Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

Добра вечер мили момичета!
Дойде и при мен време за контролните изследвания. Направих ехографията на коремни органи и ехомамография, предстои ми ходене в диспансера за кръвните изследвания и Ту маркер. Уж все си казвам, че вече минаха доста години и не трябва да се притеснявам, ама като дойде време да правя контролите почва да ми бие учестено сърчицето. И така всяка година. Стискайте палци всичко да е ок, да може баба Маргич да отгледа още някое и друго внуче

Ееее, Маргич  
Стига с тая "баба".
Баба си на внуците , а на всички останали си просто Маргич, или както те наричат близките ти.
Радвам се за резултатите, нека и в бъдещето да са така.

Благодаря ти мила Хули! Дай боже на всички хубави светли дни!!!
За момичетата, които не ме знаят, тъй като доста дълго не пишех в темата, но я четях редовно да кажа: На 15 декември 2008 година ме диагностицираха с рак на гърдата. Бях напълно наясно какво се случва и какво ме очаква и може би затова бях много уплашена. Измъчваше ме дилемата - дали да кажа на децата или не... Когато им съобщих, че майка им има рак на гърдата бях сигурна, че за първи път съдбата им поднася един истински кошмар. Но се оказа, че имам най- смелите и най-силните деца на света. Гордея се с тях, с тяхната всеодайност и обич. Те са моите истински герои. Щастлива съм да бъда тяхна майка! Четири дни по-късно се подложих на операция. Когато се събудих след операцията, първата ми мисъл беше, че трябва да съхраня психиката си, която ще ми трябва. И се опитвах да успокоя децата и да ги уверя, че няма да се дам толкова лесно. След преживения ужас, пред мен вече стояха нови цели и задачи- да победя себе си, да не се страхувам (доколкото беше възможно), да не се отчайвам и най-вече да не се самосъжалявам и не на последно място да победя болката. Сега след почти десет години се чувствам победител. Не, не заради победата над болестта, защото тя е много коварна, а тази над самата себе си. През тези години научих, че всеки има право на избор. Аз разбрах, че мога да избера живота пред смъртта, здравето пред болестта. Разбрах и нещо много важно - никога не останах сама. Разбрах и друго нещо много важно - жените с рак на гърдата не сме обречени, че живеем пълноценно, че и по време на тежката терапия живеем пълноценно, и че сме много красиви и без коса, вежди и мигли. Разбрах, че не усещам болката, че имам надежда и ЧЕ МОГА! В дните в които се борех за живота си едно малко момиченце - моята внучка лекуваше раните и душата ми със своята прекрасна детска усмивка и нежни прегръдки! По време на далечните ми пътувания зад океана се любувах на времето прекарано с моите любими хора и забравях за всичко преживяно. Споделям всичко това с желанието да дам кураж и надежда на всички жени които в момента водят тежката битка. Успех момичета! Животът е пред Вас!

Маргич, много хубаво казано! Стискам палци, всичко ще е наред!

..И така всяка година! Много ми е познато Марги На мен през есента ми предстои сцинтиграфия и мисля и една рентгенова снимка на бял дроб да пусна и ме тресе от сега

Поздравления margi4
Така ще е и занапред! Всеки минава през шока, съмненията и неизвестността. Но както си казала, важна е вярата и подкрепата от близките ни хора!

Веднъж сюрпризирани със страшната диагноза РАК ще сме нащрек докрая на живота си.Няма как да е иначе.Винаги ще си мислим няма ли да се върне,докога ще живеем и т.н.Колкото и да сме силни и борбени едно червейче винаги ще човърка...до живот За съжаление.....Как ми се иска да не ми се беше случвало,но...случи се.Все си казвам че не съм само аз,че ей на уж се излекувах...не ми става по-добре.Червейчето си е там...Като прочетох писмото на маргич се разревах,защо ли..Извинете ме че помънках тук,дано сме здрави дълги години!

Бенджи, тук сме за да си мрънкаме една на друга. Тук ще намерим разбиране.
Аз отворих темата преди десет години, когато направих поредния рецидив след 13 годишна ремисия.
Никога не си позволявам да кажа, че съм се излекувала, заради онова червейче ...
Няма и да го кажа, защото осмокракото си е в мен. Зависи кога ще му позволя отново да ме притесни.

Уважаеми дами, подкрепата е много важна, емоциите също, мрънкането, разбирането и т.н.
За да се направи нещо важно обаче трябва практичност, действеност, упоритост, способност да се разбират процесите, МОТИВАЦИЯ.
Ще ви разкажа моята история. Вече 22 години отглеждам дете 100 % инвалид с дефекти във всички органи. Прочел съм огромно количество информация. Непрекъснато правя проби първо със себе си, после с детето и другите роднини. Само за информация ще ви кажа, че 90 % от прочетеното в нтернет е невярно. Имах предварителна подготовка отпреди ерата на интернет и когато бабата на детето ми се разболя от рак на белия дроб започнахме да действаме. За 4 месеца след първата химиотерапия тя вече беше здрава – юни 2015 г.  Здрава е и до днес.
С моята програма излекувах 10 човека от различни видове рак. Няколко други се борят. Няколко не искат. Нещата не са толкова прости като „пий сок от моркови” или „яж фурми”.
Но са по силите на всеки действен човек. Ако болният е неадекватен или немотивиран програмата може да приложи някой близък.
Моята работа е предоставяне на безплатна информация. 
Практичност, действеност, упоритост, способност да се разбират процесите, МОТИВАЦИЯ – това не е моя работа. Или може, или не може. Или иска или не иска.
Още нещо: никой да не се пробва да ме въвлича в спор заради самия спор. Нямам време, желание и сили да се дърля по форумите с хора без работа. Казвам каквото знам, който разбрал – разбрал. Който използва – използва.
Започваме от общите неща. Докторите убиват раковит клетки с химиотерапия.

Лелеееееее... Седя и си мисля, дали изглеждам в очите на околните като неадекватен идиот? Не отпрявам към Вас момичета въпроса, защото повечето не ме познавате, но питам тези с които съм изкарвала многократно прекрасни часове с много смях и закачки. А Вие  момичетата сте толкова силни, че ме карате да се чувствам благодарна и щастлива, че Ви познавам макар и само виртуално!!!!

Това не е достатъчно. Това не е лечение. Това е унищожаване на симптомите за нередност в организма. Промяната на условията, при които възникват раковите клетки е лечение. Ако не бъдат променени условията, ракът ще се появи отново.
Симптоми са и високото и ниско кръвно налягане, диабетът, сърдечно-съдовите болести, безсънието и др. Симптомите могат да бъдат потискани или изрязани, но премахването им става само със здравословен живот.  Няма такъв вариант да се пие хапче няколко дни и човек да е здрав. Здравето трябва да сe поддържа постоянно.
Трябва да се знаят основните причини за разболяването на организма и начините за тяхното премахване. Налучкването с диети, рецепти и лекарства е търсене на черна котка в тъмна стая.
Накратко: Хронични болести се развиват от две основни причини – вкиселяване и натравяне.
ВКИСЕЛЯВАНЕТО (ниско Рh)  на организма става чрез вода, патогени, отрови, хормонален дисбаланс, нездравословно хранене, замърсен въздух, битовата химия, козметиката, цигарите, алкохола и т. н. Най-силно действие има храната и дистреса.
НАТРАВЯНЕТО на организма става чрез водата, патогените, отровите в храната, битовата химия, козметиката, на работното място и т. н.
РЕШАВАЩО Е ДЕЙСТВИЕТО НА КСЕНОЕСТРОГЕНИТЕ.

Писах го няколко пъти,но пак ще го напиша-всяка от Вас е истински герой.Толкова много неща научих от Вас.Аз не съм с рак-как мразя- мама е,но благодарение на Вас ние бързо се окопитихме.Питала съм неща,които ме интересуват,получила съм отговор.Всяка от вас буди възхищение-с духа,със силата си,дори и с мрънкането,което естествено е позволено.Няма идиоти тук,само силни ,смели жени с големи сърца.

Божеееееееее, ние не сме идиоти. Може и да имаме диагноза рак, но това не означава, че трябва да ни третирате като малоумни.

Здравейте, може ли да предложите патолог в България или чужбина за изследване на ХЕР2? Някой, който е изпробван и примерно има съвпадение на резултатите от него и други патолози. Как сте изследвали ХЕР2 - КИШ, ФИШ или СИШ, освен традиционната ИХХ?

Някой има ли мнение за Христова от Александровска, Поповска в Плевен или Алексов в София? Не сме ходили в МЦ Трансхеликс и Бошнакова в Сити Клиник, но го обмисляме. За Милев нямаме мнение, но чухме смесени коментари. Чужбина също е опция, но търсим мнения за конкретни доктори или клиники.

При нас резултатите са противоречиви, защото са правени при различни патолози и ПО РАЗЛИЧНИ МЕТОДИКИ и стана една....

Мерси.

Последно майка направи в Плевен.И при нея бяха неясни резултатите.От диспансера изпратиха блокчетата в Плевен.Мисля,че Киш прави.Иначе ни бяха казали за някаква немска лаборатория,но така и не направихме там.