Многодетни мами - тема 68

Забелязвам че в последно време тенденцията е майките да си гледат сами децата.Та в тази връзка да питам вие как се справяте?Въпроса ми е,че мн мами имат възможност да им помагат майки ,свекърви,но като че ли нямат желание.   И аз нямам желание да ми помагат и то най-вече,защото ми казват,че няма да се справя сама,а това най-ме мотивира.А финансово се оправям съвсем сама,да,имам мъж,но той докато е на път три месеца аз не го закачам за пари.Но питанката ми е друга- какво лошо има да ти помогнат бабите,а и не е ли хубаво децата да имат връзка с бабите и дядовците?Не вярвам ,че чак толкова много могат да навредят.Децата имат нужда от смяна на обстановката от време на време.

На мен ми помагат, инак ще се побъркам
Моите много обичат да ходят при бабите, другото би ги ощетило

Благодаря за отговора,но наистина последно време като чета,усещам,че жените не се доверяват на майки и свекърви.Аз лично нямам такъв проблем,щом съм оставила детето,значи съм се доверила.Но при мен проблема е друг-нямам нужда от помощ, поне на този етап,и се дразня да ми се предлага постояно помощ

Тоооо има помощ и помощ, нали така... също така натрапването, дори добронамерено, понякога отблъсква. Отделно сега често бабите работят, понякога има и други внуци и всякакви други чисто практически препятствия...

Е, за бабите и дядовците аз съм казвала и друг път защо не обичам да ги пускам децата там. Особено при родителите на мъжа ми, които имат сериозни здравословни и психологични проблеми и системно подронват авторитета ни на родители. Моите не правят нищо умишлено, при тях глезенето на внуците е някак по-неосъзнато. Но пък майка ми честичко ме дразни с това, че не ме възприема много на сериозно. Така де, отдавна съм възрастен човек, а тя май още ме възприема като дете, на което трябва да дава наставления, при това за разни дреболии.

О, аз на майка ми се доверявам. Тя много ми помага, обаче само със средната. Възрастна е и не искам да я натоварвам с фурията, нищо, че тя непрекъснато предлага. Но свекърва ми е толкова болнава, че не може да стигне до нас, все иска да и водим децата на крак, а това няма как да се случи. Пък и с нея разбиранията ни за отглеждане на деца се разминават драстично.

Сами ги гледаме с мъжа ми, живеем в чужбина и за съжеление нямаме живи баби само един дядо. Нямам проблем да ги оставям при дядо им, децата харесват, но той се изморява въпреки че е сравнително млад. Моята баба, прабаба им, ги иска лятото да ходят при нея, но тя е доста възрастна и сега те са по големи и по-скоро те ще и помагат на нея.
Трудно беше докато имах три деца под 6г възраст, сега  физически е по лесно.

Момчетата пораснаха, но пак си искат грижите ( на 14 и 9 са почти), малката ( 4 почти ) в някои отношения е много самостоятелна, но пак си е едно по-голямо бебе...Помощ не отказвам, никаква  Ако имаме тази възможност, не виждам защо трябва да се правим на силни и вилни и да доказваме на някой как можем да се справим. Тиквен медал няма да получим. Вече, когато нямаш избор е ясно, че ще се справиш, щом си взел решението да имаш повече от 1 дете....Лично аз колкото и да са ми милички бебенцата, приключих с ражданията. Не мога просто, нервите ми на моменти не издържат, карам се често, а и тинейджъра ме изцежда допълнително...Не мога повече, време е и аз да поживея. 

Без да споделям много-много опит, ще напиша накратко защо на майките не им се иска да приемат помощ от баби и дядовци.
Ами, най-вече защото тази помощ е много скъпо платена в повечето случаи. И то не плащаме с пари, а плащаме с нерви, компромиси със собствените ни принципи и пр.
Много са малко прародителите, които се раздават безрезервно. Все или ще ти натякват, или ще се налагат, или нарочно ще погазват правилата, които с толкова мъка се градят (дискредитирайки родителите), а родителите трябва да преглъщат, щото нали, все пак, таковата...
Аз не мога да преглъщам, за съжаление, та съм се превърнала в един огнедишащ дракон напоследък.
И въобще, къде ги тия баби, като едно време? Майка и татко ни метнат на село, изцяло на грижата на баба и дядо, а баба ни веднъж не са я питали, може ли, иска ли, има ли си друга работа...
Та това е то. Не само щото е модерно да не търсим помощ отвън (то че си е модерно, модерно си е).

Точно така Мяуче. Напълно съгласна съм с теб! През носа ни излиза тази помощ.

Спрямо майка ми притеснения нямам-тя знае, че съм голям инат и акъл не ми дава как да гледам децата.Но свекървата,дали защото е свекърва,мн ме дразни понякога.Тя не давала акъл,ами просто казвала.Не е лоша жената,но за нея няма нищо нередно в това да и оставим децата за колкото време решим,това ме притеснява.Страх ме е те да не се привържат повече към нея отколкото към нас.Племенниците на ММ са така-те са гледани мн от свекъра и свекървата.Родителите им се разведоха и те останаха при баща си.И недоумявам свекървата как приема за нормално,че те са нон стоп у тях,а майка си я виждат от дъжд на вятър.Моята майка никога не би ми позволила да си развяваме байряка,а тя да гледа децата.И това ми е притеснението-от есента ще живеем близо до тях и ако свеки иска да излиза често с децата как да и откажа без да я обидя.

Значи, мога само да благодаря на господ, че около мен са само хора, които ми помагат безрезервно и с голяма обич и търпение към децата, съобразявайки се изцяло с нашите разбирания за отглеждането им. В това число и 86 годишната ми баба.

Мога да кажа,че след 6г и половина вече имам повече доверие на свекитата(щото свкъра е обект на друг разговор ) Но това се случи слрд доста търкания  и случки през годините...Най-общо-аз казвам едно,свеки си върши нейното..Не от злоба или нещо(има и такива хора),просто не си дава зор да ме чуе Но с днешна дата съм много доволна и благодарна снаха,понеже и двете страни полагаме усилия да сме добрички и да се радваме взаимно на децата.

Аз знам,че има неща,които аз не мога да дам на децата,нека ги вземат от бабите си.От друга страна не ми се е случвало да ги оставя да спят там(само баткото,броени пъти) ,самите деца мрънкат да са при нас,нищо че сме в един квартал..

С моите родители пък положението е работари на макс..Хората си имат бизнес и нямат много свободно време ,пък и как да ги товаря при такъв график,майка ми работи по 6дена в седмицата..Иначе ги вземат за няколко часа събота,защото на сина ми е удоволствие да е с дядо си,та той настоява и аз викам "айде ,от мен да мине "

Като родих за първи път много се дразних на всякаква помощ и съвети,не желаех никой,ама никой да ми се бърка..Сега след третото приемам "бъркането" доста по-спокойно и гледам как да го обърна в своя полза (фонда "и аз съм човек")
Принципно ми се свидят дребните и почват да ми липсват след няколко часа отсъствие от къщи...още сме като дупе и гащи..

Обаче тъкмо тия дни,че хем са болни всички,хем са криви и у дома бомбата е пълна,също с мъжа ми не можем да си кажем две думи...Та ако днес  някой си предложи услугите ,да ми гледа децата,пък аз да ида на спа-уикенд ,да речем,хич няма да се замисля Ама де ти тоз добър човек,с тези три таралежчета никой не се навива да ни пуска надалече

Да,и аз мисля,че взаимоотношенията с бабите и дядовците са важни.Свекървата например пее песнички на детето,казва му стихотворения,докато аз по-не го правя.
И на мен не ми се иска все още да ги оставям да спят другаде-лятото,докато бях бременна,свекърите ме помолиха да им дам малката с преспиване,аз се съгласих-за първи път,тя беше на година и половина.Като я качиха в колата,като ревна това дете,сърцето ми се скъса,после като я върнаха пък,ревна за тях.И ми беше вечерта толкова празно,тихо и пусто без нея-баткото беше с мен,но той е вече голям и като е сам не вдига мн шум.Яд ме е,защото трябва да се чувствам виновна от това,че искам да си гледам и да се радвам на собствените си деца.Знам че свекървата го прави от добри чувства,но като искат да ги виждат може да дойдат в къщи за час два или да ги изведат за няколко часа и мисля че това е достатъчно.
Може би не съм права,има хора,които толкова искат да имат помощ,а няма от къде.Хубавото е,че ММ мн обича децата и иска като мен навсякъде да сме с тях.Иначе притеснения нямам как ще ми ги гледа,тя или майка ми,напълно им се доверявам и въобще не го мисля това.Просто,да си го кажа така-изпитвам ревност към родителите на съпруга ми.Тъпо,но факт.Боря се с това чувство,на моменти се справям,но понякога ме изяжда отвътре.Всеки вика,че сега с третото ще ми дойде нанагорнище и ще искам помощ,да ,ама не,толкова кротки деца имам,поне засега,че никаква потребност нямам от помощ.Може би като поотрасне Н3 ще стане по-трудно..незнам

И моята баба на 84 г помага.Големият ми син учи в града където тя живее и два пъти в седмицата спри при нея.Баба иска и Н2 да и водя,но тя е на две години и ...не би могла милата да се справи с нея.Абе истината е,че си предпочитам моята рода...незнам защо така.Може би защото майка ми не дава акъл постоянно.ММ все вика,не се дразни,премълчавай,защото виждаме майка му от дъжд на вятър.Ама вече съм на такива години ,че трудно премълчавам.Иначе пък когато съм имала проблеми с ММ,винаги съм и звъняла,винаги ме е подкрепяла,винаги е била на моя страна.Свекъра пък обожава деца-негови ,чужди,просто е такъв човек.Проблема според мен е в самата мен,майка ми като и споделя тези неща,казва,че май трябва на психиатър да ходя.