Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Приятелството в училище

  • 7 633
  • 49
# 30
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
Все тая. Една седмица повече или по-малко не променя нещата съществено.
Виж целия пост
# 31
На 31 май свършва учебната година и за първолаците.
Да, моя грешка - до миналата година свършваха на 24-ти май, но вие сте по новия закон  Peace
Виж целия пост
# 32
Едно от другарчетата ми до седми клас беше слаба ученичка. Повече тройки, малко четворки. Това по училищните критерии. А другото, което не го отчита училището, й беше за оценка отличен. Беше винаги добронамерена, вярна и неконфликтна в игрите приятелка. Делеше бисквитата си за приятел. И това не е всичко. Още е от близките ми  в живота. Дъщеря й е същият завършен качествен човек.
Не давай на учителката да те използва за нейни цели. Явно не харесва другото дете. Не й носи престиж несправящото се. Изисква се повече работа от нейна страна като преподавател. Много по-лесно е да конфронтира.

Остави детето си да опознава смисъла на думата приятелство. Не обвинявай другото дете. Просто стой до твоето във всякакъв смисъл.
Човешката стойност не се измерва в оценките на учителите.
Виж целия пост
# 33
Ей побеснях честно.Даже и не изчетох всички мнение.Как може такова непрофесионално поведение от страна на учители.Говорят в час ли ,с какво толкова другото дете пречи.
На предната родителска среща получих критика,че сина ми дружал "с онова оставащото дете ",това излезе от устата на учител.И какво като дружи с него.Дай целия клас да е против него.И в последствие разбрах,че детето е с незрящи родители,не можа ли като учителка да го натисне това дете и да му помогне,а седнала да ми обяснява за "онова оставащото дете"дето дърпало сина ми назад.Какви хора стават учители вече не знам.Нито им трепва като виждат унизено и бито дете,пръста не си мърдат,напротив и те онизяват  ooooh!
Виж целия пост
# 34
Аз съм съгласна с мнението на госпожата, че трябва да се вземат мерки.
Има някои деца, чиито поведение се повтаря през годините и е хубаво, че госпожата е разпознала на време и се опитва да направи нещо. Не мисля, че едно дете с ниски оценки би и попречило на кариерата, тези неща се измерват по различен критерий и е разбираемо да има по- слаби оценки на 5-6 деца в клас. Ако всички дружно се провалят на класно, матури, външно оценяване - да, но едно дете говори за проблем между тях двете и приятелството им.

Когато бях в началното у-ще също седях на чин с едно момиче, което като си напишеше задачите почваше да ми говори, да ме скубе, щипе и все аз излизах виновната и най-шумната. Иначе извън у-ще ми беше най-добрата приятелка и съседка при това. Има много манипулативни деца, които нарочно злепоставят другарчето си и им пречат, просто от скука, завист, липса на внимание вкъщи..
С тази приятелка израснахме заедно, но липсата на внимание вкъщи много зле и се отрази и винаги се забъркваше в някакви проблеми с момчетата от компанията, винаги говореше зад гърба на другите и си имаше по-тихи и кротки момичета да й вършат черната работа. Тя беше като принцесата на компанията, всички се надпреварваха да я изпращат вечер до вкъщи, да й подаряват разни неща, идвала е с токчета, когато всички други сме били по джапанки и на колело,пиеше, пушеше. Ей такива работи, но по-късно вече се осъзнах и в последствие прекъснах всякаква връзка с нея, както и много други деца от компанията.

Хубаво е да говорите повече с вашето дете да разберете къде се корени проблема и да й обясните, че ако приятелката наистина я е грижа, няма да пречи на вашето дете, а по-скоро трябва да й помага.
Виж целия пост
# 35

Имам ужасното усещане, че учителката по някаква причина е нарочила другото дете и се опитва да го изолира от останалите. Много жестоко (освен непрофесионално) отношение. 
"Апатия" и "има много близка приятелка, с която намира за какво да говори дори по телефона" някак не са съвместими твърдения. По-скоро демонстрира загуба на интерес към ученето - което е много по-вероятно да се дължи на учителката, отколкото на приятелката.
Струва ми се, че детето ти проявява много повече емпатия - и мъдрост - отколкото предполагаш. А също, че е вкарано - от учителката си, не от приятелката си - в много сериозна морална / емоционална дилема. От едната страна е учителят, който би следвало да представлява някакъв авторитет, който би следвало "да знае" и който би следвало да постъпва правилно. А от другата страна е реалното поведение на учителят, което не отговаря на собственото й чувство за "правилно" и морални норми. Пренебрегва / тормози емоционално едно от децата в класа, при това дете, което й е приятелка, не й е безразлично. И двете неща "тя би следвало да е права" и "тя не може да е права, тя се държи лошо с приятелката ми, която аз обичам и която е добра" влизат в конфликт - и предизвикват единствената форма на протест, на която е способна - унищожават интереса й към учебния процес. Вероятно с неосъзнатата надежда да накаже учителката си и по този начин да й покаже, че е неправа. Може би да я предизвика да се поправи.
Струва ми се също така, че тази учителка вероятно има някакви лични недобри отношения с родителите на гоненото дете. И се опитва да вкара и теб в тази каша - та после да има козът "ето, виждате ли, всички се оплакват от детето ви". Много, много грозно поведение от страна на един "педагог"..Особено пък с опита си да предизвика някаква драма, достойна за латино сериал, в отношенията на един клас първолаци.  : Sick
Виж целия пост
# 36
      Прочетох темата с голям интерес  Simple Smile Въпреки че остава много малко време до края на учебната година, аз ще насърча авторката да следи внимателно целия процес през всичките 3 години, които им предстоят.
      Ситуацията категорично не е за подценяване. И да, не всичко е училище, ама детето от първи до четвърти клас в повечето случаи е от 8 сутринта до 17, а не рядко и до 18 в училището, после още 3-4 часа и в кревата....
      От всичките ми години опит с деца и от личните ми наблюдения върху нашите приятели и техните деца мога да кажа, че децата се влияят изключително много от външната среда и от другите около тях. Предполагам, че и учителката го знае и се опитва да реши проблема, като изолира "проблемното"дете, което със сигурност няма да го реши, даже може и да го задълбочи. Но и нея я разбирам до някъде(мисля, че много малко хора си дават сметка какво е да си учител в днешно време и с какви родители се налага да работиш понякога; аз не съм, но имам не малко действащи приятели учители), защото ако родителите не желаят да направят нещо с детето си, тя трябва да вложи гигантски усилия да го вкара в пътя, а тя явно или няма идея как или желание или време или .... Със сигурност не одобрявам подхода, но той си е класически.
       Но авторката има влияние върху своето си дете- аз лично бих намалила телефонните разговори като цяло, с който и да било; бих говорила много и постоянно за всичко и за взаимоотношенията между хората, защото едно е да си добронамерен и да даваш шанс, но е доста трудно да го направиш с хора, които имат един или друг проблем и това да не ти повлияе. То големи хора не се оправят, та малки деца ли  Laughing Изобщо си мисля, че ние забравяме колко голямо влияние сме върху децата си- дали липсващо такова или активно. С разговори и пълноценно време в семейството детеto ще се научи кое е ценно и кое не, но ако другото дете го разсейва или има манипулация е добре да се ограничи влиянието. Но при достатъчно време със собственото си дете ще го разбереш Simple Smile
  
Виж целия пост
# 37
Имам нужда от съвет.

Скрит текст:
След последната родителска среща имах дълъг разговор с класната, който сериозно ме притесни.
Дъщеря ми е в първи клас и се справяше чудесно досега. Напоследък обаче забелязах една апатия и незаинтересованост. Не й се чете, не й се пише, досадно й било. Само преди месец пишеше толкова красиво, буквално като калиграф. Развалила си е почерка, започнала е да пише разкрачено и небрежно, сякаш бърза да претупа нещата. А едно от нещата, за които я хвалеха постоянно, беше нейният перфекционизъм. Постоянно говоря с нея има ли нещо, което я притеснява. Тя твърди, че всичко е наред, че диктовките и преписите били твърде дълги, че не й стигало време, затова бързала, че ще се старае повече. И наистина виждам, че е започнала да се старае. Подобри отново почерка.
Както и да е. Говорих с класната. И тя ми каза, че е силно притеснена от приятелството на дъщеря ми с една от съученичките й. Двете наистина са много близки, не им стига цял ден училище, но и вечер си говорят по телефона. Според класната, това дете й влияе зле. То е единственото от целия клас, което все още среща трудности с четенето, изключително разсеяно и абсолютно вън от учебния процес. Иначе е много симпатично момиченце. Това дете наистина буквално се е впило в нея. Като я види и буквално я "закопчава". Държи я за ръка, под ръка, направо въздух не й дава да си поеме. Проблемът е, че са се залепили двете една за друга и вместо моята дъщеря да й повлияе добре, се случва точно обратното. Аз не мога да ги разделя насила или пък да й казвам кой да й е приятел, тя все пак е самостоятелен човек, но просто не знам как да постъпя. Като за начало говорих с нея, обясних й, че не бива приятелките да са по-важни от ученето, че не трябва да позволява да й оказват влияние на училището. Според госпожата, трябва да говоря с родителите също. Но от какъв зор? Какво да им кажа? Моля ви се, кажете на дъщеря си да остави моята на мира, защото й пречи?! Абсурдно е. Проблемът не е техен, а мой. Най-вероятно ще ми кажат да си гледам работата и ще бъдат прави. Те седят на самостоятелни чинове, не си пречат, но в междучасията са неразделни.
Вчера блокирах на телефона й номера на детето, за да не си говорят поне по телефона, без нейно знание и днес изпитвам угризения. Но просто не знам как да постъпя. Приемам съвети от препатили майки. Simple Smile

Темата е много хубава и участията в нея - също. С интерес я прочетох цялата.
Да оставим красивото писане на страна - то няма много общо с цялостния учебен процес. Има слаби ученици, които пишат много красиво, както и обратното. Това няма значение.
Хубаво е ти сама да установиш причината за липса на интерес на детето ти към училището в момента - умора ли е, досада ли е, недобри преподавателски методи ли са или нещо друго. Не знам по този повод какво ти казва твоето дете на теб, самата, но това е важно.
Ако проблемът при другото дете се изразява само в недобро овладяване на учебния материал - учителката най-вероятно наистина е много лош професионалист, който си измива ръцете и сама създава конфликти. Дано не е така, но ако е - ще имате проблеми занапред. С нея. Не с децата и с краснописа.
Блокирането на телефона е лош подход. Просто се разберете за времето, през което може да се говори. И то не само с конкретното дете. А по принцип.
Аз съм имала всякакви приятелки - и слаби ученички, и пушачки, и отличнички, и със склонност към алкохол, и амбициозни, и какви ли не. Успехът в училище няма нищо общо с качествата, които са ме привличали през годините, за да сме приятелки. Постепенно едни приятелства отпаднаха, други останаха, трети се новопоявиха. Но това са естествени процеси и когато много им се бае отвън, се нанасят по-големи вреди, отколкото ползи. Т.к. детето не се научава на самостоятелна преценка и вземане на решения. А това е най-важното при възпитанието на децата.
Ако приятелят има явно девиантно зловредно поведение- хубаво, но най-често това не е така. Не личи да е така и от описания случай.
Да не забравяме, че хората привчилат и се привличат от сродни души. Девиантният едва ли ще привлече примерен към себе си. И обратното.
Не е никак задължително и да си другарувате с родителите на приятелите на детето. Едва ли сте наясно и защо не ходят на родителски срещи. Може да имат личен конфликт с учителката, например. И тя да го връща на детето им. Може да има куп различни причини.
Не прави прибързани изводи, без да знаеш фактите.
Виж целия пост
# 38
Благодаря за коментарите на всички отзовали се.  bouquet

Малко update.
Блокирането на телефона все още си стои и досега дъщеря ми нито веднъж не ме попита дали нещо се случва с телефона й. Защото всеки ден буквално има по 5 auto rejected повиквания от нейната приятелка. Чакам реакция - няма никаква. Дори няколко пъти самата аз й казах, че Х я е търсила - отговорът беше: "А, добре, не съм чула. Ще й се обадя после." И не следва обаждане.  Няма как детето да не е споделило с нея, че телефонът й дава постоянно заето. Обаче нито думица по темата, нищо. Не са престанали да бъдат приятелки, като гледам снимки и клипчета във фейсбук групата на класа ни. Сега ме притеснява факта, че постигнах нежелан ефект с това, че говорих с нея по темата - изолира ме от случващото се. Преди ми разказваше, вече не го прави.  Sad Сама съм си виновна, че изобщо се опитах да се намеся във взаимоотношенията им. Относно училището - нещата се подобриха значително. Справила се е повече от добре на изходните нива, вкл. и на теста по езика, който изучават, е изкарала максимума точки.
Но аз се чувствам ужасно виновна спрямо нея.  Confused
Виж целия пост
# 39
Ами то най-вероятно "положението" не е и ставало нещо лошо. Освен с краснописа. Който няма никакво значение. С напредването из класовете започва да се пише бързо, което влошава четимостта и "красотата". Целта не е калиграфия. Освен ако не се стягате за художници.
Нека си другаруват, щом другото дете не е някакво крайно грубо и невъзпитано. Нищо няма да ви пречи това.
Виж целия пост
# 40
    Според мен си говори спокойно с детето и не се страхувай, че го обичаш и искаш да се погрижиш за него. И да сбъркаш, може да се поправиш, но децата усещат когато някой не е уверен в себе си и в позицията си. Все пак ние сме родителите и няма драма, че налагаме рестрикции(все пак тук не говорим за насилие/малтретиране или тормоз от страна на родителя) към децата си. Ако искаш и отблокирай телефона или й кажи защо си го направила, защото така наистина е малко задкулисно, но бъди спокойна и убедена в позицията, която ще заемеш. Но за мен принципно дете на 7 години да си говори с някой по телефона дълго или без мое присъствие.... Хммм, не бих Simple Smile Изобщо, за първи път чувам за такъв клас, в който си звънят, че и фейсбук група имат, говоря в първи клас... Много ми се вижда. Аз тука с децата, с които работя в 6 и 7 клас виждам такъв зор с губенето на времето и телефоните им, че ако от толкова рано се почне... Не го казвам с критика и с лош тон, просто отбелязвам Simple Smile bouquet bouquet
Виж целия пост
# 41
Комуникациите днес са различни. Нашият клас също има фейсбук група, но организирана от учителката, която качва в нея съобщения и снимки. Може би такава имат и децата от класа на момиченцето на авторката.
Иначе децата в първи клас е вече нормално да имат мобилни телефони и да ги ползват. Когато аз бях в първи клас и нагоре съм си ползвала също свободно стационарния телефон и съм си говорила по него с приятелки, които не ми живеят в блока или много близо до у нас. Нищо чудно няма в това.
Не бива, обаче, да се налагат рестрикции, когато не сме сигурни дали и защо ги налагаме. Защото точно това се получава - негативен резултат. Децата ако не в първи, във втори клас ще разберат, че родителят нередно се е намесил в личните им отношения, а те не са от типа, който ги застрашава с нещо. И ще се крият. Вместо да споделят. На малкото човек би могъл да му се намеси, но все по- трудно ще става това нагоре. А ако прекалено много се меси, детето ще стане подчинаемо, безволево и несамостоятелно, безинициативно и ще страдат социалните му контакти. Много внимателно трябва да се пипа с подобни намеси. 
Виж целия пост
# 42
Фейсбук групата е на класа, администрирана от класната. Тя качва снимки и клипчета на децата от ежедневието им в училище. А мобилни телефони - абсолютно всичките имат мобилни телефони, по време на час им ги прибират в една кутия, после си ги взимат. Разменили са си номерата и си говорят помежду си.
Виж целия пост
# 43
      Ясно, да. Аз работя с по-големи деца и инфото ми е от там, а при тях се случвали по-късно тези неща.
       Judy, като цяло съм съгласна с това, което си написала. Но мисля, че стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си. Сега темата не е за това, но не мога да не го отбележа и после проблеми, проблеми, проблеми. Давам уроци на деца от доста години и имам много приятели вече с поотраснали деца и знам, че понякога се налага да се намесиш в едно или друго нещо в живота на детето си. За това то е дете и има родители, които знаят повече от него и могат да видят на далеч. Няма лошо в самостоятелните избори за не малко неща, но има доста неща, които децата не могат да преценят и затова сме ние  bouquet Примери мога да дам много, но ще си позволя само този- едно от децата, с които работя в последните години е била близка с най-трудното и неконтролируемо момиче в класа- best friends. Докато майка й реши да се намеси в това взаимоотношение минаха 2 години и сега детето е много зле- матурите са между 2 и 3, а другото момиче ще повтаря годината. Та това момиче, с което работя аз ми каза наскоро, че съжалява, че по-рано не е спряла това взаимоотношение и, че никой не й е казал за последиците- и в началото всичко е забавно, купон, бунт срещу учителите, ти си "отворения", но после става доста кофти Simple Smile И, че е деликатно, деликатно е, но липсата на комуникация и поемане на отговорност не извинение. Сори, че разводнихме темата  bouquet Мисля, че авторката обича доста детето си и ще намери правилния подход Simple Smile
Виж целия пост
# 44
Не мисля, че точно от тази тема може да се съди затова, че
Цитат
стана много модерно децата да се оставят да правят всичко стига да им е приятно и да не занимават родителите си
.
Не виждам информация и причина да се ходи в такава насока изобщо.
Телефонът е вид комуникация - удобна и никак не лоша. Детето говори, не си играе игри само по него. В това да говориш с приятели, вкл. по телефон, няма нищо лошо. И не това създава проблеми.
А намеса в живота на детето винаги ще има, докато е непълнолетно поне. Въпросът е за границите на тази намеса. И че тя е по-скоро вредна, когато не е нужна в съответния вид.
"Неконтролируемо дете" вероятно означава дете с лошо поведение. Тук такова описание няма. Тук има просто едно дете, което не било на шест с учебния материал. И ако това е поводът учителката да го отлъчи /а за друг не прочетохме/ - то не е добър атестат за нея.
Твоят случай не е като този, който обсъждаме тук. И не могат да се правят изводи от единия за другия.
Имах приятелка, която остана да повтаря заради една математика в единадесети клас. И какво? Да не ми е приятелка ли? Че тя е страхотен човек! Сега е начален учител. Примери най- различни има. Животът е много, ама много шарен.
Затова е добре, когато се обсъжда конкретен, да се концентрираме върху него, т.к. другите описани случаи могат да нямат нищо общо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия