В момента чета...53

  • 62 441
  • 733
# 45
Скарамуши, ще ми е интересно какво ще бъде окончателното ти мнение за "Последната територия".

Относно Питър Уотс - от двата прочетени разказа до тук мога да кажа, че има кофти стил на писане. Или по-скоро няма никакъв стил. И това за мен е огромния му минус. Иначе с футуристиката нямам никакъв проблем Laughing

тъй-тъй Simple Smile
Виж целия пост
# 46
Да се успокоя значи, че не съм единствената, която не се погоди с Уотс. Идеите ми харесаха, поне на разказите, които прочетох, но ми беше трудно да вникна в тях в утежненото повествование. Мислех, че причината е полузаспалото ми състояние вечер.
Сега, покрай мъжа ми, разнообразвам Тайната история с един мой любим сборник научно-фантастични разкази - Складът на световете. Той чете, а аз не мога да се сдържа и надничам, после препрочитам разказа след него.
Виж целия пост
# 47
Благодаря за новата тема!  Започнах "Няма покой за мъртвите" написана от 26 различни автора! За първи път чета такава книга Wink
Виж целия пост
# 48
Благодаря за новата тема!  Започнах "Няма покой за мъртвите" написана от 26 различни автора! За първи път чета такава книга Wink
Ще чакам отзиви  Grinning
Виж целия пост
# 49
И на мен ми стана мнооого интересно  newsm78 Как!? 26 автора пишат една книга  Thinking newsm78 Embarassed
Виж целия пост
# 50
Посред нощите приключих Хроника на птицата с пружина. Остави ме без думи, но и със смесени чувства. Май малко в повече ми дойдоха странностите. Определено ще чета пак Мураками, но след известна почивка. Какво бихте препоръчали за втора среща след птицата?
Чета хубави отзиви за Моъм - с какво негово е подходящо да започна?
Сутринта на път за работа започнах Легион.
Виж целия пост
# 51
ДюДю, за мен също Мураками е хубаво да се чете с големи почивки. За следваща среща с него препоръчвам "Кафка на плажа".  Wink

За Моъм - мисля, че книгата, която чета в момента - "Цветният воал" е подходяща и за първа среща с него. Чела съм от него:

"Души в окови" (не е подходяща за 1-ва среща, твърде обемна е, а още не знаеш дали ще го харесаш),

"Острието на бръснача" (също не е за 1-ва среща според мен),

"Луна и грош" (това е любимата ми книга, но аз много обичам да чета за художници),

"Театър" (също е вариант за 1-ва среща),

"Една Коледа в Париж" (също можеш да започнеш с нея),

"На тясно в ъгъла" (за мен е по-добре да се чете след "Луна и грош"),

The Gentleman on the parlour (и тя не е за 1-ва среща).
Виж целия пост
# 52
Момичета, да ви попитам сещате ли се заглавието на книга, която май се разказваше за някакво пристанище. Със синя корица. Embarassed
Виж целия пост
# 53
Аз преди време направих грешката да прочета първо "Души в окови", и не ме грабна. След това прочетох "Цветният воал" и тя ми хареса много повече от първата. След време ще се пробвам да прочета някоя друга негова книга.  

Момичета, да ви попитам сещате ли се заглавието на книга, която май се разказваше за някакво пристанище. Със синя корица. Embarassed

Сещам се за тази:
Виж целия пост
# 54
Петя, благодаря много за изчерпателния отговор bouquet. Свалих си "Луна и грош" и "Театър" и след "Легион" ще ги чета. "Цветният воал" не я открих електронно - ще остане за по-нататък.
Ще повторя и Мураками с "Кафка на плажа",след като ми поотлежи Птицата  Simple Smile.
Виж целия пост
# 55
В момента чета едно фентъзи - "Анви" на Патриг Стендън.
"Зaгaдъчнa иcтория зa eдно миcтeриозно cъщecтво от мaлък ирлaндcки оcтров..."

В самото начало съм. Изглежда интересна, най вече това дали някога ще стане ясно на всички какво точно представлява това тайнствено същество, което както се появява, така и изчезва - като призрак...
Хора от острова твърдят, че са го виждали и го познават, други не вярват, но легендите и разказите за него се носят на ирландския остров от десетилетия, ако не и повече...



Скрит текст:
Лeгeндaтa, чe нaоколо броди тaйнcтвeно cъщecтво, вълнувa житeлитe нa мaлък ирлaндcки оcтров. Кaкво e Aнви? Чудовищe? Зъл дуx? Призрaк? Никой нe го e виждaл, но вcички ca убeдeни, чe той cъщecтвувa. Дaли e мит, c който оcтровитянитe ce cтрeмят дa привлeкaт прeз лятото повeчe туриcти, или призрaк от минaлото, който някой дeн щe ce зaвърнe?
Нacитeн c богaтa обрaзноcт, cвeж xумор и колоритни пeрcонaжи, ромaнът ни въвeждa в дуxовния cвят нa мecтнитe xорa, в който рeaлното и cвръxecтecтвeното взaимно ce прeплитaт и допълвaт.

Една история от красивата, приказна Ирландия, разказана от свещеника с поетично име Падриг Стендън. Ако погледнете на гърба на книгата, ще видите снимка на Падриг - мъж с къдрава коса и буйна брада, сниман пред голяма чаша с тъмна бира. Нищо свещеническо няма в тази снимка. Историята за Анви също има две лица, които на пръв поглед си противоречат. От една страна, това е историята на Сара и Маги, които живеят на малък остров в Ирландия, грижат се за старата си майка и се борят да оцелеят. В тази си част книгата доста напомня "Бившата Мис от малкия град" на Мартин Макдона. Останалите обитатели са възрастните мъже на острова, които живеят от социални помощи и някой и друг килограм картофи, извадени от малките ниви около скалите по брега.
Другото лице на историята е Анви - пакостлив дух, който понякога върши добрини и се разпорежда с острова под булото на нощта. Всички на острова познават Анви, но никой не го е виждал. Всички вярват в него, въпреки че свещеникът им се кара. Това е Ирландия все пак.
Написана като приказка, сладкодумно и очарователно, това е история, която сигурно Падриг Стендън е чул над чаша бира в някое затънтено кътче на родината си. Чете се лесно и се забравя бързо - до следващата дъждовна, ветровита вечер, в която ни се прииска някой да ни излъже красиво.

Aвторът Пaдриг Cтeндън e родeн прeз 1946 г. и e ръкоположeн зa cвeщeник прeз 1971 г. Нaпиcaл e 15 ромaнa. Нaдявa ce дa продължи дa ce отдaвa и нa двeтe cи призвaния.

Виж целия пост
# 56
От тази тема започнах да чета и се зарибих по Камила Лекберг. Искам да попитам дали някой има в електронен вариант Каменоделецът?
Виж целия пост
# 57
От тази тема започнах да чета и се зарибих по Камила Лекберг. Искам да попитам дали някой има в електронен вариант Каменоделецът?
Да ти я мятам ли? Simple Smile
Виж целия пост
# 58
Аз зарязвам "Стоманените пещери". Нещо прекалено старомоден ми идва стила на Азимов - много приказки , малко действие (да не кажа никакво). Към средата на книгата , където я зарязах, се почувствах като в публика на ситком - някакви странни персонажи, някакви разговори ....  Laughing
Отделно ме дразнеше стария стил на изписване в бг изданието - обръщения като "комисарю", изписвания от рода на "командува" и други подобни....
Не отричам в никакъв случай качествата на тази класика, но все пак първото й издание е от 1953г. Simple Smile

Както и да е, започнах "Колекционер на деца" и веднага ми се прииска да имам един калашник под ръка!!!  #2gunfire
Тематиката е ужасяваща, меко казано....
Виж целия пост
# 59
Миж, Колекционера точно в момента ли искаш да го четеш?  Rolling Eyes До края ще ти се иска да си с калашника... Поне аз така бях, а за теб не знам..  Tired
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия