер ми просветна, че това е подчинената кукувица, дето ги причакваше в дома им.
Ето новата загадка:
Изпитваше към него всичко най-хубаво освен любов, призна си го още докато носеше детето му. По природен празакон всяка жена отрезвява при бременност. Тъй както носът ѝ започва да долявя миризми, недостъпни за човешкото обоняние, разпознавани само от котка или лисица, по същия път се приземява или връща назад мозъкът ѝ - към способности на живата матeрия до човека. Една бременна жена съобразява, както никога голо и точно, без страх да загуби уж решаващо необходими илюзии, без пожелания, които биха родили нови илюзии.
*****************
Сега жена му живееше и мислеше здраво.
Прекалено здраво, понеже я чакаше майчинство. В тази замайваща светлина тя се луташе: защо? За какво такъв мъж спря избора си върху нея, щом нямаше момиче или жена в града - неговия град - която да го отхвърли? По кое се отличаваше именно тя?
По съзнанието си за вина - отговори си безжалостно бременната. Само тя (както познаваше не показания, а истинския живот на жени и момичета в града) беше се чувствала болезнено виновна; това бе чертата, която я отграничаваше. Навярно не само от женската част на един град, а от далече по-многобройната женска част.
Виж целия пост
Ето новата загадка:
Изпитваше към него всичко най-хубаво освен любов, призна си го още докато носеше детето му. По природен празакон всяка жена отрезвява при бременност. Тъй както носът ѝ започва да долявя миризми, недостъпни за човешкото обоняние, разпознавани само от котка или лисица, по същия път се приземява или връща назад мозъкът ѝ - към способности на живата матeрия до човека. Една бременна жена съобразява, както никога голо и точно, без страх да загуби уж решаващо необходими илюзии, без пожелания, които биха родили нови илюзии.
*****************
Сега жена му живееше и мислеше здраво.
Прекалено здраво, понеже я чакаше майчинство. В тази замайваща светлина тя се луташе: защо? За какво такъв мъж спря избора си върху нея, щом нямаше момиче или жена в града - неговия град - която да го отхвърли? По кое се отличаваше именно тя?
По съзнанието си за вина - отговори си безжалостно бременната. Само тя (както познаваше не показания, а истинския живот на жени и момичета в града) беше се чувствала болезнено виновна; това бе чертата, която я отграничаваше. Навярно не само от женската част на един град, а от далече по-многобройната женска част.
# 627
30 ян. 2018, 19:31 ч.
Скоро няма да имам възможност да пусна жокери, който има желание да пуска нова загадка.
Книгата е "Белот на две ръце" от Вера Мутафчиева.
Виж целия пост
Книгата е "Белот на две ръце" от Вера Мутафчиева.
# 628
30 ян. 2018, 19:39 ч.
може ли една закачка от мен?
вие сте
Виж целия пост
Цитат
...Какво има да ми заповядаш?
Ц... отговори:
— Добре съм. Напусни Одрин и ела тая вечер .... Имаш на разположение цели два часа. Трябва да ми доложиш лично за въпроса… Аз мисля обаче, че мъчнотиите са изгладени…
— Да, изгладиха се щастливо. Но аз се обещах на великия княз Александра да бъда тая вечер в Цариград.
— Защо?
— Покани ме и аз обещах да присъствувам заедно с него на бдението в „Света София“ и после на гощавката в Александровския дворец на Босфора.
— Тогава дръж си думата, синко. Поздрави великия княз и великата княгиня. Изпратете ... радостно, както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството.
След малко царят приемаше в салона охридския управител и изслушваше устния му доклад по произшествията, извикани на най-южната граница на България от албанските немирници, под воеводството на безпокойния Иренк Мивош.
Дадоха се после аудиенции на английския посланик, на новоназначения от Екзархията Нишки митрополит, бивший Сливенски архиепископ, на адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската; на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал от Рагуза, станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал, който предпочиташе да живее в новите си далматински владения. Последния приет беше представителя на Испанската република.
Ц... отговори:
— Добре съм. Напусни Одрин и ела тая вечер .... Имаш на разположение цели два часа. Трябва да ми доложиш лично за въпроса… Аз мисля обаче, че мъчнотиите са изгладени…
— Да, изгладиха се щастливо. Но аз се обещах на великия княз Александра да бъда тая вечер в Цариград.
— Защо?
— Покани ме и аз обещах да присъствувам заедно с него на бдението в „Света София“ и после на гощавката в Александровския дворец на Босфора.
— Тогава дръж си думата, синко. Поздрави великия княз и великата княгиня. Изпратете ... радостно, както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството.
След малко царят приемаше в салона охридския управител и изслушваше устния му доклад по произшествията, извикани на най-южната граница на България от албанските немирници, под воеводството на безпокойния Иренк Мивош.
Дадоха се после аудиенции на английския посланик, на новоназначения от Екзархията Нишки митрополит, бивший Сливенски архиепископ, на адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала, подир маневрите си по Бяло море заедно с руската; на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал от Рагуза, станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал, който предпочиташе да живее в новите си далматински владения. Последния приет беше представителя на Испанската република.
вие сте
# 629
31 ян. 2018, 17:57 ч.
малка подсказка, за да се доубедите, че е фантастика
Виж целия пост
Цитат
От висотата, дето се свърши парка, той хвърли поглед назад въз безкрайната с 350-хилядното си население столица, гърмяща като море, дето десетки високи фабрични комини изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й. Няколко шопа из пътя, облечени чисто и спретнато, с лица здрави, умни и вчеловечени, както бяха всичките сега, привлякоха вниманието му и той приказва с тях за поминъка им и живота им; по обичая си, той правеше това, желающ лично да опознае нуждите на любимия си народ. Няколко време той се любува̀ на града, станал център на богатството, светлина и култура за обширното царство. На юг Витоша се белееше величествена и на гърба й, зад Резньовете, се забелязваше кубето на приоблачната гостилница „Кръгозор“, посещавана лете от туристи из цяла Европа, додето се отиваше от Драгалевци по зъбчеста железница.
Препоръчани теми