Последната му част през билото е най-трудна, защото е много открито, печеше слънце, сухо и без почти никаква сянка, но е кратко. Общо от края на селото до манастира се минава за 30-40 минути. Точно преди манастира трябва да се внимава, защото се върви няколко метра по жп релсите и по моста над реката. ЖП линията е действаща, така че трябва хубаво да се огледате и ослушате. Самият манастир няма постоянни монаси, една жена идва събота и неделя да го поддържа. Мястото е много приятно, през градината се стига до реката, има няколко маси с пейки. По пътека в скалите се стига до параклиса и същинския манастир - той е полу-скален.
За съжаление някъде през 40-те години са унищожили стенописите, запазени от няколко века. На едно място вътре се вижда как са драскани и изкъртени, за да се сложи нова мазилка.
В манастира ни казаха, че може да се стигно през едно съседно село по черен път. Наблизо има водопади, но като разпитахме хора от Годеч ни казаха, че още през юли са пресъхнали от жегата. Районът е много красив, за моя изненада се различаваше доста от Трънско и Берковско, а ги делят няколко рида. Около Годеч има доста селца и махали, ползвани предимно за вилни зони. По пътя ни имаше още два манастира, но не сме спирали. За всички манастири има табели, ама някои са малки и импровизирани, така че трябва да се гледа внимателно
По пътеката пеш не е труден маршрут, но с удобни обувки, слънцезащитен крем и много вода - по пътя няма чешми и извори. Не го препоръчвам с малки деца - на няколко места е стръмно, пързалят се камъни и може д се падне, освен това трябва много бързо и внимателно да се минава край релсите и по моста над Нишава.
Пътят до Годеч е поносим- минахме през Костинброд, към Петрохан, където в момента ремонтират, така че има доста ограничения и трябва да се внимава. Веднага след отбивката за града започва хубав път, но като излязохме от главната улица вече си пролича стария асфалт. От Годеч се хваща пътя за Драгоман (има табели в града), има доста дупки. След отбивката за с. Туден е поносим, макар и тесен. Може да се мине от София през Драгоман, но не знаехме как е там, така че не ни се рискуваше.
Препоръчаха ни ресторант "Бунарь" в центъра на Разбоище, но беше затворен за външни гости тогава. Обядвахме в комплекса, който е на главния път за Петрохан - точно срещу отбивката за Годеч, и мога да го препоръчам. За жалост не успяхме да се ориентираме къде точно е магазинът на мандрата в Годеч да напазаруваме, но се успокоявам, че ги има и в София.