Раждане в Майчин Дом - София (3 тема)

Моето секцио по метода на Майкъл Щарк е направено в Шейново през февруари 2010 г., след като предишното ми е било по класическия метод. Общо взето е все тая, наистина, но ако искате да Ви режат „по Щарк“, насочете се към Шейново, защото в МД наистина не се практикува.

Единствената по-осезаема разлика беше в продължителността на операцията. По Щарк наистина всичко става за 10-ина минути. Във възстановяването на разреза също има разлика - по Щарк е малко по-бързо, но не осезаемо.

Ето, тази статия е писана от д-р Велев през октомври 2010 г. и показва, че секциото по този метод вече е било практика към онзи момент (макар че пък виждам, че уж не можело след Пфаненщил да се прави Щарк, иди че разбери кое е вярното).

П.П. Божкее, аз докато загрея, че Вие не искате да Ви оперират „по Щарк“, а точно обратното ... Ужас, съжалявам.

О, напротив... Точно по Щарк ме интересува най-вече, защото казват, че възстановяването е в пъти по-бързо.

все ще боли, с тия шевове на коремната стена, два месеца не можех да се изкашлям като хората, нищо че свалиха конците на 10-тия ден

Здравейте.
Моля да ме ориентирате възможно ли е да се планира безплатно /без избор на екип/ секцио по медицински показатели за състояние, което не е спешно, и ако да-  как става?
Имам предвид, че мен с прееклампсия ме приеха през спешното, лежах на 5 етаж и от там ме планираха. А как става ако имаш, примерно, диоптър, и тр. да родиш сецио, но не искаш да плащаш?

Знам как става в Шейново. Отиваш на преглед в приемния кабинет около месец преди от термина (или най-късно 2 седмици по-рано), с препоръките от следящия акушер-гинеколог за належащо секцио по медицински показания. Ще ти назначат дата за приемане, която за МД била седмица преди операцията, казват, но колко е вярно, не знам.

Раждах в МД в края на Септември, при д-р Нашар, която вече не работи там. Родих точно за 2 часа, естествено, без упойка. Беше невероятно изживяване, израждаха ме само д-р Нашар и една акушерка. След това започна ужасът на моя живот. Временно ме настаниха на 10 етаж докато се освободи място на 12-ти, това стана рано сутринта към 8. Абсолютната мизерия! Чаршафите воняха, не бяха сменяни не знам от колко време, в стаята ми имаше момиче, родило 600 гр бебе, съответно в ужасно психическо състояние, което за прясна родилка е доста голям шок. Това оставям на страна, забравиха да ме преместят след като се освободи място на 12 етаж, ходих аз да проверявам оказа се, че ме нямало в списъка, на смяна беше някаква ужасия, перманентно сърдита на света. Изпаднах в истерия, защото ми се развика, че ме нямало в списъка, колко важна съм била, че да правели компромис заради мен и т.н. В крайна сметка ме настаниха като трябваше аз сама да си нося багажа защото този изрод забрани на санитарката да ми помогне, е, от 10-ти етаж една санитарка ме видя и ми помогна, но не е там въпросът. Стаята на 12 етаж беше кошмарна,, вонеше на канал, но поне си взех бебето при мен (преди това никой не можеше да ми каже къде ми е детето случих на човечна акушерка на 10 етаж, която се зае да издири дъщеря ми). Абоката на ръката ми беше за смяна, 3 дни умирах от болка при биенето на АБ, но ме уверяваха, че нищо ми няма и се лигавя, докато накрая една акушерка се ужаси при вида на ръката ми и го смени. Бебето ми се роди с високо ЦРП, имала съм някаква инфекция, която и до днес остава неизвестна. Изследванията ми през цялата бременност бяха перфектни, не съм и боледувала, никой не знае от какво е станало така. Заради тези високи стойности ѝ биеха АБ като от 5-ти ден включиха още един и съответно не ни изписваха преди да паднат стойностите. На 6-ти ден тя започна много да киха, за което ми казваха, че е нормално, имаше секрети в носа - и това било нормално, уж ги чистеха но си имаше. Аз реших че всичко е защото все още нямаше парно, а беше студено и дъждовно, на визитации и за къпане събличаха 4 бебета едновременно и ги преглеждаха и къпеха едно след друго, като моята дъщеря все беше от последните и седеше гола на течение. На 7-ми ден бебето ми стана много сънливо аз я будех да яде, заспиваше почти веднага и беше отпусната. Ходих и казвах няколко пъти на акушерките, на които вече им беше досадно да се занимават с мен и разбира се всичко беше нормално... Следобед дойдоха ММ и майка му и при опит да нахраня бебето забелязах че е още по-отпусната, смених ѝ памперса, за да я разсъня, но нямаше кой знае какъв ефект, при положение, че на смяната винаги плачеше супер много. Тогава вече много се притесних и с ММ тръгнахме към акушерките добре, че по пътя срещнахме д-р Радулова, която веднъж мина на визитация и я познах, може би пак щяха да и кажат, че е нормално, но това щеше да е за последно.. Когато видя бебето ми, видимо се притесни, влезе в стаята на акушерките, преслуша гърдите ѝ, скастри ги, че не са обърнали никакво внимание на моите оплаквания и притеснения и ми каза, че взима бебето в интензивно отделение, да отида към 21 часа за информация. Това стана в 19, едва изчаках да стане 21.. Отидох и видях дъщеря си по начин, по който не пожелавам и на най-омразния си човек да вижда детето си! Цялата беше в тръбички, на апаратно дишане, оказа се, че е с пневмония. Д-р Радулова (уникален лекар и човек!) каза, че сме имали късмет, че си е забравила картата и се е върнала да я вземе и така сме я засекли и че всичко е било въпрос на минути. Каза ми, че на този етап не може да каже ще се оправи ли бебето ми. Няма нужда да ви казвам как бях тази нощ.. Това се случи в четвъртък, накараха ме да остана до неделя в болницата, сред всички майки с бебета, докато при моето ме пускаха за 30 минути на всеки 24 часа, и не стига това, ми който минеше ми вменяваше вина, че едва и заради мен бебето е болно. Единствено 2 акушерки и д-р Радулова ми намекваха, че вината не е моя, а на болницата. Всяко 2-ро бебе в интензивно и слединтензивно отделение беше с пневмония. След това стана ясно че имат този проблем поне от пролетта на 2017 и не се учудвам, специално на 12 етаж можеше да влезе абсолютно всеки, здрав, болен, психопат...никакъв контрол намяше, не знам сега покрай грипа как е. В крайна сметка след 18-дневен престой в интензивно и слединтензивно отделение дъщеря ми се оправи, но адът през който минахме с ММ и семействата ни, а и самата тя (сигурна съм, че това оставя отражение на подсъзнателно ниво) ще помним винаги. В резултат и в момента е на смесено хранене при положение, че до 7 ден тя качваше само на кърма и аз цедях чудесни количества... Отне ми почти 4 месеца, за да се реша да споделя в резюме историята ни и като съвет наистина мога да кажа насочете се към друго място. Аз бях привърженик на МД и си мислех, че информацията в интернет е преувеличена, но вече не искам и да си помислям за това място! Надявам се да не съм ви досадила.

За това избрах 7ми етаж, да мизерия беше,но при неонтологията беше много добре, топло,чисто, никой не може да влезе освен майката когато е часът за взимане, когато чистеха и проветряваха ги местиха в друга стая.

Кети, много ти съчувствам. Лежах 3 седмици на 10 етаж преди раждането си (Ноември 2016) и после бях на 12-ти. Права си, че влиза  всеки, няма никакъв контрол. Изтръпнах като прочетох какво си преживяла, но най-важното е, че бебето е добре и са я спасили! Наистина е много хаотично положението с акушерки и лекари, добре, че са ви обърнали навреме внимание! Желая ви много здраве!

Кети, съжалявам за преживяното. Наистина МД не е окей, нито откъм условия, нито откъм отношение. Всичко е зад гърба ти вече, не го оставяй да ти влияе.

Невинаги има избор, специално тази година беше ад откъм места. Отделно, че е варварство майка и бебе да са разделени.

Да, и според мен най-нормалното е бебето да си е при теб. В Майчин дом има уникални специалисти, но просто болницата е голяма, има обърквания кой на кого какво обещал за настаняване, има хаос, и много напрежение. Човек трябва да трепери постоянно, ето Кети е забелязала, че бебето й не е добре - майчин инстинкт - ами ако не беше се усетила?? Как така тия акушерки са й казвали, че е добре детето, като е видимо отпуснато и летаргично

Благодаря ви, момичета, наистина най-важното в момента е, че бебето ми е здраво и всичко е наред. Написах си историята, защото мисля, че трябва да се знае какво е положението в най-голямата АГ болница. Моя приятелка ражда в МД - Варна и е очарована, не искаше да си тръгва, всичко е било уредено, отношението е било перфектно, даже е имало специално меню за кърмачки, от което можеш да избираш какво да си поръчаш. Да, частна болница е, но нейното раждане излезе по-евтино от моето, като даже не включвам допълнителния, непредвиден престой.

Кети*9 съжалявам за лошите преживявания в МД. Важното е че всичко се е разминало навреме.

Ние сме раждали може би по едно време, аз родих на 28.09, като преди това лежах една седмица на 10 етаж.
Всичко както го описваш е така. Условията бяха кошмарни и най- вече отношението на акушерките. Викане, злобно отношение... Много трудно ми минаха тези дни там, като въобще не съм от лиглите и доста търпя. На мен ми се наложи да проследят, защо бебето изостава за това време и да се назначи индуциране на раждането.

Единствения добър що-годе момент ми беше раждането. Изключителни благодарности на д-р Мария Атанасова. Уникален лекар и човек. Благодарение на нея за 12 часа успях да родя естественно без да се налага операция. За това време минаха също така и д-р Нашар и д-р Дяволов (имаше и други лекари, но не им запомних имената)  и останах с топли чувства и към тях. Без да съм тяхна пациента се държаха мило и подпомагаха моята лекарка. Родилните зали са на европейско ниво, както и екипите от лекари и акушерки.

И общо взето това беше положителното от двуседмичния ми престой. Качиха ме на 12 етаж, където не стига, че се плаща но и условията и отношението са под всякаква критика. Бебето лежа в термо легло 5 дни за който аз и други майки седях по часове пред стаята с бебета за сведение. Акушерките се държаха зле и незаинтересовано. На 7 ден ни изписаха.

Не знам дали пак бих родила там. Оценявам добрите специалисти в родилно и в неонатологията, все пак спасяват животи и проблемни бремености,но общо взето са нужни и още много неща.

Съжалявам,но за мен беше по важно бебето да е в добри ръцв, от колкото при мен, особено,че ми беше първо дете, съжалявам за.момичето,че е првживяша това, аз преживях тежко раждане при положение,че си плащах!

Няма как да знаеш предварително на кого ще попаднеш. Съжалявам . На 7 етаж кумата ми също беше недоволна.