Честно казано аз също съм си мислила по този въпрос за различния произход.Един път си мисля,е какво толкова,но друг пат си мисля ами дали няма да му стане много като информация-не стига,че ние не сме негови биологични родители ами и произхода му е съвсем различен.После си казвам добре,де ако е италианче,германче или каквото и да е ок,но ромче вече звучи друго-защо???Та нали и те са деца,какво толкова - ама...пусти предразсъдъци....Познавам човек,който научи че е осиновен на 50 год.възраст-реагира като дете в пубертета.Наистина е шок да научиш такова нещо след толкова години,но по-големия шок дойде от това че той разбра и за произхода си че е различен.Този случай ме накара да се замисля и стигнах до извода,че няма по-лошо нещо от тайната,колкото и да е болезнена една истина ако е поднесена както трябва и когато трябва болката минава и се забравя,но....късно разкритата тайна завинаги пречупва нещо в теб и ти никога вече не си същия.Може би е добре да се сподели с детето,но нека си остане ваша обща тайна и когато то порасне и иска да сподели само за произхода си и етноса си,не е необходимо бог и свят да научат-най-важното е то да знае кой е и какъв е!!!
Това са мои разсъждения,не че имам опит просто си мисля и аз,нали чакаме трето дете и ако ни предложат с различен етнос как бих реагирала....та това са само разсъждения,но избора е наистина труден.Успех на всички които стоят пред него!!!
Виж целия пост
Това са мои разсъждения,не че имам опит просто си мисля и аз,нали чакаме трето дете и ако ни предложат с различен етнос как бих реагирала....та това са само разсъждения,но избора е наистина труден.Успех на всички които стоят пред него!!!