Здравейте отново! След пролетната ни екскурзия до Будванската ривиера и Дубровник, обмислям отново този район ... Загреб - задължително- планирам 2 нощувки там.Какво интересно в района ( без ходене до Плитвичките езера и без слизане към крайбрежието), бихте препоръчали...? СЛед Загреб планувам да продължим към СЛовения за още няколко дни,така че- това мога да кажа като ориентир за посоката засега
Виж целия пост
Хърватия - Тема 2
- Публикувана: 17 май 2017, 12:38 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2022, 20:54 ч.
# 90
16 септ. 2018, 15:03 ч.
# 91
19 окт. 2018, 17:49 ч.
Здравейте,
Предстои ми пътуване до Дубровник за 5 дни. Ще обменям хърватски куни, но изобщо не съм наясно колко ще са необходими на ден за човек. Нямам осигурена храна. Имам дебитни и кредитни карти - предполагам, че ще мога с тях да плащам в магазини, но предполагам, че не навсякъде, а за заведенията ...., както и за музеи?
Ще съм много благодарна, ако ми помогнете.
Виж целия пост
Предстои ми пътуване до Дубровник за 5 дни. Ще обменям хърватски куни, но изобщо не съм наясно колко ще са необходими на ден за човек. Нямам осигурена храна. Имам дебитни и кредитни карти - предполагам, че ще мога с тях да плащам в магазини, но предполагам, че не навсякъде, а за заведенията ...., както и за музеи?
Ще съм много благодарна, ако ми помогнете.
# 92
20 окт. 2018, 22:22 ч.
Минимум равностойност на 200 евро плюс дебитни и кредитни карти.
Виж целия пост
# 93
19 ноем. 2018, 15:40 ч.
Зависи какво ще ядете. Дали на крак или ще седнете. Хубаво е да опитате местните специалитети.
Виж целия пост
# 94
19 ноем. 2018, 17:30 ч.
Да препоръчате хубави заведения в Загреб и околностите? Ще караме Коледа там, общо 5 дни. С дете на 8 сме, ако има значение 
Виж целия пост
# 95
20 ноем. 2018, 21:32 ч.
Макар че отдавна не съм изразявал позиция, следя доста внимателно темата.
tarlio – обаче ме провокира!
Без да звучи като въпрос, но какъв местен специалитет е пицата, при това гледам, че е класическа „Маргарита”, при това – не зная откъде е менюто, но са доста едри в цените. Средната цена на пицата, в зависимост от добавките е 50 – 65 куни. Тук виждам доста по-чувствителна разлика.
Местен специалитет е чорба от морски камъни и печени съсели, но те не се предлагат в заведенията. Впрочем, печените съсели са доста популярни в южна Хърватия.
Хубав местен специалитет, при това локален местен специалитет е
grdobina
Виж, той се предлага по заведенията и се оказа изключително вкусен. Рибен специалитет. Филе от риба подобна на акулата по структура, но не и по вкус. Впрочем видът и е доста зловещ. Има изображения в Гугъл, затова не предлагам снимки. Абе направо си е плашеща. Дънна плоска хищна риба с вариращ цвят от ярко червено до сиво кафяво. Огромна глава с богат набор от зъби. Кожата се дере, защото иначе не може да се почисти. А кожата е изключително жилава, здрава и груба. Остава бяло филе, без кости около гръбнака, което се приготвя със сос. Лично аз предпочитам гъбен сос с чесън и мащерка. Поне в заведението, в което я приготвяха ги помолих да направят такъв сос. За прилог /гарнитура/ възложих на сервитьора. Е, наистина ме изненада благоприятно. Задушени картофи с розмарин в млечен сос със сирене. Такова ядене понася и чаша бяло вино. Впрочем, може и сосът към рибата да е с бяло вино, но ако е майстор готвача, тя е достатъчно крехка, за да има нужда от вино при приготвянето. Единствения проблем е, че не винаги я има по риболовните кораби. Изненадващо е, че цената не е висока. За гореописаните глезотии ми взеха …, мисля 120 куни за порция. Не съм много убедителен, защото и друго поръчвах, но във всеки случай цената не стигна до 150 куни. Тази година три пъти улучвах да има в кръчмата, но в интерес на истината, първия път сервитьорът ми я предложи. Впрочем, ситуацията беше доволно емоционална и заслужава да се разкаже:
Около 25 август, когато падна сняг в италианските и австрийски Алпи в Хърватия стана много студено. Все е имало студени дни, но толкова ниски температури не е имало. През нощта – 12 градуса, през деня – 14. Три дни непрекъснат, тих, напоителен дъжд. Скука до немай къде. При това, тази година бях сам, на жена ми и омръзнало в Хърватия и не рачи да дойде. Агитирах, агитирах, предложих други дестинации /впрочем отдавна ми е мерак да посетя о-в Лампедуза и рекох, а дано ми излезе късмета, но не би/, пък запалих колата и заминах. Ами и така не е лошо. Аз и сам не скучая. Но в дъжда нямаше какво да се прави и цял ден освен за ядене, комай не ми се мислеше за друго.
Та, първата дъждовна вечер, как да е. Но втората вечер, като се очерта продължително заседяване на едно място си рекох, че тук вече следва да се избере друг подход. Седнахме вечерта в кръчмата със сервитьора да ми сглобяваме меню. Кръчмата почти празна, всички си наринаха багажа и изчезнаха, работа има колкото да не заспи готвача. Ние седим и обсъждаме. Обединихме се около идеята, че свинското вече ми е втръснало във всичките му форми и е хубаво да се смени. Пилета, каквито нашите, такива и техните, прескочихме ги. Добре, риба, ама каква. Единодушно отхвърлихме бранцина. На този етап към нас се присъедини и готвача. Ослич. Добре, ама аз съм го ял печен, пържен, в сметанов сос с бяло вино и с какво ли не още. Хубав, но засега, остава резерва. Ципура и лаврак. Ама аз искам нещо дето го няма другаде, а тази година доволно похапнах и от двете.
Тогава сервитьора роди идеята – грдобина. Тук вече идеята изкристализира като мастика. Решихме – задушена на пара и леко запечена, колкото да не е оводнена. Соса го предложи готвача, но чесъна беше моя идея. При това, настоях в соса освен гъбено брашно, още в началото на приготвянето му да има и бланширани гъби в равно количество със соса. За прилога аз предложих печени зеленчуци с картофи по селски, но срещнах твърд отпор от сервитьора. Каза, че пак ще бъдат картофи, но по негов избор. Поначало тази риба не понася зеленчук в никаква форма. На този етап вече цялата кухня следеше нашия разговор. Та, сглобихме менюто и зачаках. Струвало си е.
Впрочем като говорим за „местни специалитети” тази година имах едно доста уникално събитие около тях. На о-в Крк около отбивката за Малинска има една градина с разсад за външно озеленяване и декоративни плодни, цитрусови и цветни растения. Когато бяхме заедно с жена ми редовно я посещавахме. Тази година като тръгвах и разбрах, че ще ергенувам доста време, тя ми поръча да и купя едно маслиново дръвче. Викам си откъде, откъде … оттам ще и купя. Избирам някое по-малко, но добре оформено дръвче и докато щъкам насам, натам, идва госпожа Елена, а с нея се познаваме от доста време и се заприказвахме. Като казвам познаваме се, не съм съвсем точен. Знаем се от много време, но вън от тривиалните разговори не сме говорили кой знае колко. Поначало тази градина няма много посещаемост и работата в нея е доста скучна. Та, не помня как се насочи разговора, но тя по едно време изтърси, че шопската салата е сръбско ястие. Е, тук вече патриотизмът ми заговори. Викам, не само че не е сръбска, а българска, ами е и два вида, от които вие познавате и предлагате само единия. А е шопска, защото населението около София се нарича шопи. А за да няма и грам съмнение, обяснявам откъде, кога и защо са се разселили около София и защо ги няма другаде. Е, викам, нерде София, нерде Белград.
Та, заради шопската салата, нека да изоставим и пицата като местен хърватски специалитет. Ами не е.
Впрочем, казах, че има и още един вид шопска салата, която обаче е доста трудоемка и не се предлага по заведенията. Прясно изпечени цели червени чушки, непочистени от семките. След почистването от люспите се киснат около час в олио и оцет. След това, без да се отцеждат особено старателно се подреждат в тава ред чушки, ред домати на шайби, малко настъргано сирене и магданоз. Не се овкусяват допълнително, освен със сол. Тази салата не се предлага, защото е сезонна, приготвя се трудно, но на вкус е невероятна. Е, чак пък „невероятна”, но е вкусна.
Виж целия пост
tarlio – обаче ме провокира!
Без да звучи като въпрос, но какъв местен специалитет е пицата, при това гледам, че е класическа „Маргарита”, при това – не зная откъде е менюто, но са доста едри в цените. Средната цена на пицата, в зависимост от добавките е 50 – 65 куни. Тук виждам доста по-чувствителна разлика.
Местен специалитет е чорба от морски камъни и печени съсели, но те не се предлагат в заведенията. Впрочем, печените съсели са доста популярни в южна Хърватия.
Хубав местен специалитет, при това локален местен специалитет е
grdobina
Виж, той се предлага по заведенията и се оказа изключително вкусен. Рибен специалитет. Филе от риба подобна на акулата по структура, но не и по вкус. Впрочем видът и е доста зловещ. Има изображения в Гугъл, затова не предлагам снимки. Абе направо си е плашеща. Дънна плоска хищна риба с вариращ цвят от ярко червено до сиво кафяво. Огромна глава с богат набор от зъби. Кожата се дере, защото иначе не може да се почисти. А кожата е изключително жилава, здрава и груба. Остава бяло филе, без кости около гръбнака, което се приготвя със сос. Лично аз предпочитам гъбен сос с чесън и мащерка. Поне в заведението, в което я приготвяха ги помолих да направят такъв сос. За прилог /гарнитура/ възложих на сервитьора. Е, наистина ме изненада благоприятно. Задушени картофи с розмарин в млечен сос със сирене. Такова ядене понася и чаша бяло вино. Впрочем, може и сосът към рибата да е с бяло вино, но ако е майстор готвача, тя е достатъчно крехка, за да има нужда от вино при приготвянето. Единствения проблем е, че не винаги я има по риболовните кораби. Изненадващо е, че цената не е висока. За гореописаните глезотии ми взеха …, мисля 120 куни за порция. Не съм много убедителен, защото и друго поръчвах, но във всеки случай цената не стигна до 150 куни. Тази година три пъти улучвах да има в кръчмата, но в интерес на истината, първия път сервитьорът ми я предложи. Впрочем, ситуацията беше доволно емоционална и заслужава да се разкаже:
Около 25 август, когато падна сняг в италианските и австрийски Алпи в Хърватия стана много студено. Все е имало студени дни, но толкова ниски температури не е имало. През нощта – 12 градуса, през деня – 14. Три дни непрекъснат, тих, напоителен дъжд. Скука до немай къде. При това, тази година бях сам, на жена ми и омръзнало в Хърватия и не рачи да дойде. Агитирах, агитирах, предложих други дестинации /впрочем отдавна ми е мерак да посетя о-в Лампедуза и рекох, а дано ми излезе късмета, но не би/, пък запалих колата и заминах. Ами и така не е лошо. Аз и сам не скучая. Но в дъжда нямаше какво да се прави и цял ден освен за ядене, комай не ми се мислеше за друго.
Та, първата дъждовна вечер, как да е. Но втората вечер, като се очерта продължително заседяване на едно място си рекох, че тук вече следва да се избере друг подход. Седнахме вечерта в кръчмата със сервитьора да ми сглобяваме меню. Кръчмата почти празна, всички си наринаха багажа и изчезнаха, работа има колкото да не заспи готвача. Ние седим и обсъждаме. Обединихме се около идеята, че свинското вече ми е втръснало във всичките му форми и е хубаво да се смени. Пилета, каквито нашите, такива и техните, прескочихме ги. Добре, риба, ама каква. Единодушно отхвърлихме бранцина. На този етап към нас се присъедини и готвача. Ослич. Добре, ама аз съм го ял печен, пържен, в сметанов сос с бяло вино и с какво ли не още. Хубав, но засега, остава резерва. Ципура и лаврак. Ама аз искам нещо дето го няма другаде, а тази година доволно похапнах и от двете.
Тогава сервитьора роди идеята – грдобина. Тук вече идеята изкристализира като мастика. Решихме – задушена на пара и леко запечена, колкото да не е оводнена. Соса го предложи готвача, но чесъна беше моя идея. При това, настоях в соса освен гъбено брашно, още в началото на приготвянето му да има и бланширани гъби в равно количество със соса. За прилога аз предложих печени зеленчуци с картофи по селски, но срещнах твърд отпор от сервитьора. Каза, че пак ще бъдат картофи, но по негов избор. Поначало тази риба не понася зеленчук в никаква форма. На този етап вече цялата кухня следеше нашия разговор. Та, сглобихме менюто и зачаках. Струвало си е.
Впрочем като говорим за „местни специалитети” тази година имах едно доста уникално събитие около тях. На о-в Крк около отбивката за Малинска има една градина с разсад за външно озеленяване и декоративни плодни, цитрусови и цветни растения. Когато бяхме заедно с жена ми редовно я посещавахме. Тази година като тръгвах и разбрах, че ще ергенувам доста време, тя ми поръча да и купя едно маслиново дръвче. Викам си откъде, откъде … оттам ще и купя. Избирам някое по-малко, но добре оформено дръвче и докато щъкам насам, натам, идва госпожа Елена, а с нея се познаваме от доста време и се заприказвахме. Като казвам познаваме се, не съм съвсем точен. Знаем се от много време, но вън от тривиалните разговори не сме говорили кой знае колко. Поначало тази градина няма много посещаемост и работата в нея е доста скучна. Та, не помня как се насочи разговора, но тя по едно време изтърси, че шопската салата е сръбско ястие. Е, тук вече патриотизмът ми заговори. Викам, не само че не е сръбска, а българска, ами е и два вида, от които вие познавате и предлагате само единия. А е шопска, защото населението около София се нарича шопи. А за да няма и грам съмнение, обяснявам откъде, кога и защо са се разселили около София и защо ги няма другаде. Е, викам, нерде София, нерде Белград.
Та, заради шопската салата, нека да изоставим и пицата като местен хърватски специалитет. Ами не е.
Впрочем, казах, че има и още един вид шопска салата, която обаче е доста трудоемка и не се предлага по заведенията. Прясно изпечени цели червени чушки, непочистени от семките. След почистването от люспите се киснат около час в олио и оцет. След това, без да се отцеждат особено старателно се подреждат в тава ред чушки, ред домати на шайби, малко настъргано сирене и магданоз. Не се овкусяват допълнително, освен със сол. Тази салата не се предлага, защото е сезонна, приготвя се трудно, но на вкус е невероятна. Е, чак пък „невероятна”, но е вкусна.
# 96
21 ноем. 2018, 08:58 ч.
Мили Боже, това ли е grdobina?
Вярно, че изглежда зловещо, затова го поствам в скрит текст, че да не се вълнуват хората със слаби сърца. /Тук май всеки ще отвори...Но не съм виновна, предупредила съм.
/
В Хърватия и в Гърция и ние сме основно на рибни менюта и морски деликатеси. Големи сме любители, но това не съм го нито виждала, нито опитвала. А бих... Падам си по кулинарните експерименти.
...
Втората ти шопска салата не знаех, че е шопска. В плевенско, например съм яла такава или подобна, казват й "чушчена" и си я лапат доволно. Баба ни слага и патладжан понякога, но това е единственият зеленчук, който аз не ям и го заделям настрани, ако има. Другото си ми харесва.
Виж целия пост
Скрит текст: 
Вярно, че изглежда зловещо, затова го поствам в скрит текст, че да не се вълнуват хората със слаби сърца. /Тук май всеки ще отвори...Но не съм виновна, предупредила съм.
/В Хърватия и в Гърция и ние сме основно на рибни менюта и морски деликатеси. Големи сме любители, но това не съм го нито виждала, нито опитвала. А бих... Падам си по кулинарните експерименти.
...
Втората ти шопска салата не знаех, че е шопска. В плевенско, например съм яла такава или подобна, казват й "чушчена" и си я лапат доволно. Баба ни слага и патладжан понякога, но това е единственият зеленчук, който аз не ям и го заделям настрани, ако има. Другото си ми харесва.
# 97
21 ноем. 2018, 13:49 ч.
Да, това е грдобина!
На снимката обаче е одрана, а намерете я в пълен вид. Тогава е кошмарна на вид. Другото и име е морски дявол. Не зная защо са я предложили с главата, обикновено тя не се сервира, а само филето от опашката. Тук вероятно са я предложили така, защото главата е 2/3 от цялото тяло. Месото обаче е изключително вкусно. В Хърватия го ползват и като заместител на омарите. От това може да направите извод за качествата и.
Виж целия пост
На снимката обаче е одрана, а намерете я в пълен вид. Тогава е кошмарна на вид. Другото и име е морски дявол. Не зная защо са я предложили с главата, обикновено тя не се сервира, а само филето от опашката. Тук вероятно са я предложили така, защото главата е 2/3 от цялото тяло. Месото обаче е изключително вкусно. В Хърватия го ползват и като заместител на омарите. От това може да направите извод за качествата и.
# 99
28 ноем. 2018, 11:35 ч.
Здравейте, нахлувам в тематa, тъй като тази пролет, в края на май месец, планувам пътуване към Хърватска с минаване през Босна и Херцеговина. Изчетох цялата предна тема и тази и искам да споделя плана за пътуването и да потърся съвет относно него, места за паркиране и места за хапване.
Планът е следния:
1-ви ден София-Вишеград 490км и 6ч и 50 мин по Google map
2-ри Вишеград-Мостар нощувка в Мостар 220км и близо 4 ч. по Google map
3-ти ден Мостар и околности нощувка в Мостар (водопад Кравице) по Google map
4-ти отбивка към Мали Стон за да се разходим до Корчула , ферибот от Оребич
Мостар-Оребич 158 км и 3 ч. . по Google map
Идеалния вариант е да спим на острова и на следващия ден от там към Хвар и Сплит, но не намирам фериботи, които превозват коли м/у Корчула и Хвар. Някой знае ли такъв?
Така че, ако не намеря ферибот вариантите са два. След Корчула караме 260 км и 3 ч. и 30 мин. (алтернативен вариант за да се спестят границите е ферибот до Ploce , от там до Трогир е 162 км и 1ч и 45 мин а ферибота пътува от Trpanj 1 час до Ploce. Но е на рядко 4 пъти в деня. Удачен за нас е този в 17:15. Така в 8 бихме могли да сме в Трогир, което май не ми допада по късно да сме там. )
Втория вариант е нощувка някъде в този регион, но мисля по добре към Трогир, въпреки че ще бъде много уморително.
Следващия ден о Хвар, не мисля, че ще остане време през този ден да разгледаме и Сплит. Но ако остане ще е добре.
Неум-Сплит 164 км 2ч.
Ploce- Сплит по път край морето също 2 часа.
5-ти ден остров Хвар, нощувка в Трогир
6-ти ден Сплит и Шибеник нощувка в Трогир
Трогир-Сплит 40км 29 м
Сплит-Шибеник 88 км, 1ч и 5минути
Шибеник-Трогир 49км и път 49 минути
7-ми ден парк Крка и нощувка в Задар
Трогир-парк Крка 59км и 50м.
Парк Крка-Задар 77км 56мин.
8-ми ден два варианта на пътуване. Предпочитан е вариант към Яйце и по път водопади на Уна, нощувка в Яйце и втори Загреб
Варианта с Уна и Яйце - Този ден също се връзва сравнително уморителен.
Задар-парк Уна 119км и 2ч. 14м.
Парк Уна-Яйце 148 км и 2ч. 20м.
9ти ден по първия вариант Яйце-Мокра Гора, нощувка в Мокра Гора/ по втория или още една нощувка в Загреб или към Белград
Яйце-Мокра Гора 303 км 5часа
Яйце-Сараево 157 км 2ч. 36 мин
Сараево-Мокра Гора 146 км 2ч 26 м.
10-ти ден по първия план Мокра Гора-София
Виж целия пост
Планът е следния:
1-ви ден София-Вишеград 490км и 6ч и 50 мин по Google map
2-ри Вишеград-Мостар нощувка в Мостар 220км и близо 4 ч. по Google map
3-ти ден Мостар и околности нощувка в Мостар (водопад Кравице) по Google map
4-ти отбивка към Мали Стон за да се разходим до Корчула , ферибот от Оребич
Мостар-Оребич 158 км и 3 ч. . по Google map
Идеалния вариант е да спим на острова и на следващия ден от там към Хвар и Сплит, но не намирам фериботи, които превозват коли м/у Корчула и Хвар. Някой знае ли такъв?
Така че, ако не намеря ферибот вариантите са два. След Корчула караме 260 км и 3 ч. и 30 мин. (алтернативен вариант за да се спестят границите е ферибот до Ploce , от там до Трогир е 162 км и 1ч и 45 мин а ферибота пътува от Trpanj 1 час до Ploce. Но е на рядко 4 пъти в деня. Удачен за нас е този в 17:15. Така в 8 бихме могли да сме в Трогир, което май не ми допада по късно да сме там. )
Втория вариант е нощувка някъде в този регион, но мисля по добре към Трогир, въпреки че ще бъде много уморително.
Следващия ден о Хвар, не мисля, че ще остане време през този ден да разгледаме и Сплит. Но ако остане ще е добре.
Неум-Сплит 164 км 2ч.
Ploce- Сплит по път край морето също 2 часа.
5-ти ден остров Хвар, нощувка в Трогир
6-ти ден Сплит и Шибеник нощувка в Трогир
Трогир-Сплит 40км 29 м
Сплит-Шибеник 88 км, 1ч и 5минути
Шибеник-Трогир 49км и път 49 минути
7-ми ден парк Крка и нощувка в Задар
Трогир-парк Крка 59км и 50м.
Парк Крка-Задар 77км 56мин.
8-ми ден два варианта на пътуване. Предпочитан е вариант към Яйце и по път водопади на Уна, нощувка в Яйце и втори Загреб
Варианта с Уна и Яйце - Този ден също се връзва сравнително уморителен.
Задар-парк Уна 119км и 2ч. 14м.
Парк Уна-Яйце 148 км и 2ч. 20м.
9ти ден по първия вариант Яйце-Мокра Гора, нощувка в Мокра Гора/ по втория или още една нощувка в Загреб или към Белград
Яйце-Мокра Гора 303 км 5часа
Яйце-Сараево 157 км 2ч. 36 мин
Сараево-Мокра Гора 146 км 2ч 26 м.
10-ти ден по първия план Мокра Гора-София
# 100
5 ян. 2019, 18:53 ч.
Здравейте!
Как ви се струва тази оферта...гледам за мес.май...
http://anatravel.net/екскурзия/екскурзия-до-дубровник-будва-и-котор-перлите-на-адриатическо-крайбрежие/1138
Виж целия пост
Как ви се струва тази оферта...гледам за мес.май...
http://anatravel.net/екскурзия/екскурзия-до-дубровник-будва-и-котор-перлите-на-адриатическо-крайбрежие/1138
# 101
8 ян. 2019, 16:28 ч.
Здравейте,
В края на месец май ми предстои престой в гр. Пореч - аз и детето ми, 5 нощувки. Подсигурени са ни нощувките. Интересува ме, горе-долу с колко куни трябва да разполагаме за спокоен престой през това време?
Виж целия пост
В края на месец май ми предстои престой в гр. Пореч - аз и детето ми, 5 нощувки. Подсигурени са ни нощувките. Интересува ме, горе-долу с колко куни трябва да разполагаме за спокоен престой през това време?
# 102
8 ян. 2019, 22:54 ч.
Офертата е супер. Ана Травел ми е една от любимите агенции. Правят страхотни екскурзии.
Виж целия пост
Здравейте!
Как ви се струва тази оферта...гледам за мес.май...
http://anatravel.net/екскурзия/екскурзия-до-дубровник-будва-и-котор-перлите-на-адриатическо-крайбрежие/1138
Как ви се струва тази оферта...гледам за мес.май...
http://anatravel.net/екскурзия/екскурзия-до-дубровник-будва-и-котор-перлите-на-адриатическо-крайбрежие/1138
Офертата е супер. Ана Травел ми е една от любимите агенции. Правят страхотни екскурзии.
# 103
9 ян. 2019, 08:42 ч.
Хайде и аз отново в хубавата тема. След миналогодишната ни екскурзия до Которския залив и ДУбровник, тази година планирам отново тази посока.Само че планът е за Загреб и лЮбляна.Хърватската част е отредена само за столицата с 2 нощувки.Но бих се радвала ако дадете съвет и интересни предложения за интересни места в района.Всякакви съвети ще са ми от полза.Започвам подробното изготвяне на плана и местата за посещение
Виж целия пост
# 104
9 ян. 2019, 09:59 ч.
Sssani, Загреб е чудесен! Бяхме там за Коледа, изкарахме няколко дни в града, плюс една нощувка в съседния Карловац. Загреб имаше прекрасен Коледен базар, разположен на няколко площада, с много хапване, музика и забавления за децата, моята щерка беше супер доволна. За дните, които бяхме в града, обходихме следните места:
Горният град с Катедралата и църквата Св. Марк - целият район е прекрасен.
Улица 'Ткалчичева', на която има чудесни барове и местенца за хапване, в един от ресторантите вечеряхме на Коледа.
Улица 'Радичева'
Алеята на Щросмайер - от тук има невероятен изглед към града
Парка Максимир
Зоопарка
В Долния град обикаляхме площадите - например пред Националния театър, който е много красива сграда, пред археологическия музей и т.н.
Преди да заминем бях направила списък на местата, които исках да видим, като ползвах няколко сайта и най-вече сайта на Андрей Андреев, който винаги разглеждам с голям кеф:
https://www.andrey-andreev.com/zagreb-croatia/
Ако ходите до съседния Карловац, не забравяйте да нахраните лебедите - много са и са почти питомни, както и да отидете до Аквариума:
https://aquariumkarlovac.com/en/
Виж целия пост
Горният град с Катедралата и църквата Св. Марк - целият район е прекрасен.
Улица 'Ткалчичева', на която има чудесни барове и местенца за хапване, в един от ресторантите вечеряхме на Коледа.
Улица 'Радичева'
Алеята на Щросмайер - от тук има невероятен изглед към града
Парка Максимир
Зоопарка
В Долния град обикаляхме площадите - например пред Националния театър, който е много красива сграда, пред археологическия музей и т.н.
Преди да заминем бях направила списък на местата, които исках да видим, като ползвах няколко сайта и най-вече сайта на Андрей Андреев, който винаги разглеждам с голям кеф:
https://www.andrey-andreev.com/zagreb-croatia/
Ако ходите до съседния Карловац, не забравяйте да нахраните лебедите - много са и са почти питомни, както и да отидете до Аквариума:
https://aquariumkarlovac.com/en/
Препоръчани теми