Аз съм малко болна тези два дни и майка ми гледа малката и да ви кажа това дете не крещи денонощно. Вече почвам да си мисля че не ме иска. Възможно ли е да не ме харесва? 
Виж целия пост
Ревливо бебе
- Публикувана: 13 юни 2017, 09:44 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2018, 22:27 ч.
# 16
15 юни 2017, 14:40 ч.
Неее, не си го и помисляй, моля те. Просто ти си в стрес и изнервена и това се предава на бебчето, а майка ти най-вероятно е спокойна, затова и детето се успокоява. Не забравяй и, че бабите имат повече опит и увереност, а може и да е изпитвала някакъв дискомфорт, който да е отшумял. Бързо оздравяване
Виж целия пост
# 17
15 юни 2017, 15:05 ч.
Оооо, моля те, тези мисли са явни признаци на следродилна депресия, но при този постоянен рев е нормално така да се чувстваш. С майка ти най-вероятно не реве толкова защото още не е свикнала с нея, чакай да посвикне, пък ще си покаже рогите и пред нея 
Моето и то беше от денонощно ревящите и не млъкваше и на ръце, инат си е и до ден днешен, до характер е. Стискай зъби в следващите 3 години, много майки са минали по този път и са оцеляли някак, колкото и невероятно да ти се струва в момента 
Първите месеци донякъде помагаше бял шум, шумове от утробата и подобни, потърси с google, има достатъчно онлайн, няма нужда да пускаш духалки и прахосмукачки, а в следващите месеци аз станах по-голям непукист 
Виж целия пост
Възможно ли е да не ме харесва?
Моето и то беше от денонощно ревящите и не млъкваше и на ръце, инат си е и до ден днешен, до характер е. Стискай зъби в следващите 3 години, много майки са минали по този път и са оцеляли някак, колкото и невероятно да ти се струва в момента Първите месеци донякъде помагаше бял шум, шумове от утробата и подобни, потърси с google, има достатъчно онлайн, няма нужда да пускаш духалки и прахосмукачки, а в следващите месеци аз станах по-голям непукист 
# 19
16 юни 2017, 23:27 ч.
Глупости...та глупости!
Гушкай си детето!То още, не знае горкото ,къде се намира..Второто ми дете до 4 тия месец спеше през деня само в мен.Намествах си се удобно,той си спи аз си чета нещо:)
Виж целия пост
Оставяй го да си пореве ...
и закачи нещо да се люлее над леглото...
то ще реве много в началото, защото вече е научено, че щом плаче - ти дохвърчаш и го гушкаш...
Отучвай го постепенно, защото това не отминава...
и закачи нещо да се люлее над леглото...
то ще реве много в началото, защото вече е научено, че щом плаче - ти дохвърчаш и го гушкаш...
Отучвай го постепенно, защото това не отминава...
Гушкай си детето!То още, не знае горкото ,къде се намира..Второто ми дете до 4 тия месец спеше през деня само в мен.Намествах си се удобно,той си спи аз си чета нещо:)
# 20
17 юни 2017, 12:22 ч.
Снощи я оставих на баща и да я гледа малко да спя а тя плакала и ме търсила до 3 часа вечерта.
Виж целия пост
# 21
17 юни 2017, 13:09 ч.
Аз имам опит, но отрицателен. Не се справих никак добре.
Големият ми син беше ужасно ревливо бебе и все искаше да се гушка и да бъде до мен....
Аз винаги откликвах и го носех навсякъде.
Той се будеше по пет пъти на нощ, да суче, да се гушка. Не искаше да спи в легълцето си, а все при мен...
Когато стана на 5 и аз осъзнах, че не съм спала от 5 години като хората и се чувствам адски зле реших да сложа край на това безумие..., изведъж и насила, рязко го изгоних от леглото, забраних му да идва при мен.. нещо избръмчах много, но уви, нищо не помогна. В момента е на 12, скоро ще станат 13, все се буди, когато е у дома, на други места- не, и идва за нещо при мен... много е умен, свръхчувствителен и впечатлителен, много енергичен...
Аз много се упреквам и ядосвам, че не го оставях да си реве и да си свикне сам....
Вторият ми син...взела си вече опит, реших да не му обръщам внимание, ако реве да го оставям...никога не съм имала никакви проблеми... той е друг темперамент, наистина. Много по- спокоен е, не зная дали вината е в мен или децата просто са много различни....
Виж целия пост
Големият ми син беше ужасно ревливо бебе и все искаше да се гушка и да бъде до мен....
Аз винаги откликвах и го носех навсякъде.
Той се будеше по пет пъти на нощ, да суче, да се гушка. Не искаше да спи в легълцето си, а все при мен...
Когато стана на 5 и аз осъзнах, че не съм спала от 5 години като хората и се чувствам адски зле реших да сложа край на това безумие..., изведъж и насила, рязко го изгоних от леглото, забраних му да идва при мен.. нещо избръмчах много, но уви, нищо не помогна. В момента е на 12, скоро ще станат 13, все се буди, когато е у дома, на други места- не, и идва за нещо при мен... много е умен, свръхчувствителен и впечатлителен, много енергичен...
Аз много се упреквам и ядосвам, че не го оставях да си реве и да си свикне сам....
Вторият ми син...взела си вече опит, реших да не му обръщам внимание, ако реве да го оставям...никога не съм имала никакви проблеми... той е друг темперамент, наистина. Много по- спокоен е, не зная дали вината е в мен или децата просто са много различни....
# 22
17 юни 2017, 16:11 ч.
Има моменти, в които децата сами проявяват мерак да се пробват на самостоятелност (първият този момент е при храненето, а после и при прохождането), има дори моменти, в които искаш да помогнеш на детето, а то отблъсква помощта, иска само да направи нещо. Просто трябва да хванеш тези моменти в развитието на детето и тогава да дадеш крила. Другото, което е при новородените са скоковете в растежа, по време на които децата са особено раздразнени, нервни, ревливи, неспящи. Не си мисли, че не те харесва, ако харесва да е в ръцете на някой друг. Просто умората ти му въздейства. Няма лошо някой да те замества, за да поспиш. За да си пълноценен човек и майка, се иска да се погрижиш и за твоето здраве и спокойствие малко.
Всяко дете е собствен свят - няма две еднакви. Ама ината си личи по рождение. Не е нещо, което да се научава. Агресията, обаче, е нещо, което се научава и с това трябва много да се внимава. Характера не е нещо вродено, ами капацитетите на детето са. То, постоянно учи нови неща за света и от там мозъкът му му казва как трябва да се държи, да реагира. Повечето пъти гледа и сравнява реакциите на родителите към света и така се оформя това което наричаме "характер".
Виж целия пост
Всяко дете е собствен свят - няма две еднакви. Ама ината си личи по рождение. Не е нещо, което да се научава. Агресията, обаче, е нещо, което се научава и с това трябва много да се внимава. Характера не е нещо вродено, ами капацитетите на детето са. То, постоянно учи нови неща за света и от там мозъкът му му казва как трябва да се държи, да реагира. Повечето пъти гледа и сравнява реакциите на родителите към света и така се оформя това което наричаме "характер".
# 23
17 юни 2017, 16:15 ч.
Според мен, трябва да го научиш, че да остава само е нещо нормално и да реагираш спокойно, без напрежение
Виж целия пост
# 24
17 юни 2017, 19:30 ч.
Според мен новородено в никакъв случай не бива да се оставя само и да се самоуспокоява. 
Това с "оставянето" става на доста по-късен етап.
Виж целия пост
Това с "оставянето" става на доста по-късен етап. 
# 25
18 юни 2017, 04:17 ч.
Подкрепям това мнение.
Аз действах точно така с моето дете, може би защото го гледахме сами, без баби и помощници и, ако трябваше да стои закачен за мен денонощно нищо нямаше да мога да си свърша.
С бебета и деца в едно легло аз не спя. Храним се, занимаваме се, гушкаме се, когато му е времето и после - всеки в леглото си. Никога не съм приспивала бебе. Слагах го в легълцето, когато му дойде времето за сън, навивах една пееща и въртяща се играчка закачена над леглото и излизах от стаята. Заспиваше до 5 минути след това, без крясъци и истерии.
Така че, наистина е както си го научиш. (не говоря за случаите, когато детето е болно)
Виж целия пост
Според мен, трябва да го научиш, че да остава само е нещо нормално и да реагираш спокойно, без напрежение
Подкрепям това мнение.
Аз действах точно така с моето дете, може би защото го гледахме сами, без баби и помощници и, ако трябваше да стои закачен за мен денонощно нищо нямаше да мога да си свърша.
С бебета и деца в едно легло аз не спя. Храним се, занимаваме се, гушкаме се, когато му е времето и после - всеки в леглото си. Никога не съм приспивала бебе. Слагах го в легълцето, когато му дойде времето за сън, навивах една пееща и въртяща се играчка закачена над леглото и излизах от стаята. Заспиваше до 5 минути след това, без крясъци и истерии.
Така че, наистина е както си го научиш. (не говоря за случаите, когато детето е болно)
# 26
18 юни 2017, 15:41 ч.
Ама вие наистина ли си оставяте двумесечните бебета сами, да си реват, и ходите да си вършите домашната работа?! 
Пълно безумие... И аз съм си гледала детето сама, без помощ, ама да игнорна двумесечно бебе, не, за Бога! ... 
Какво ще разбере двумесено бебе от игнор? Та то сега има най-много нужда от майчината топлина и глас и внимание. Като стане на 8-9 месеца и почне да се заиграва само, тогава може да си го "оставяте" да играе, пък вие да си вършите домакинската работа... Мен ми е жал да чета такива майчини поведения...Игнор на новородено - ужас!
Виж целия пост
Пълно безумие... И аз съм си гледала детето сама, без помощ, ама да игнорна двумесечно бебе, не, за Бога! ... Какво ще разбере двумесено бебе от игнор? Та то сега има най-много нужда от майчината топлина и глас и внимание. Като стане на 8-9 месеца и почне да се заиграва само, тогава може да си го "оставяте" да играе, пък вие да си вършите домакинската работа... Мен ми е жал да чета такива майчини поведения...Игнор на новородено - ужас!
# 27
18 юни 2017, 16:35 ч.
Веднъж си направих този експеримент. Излязох от стаята и оставих петмесечния си син да реве, понеже имам и друга работа и не може все някой да виси вързан до него. Рева 40 минути и, когато не издържах и влязох беше целият зачервен от гняв, стиснал юмручета. Гушнах го и повече не си правих такива експерименти. Да, и до сега пробва да получава всичко с рев, но вече разбира и почвам да обяснявам, че щом е помолил не е задължително да получи - например играчката на другото дете, така както и той не иска винаги да дели- че с рев не се постига желаното. И полека - лека започва да разбира.
Виж целия пост
# 28
18 юни 2017, 18:02 ч.
И аз не мога да я игнорирам. Толкова време я чаках и накрая да я оставя сама. Просто понякога е по-превъзбудена явно, и иска да я гушкам и да играе. Има доста дни в които вика по цял ден но не мога да я оставя. Иначе този съвет съм го чувала мн пъти. Плюс това то се ражда с характер, поне такива са ми наблюденията
Виж целия пост
# 29
20 юни 2017, 22:18 ч.
Това са малки бебета, такива неща като оставяне на пореве нямат ефект. Няма да коментирам, че е жестоко спрямо едно бебе.
За мен постоянно ревящо дете има проблем. Досега покрай двете ми деца и общуването с други майки съм срещала само едно бебе, което вечно ревеше и майката ходеше като отнесена. Около 6-тия месец установиха, че АМ не му е понасяло. После откриха и поредица от алергии към други храни.
Ако се изключат физиологични причини, просто приеми че е ревливо бебе и вместо да се ядосваш, му отделяй максимално време. Пък като стане по-голямо го възпитавай в самостоятелност.
Виж целия пост
За мен постоянно ревящо дете има проблем. Досега покрай двете ми деца и общуването с други майки съм срещала само едно бебе, което вечно ревеше и майката ходеше като отнесена. Около 6-тия месец установиха, че АМ не му е понасяло. После откриха и поредица от алергии към други храни.
Ако се изключат физиологични причини, просто приеми че е ревливо бебе и вместо да се ядосваш, му отделяй максимално време. Пък като стане по-голямо го възпитавай в самостоятелност.
Препоръчани теми