За секса и връзката - от мъж...

Авторът на настоящата тема поразително ми прилича на ей това куку: Shteopravimneshtata. Дали е случаЕност?

Както и да е – предполагам, модератор ще вземе мерки, при нужда.

Ама аз четох, четох, освен бегло споменаване на секса в 1 то1ка, друго не видях.
И даже основната идея за секса и връзката не разбрах.
Пък може да ме е напекло слънцето и да съм уморена...
Карма, енергия, ала-бала.

Жената да не дебелее, да не остарява и да "блика от страст" непрекъснато - толкова е просто.

Просто човекът трудно е понесъл личните си проблеми, та малко му се е спихнал мозъкът. Не е нито първият, нито ще е последният. Човещинка.

Не разбирам, обаче, защо намила и каканиже в този дамско-ориентиран форум, а не се заеме с разрешаването на драмите си...

Това за не-дебелеенето го схванах, ама викам дай да си трая, той може да е "по-възвишен".

Ами да си каже какво го мъчи!

Авторе, звучиш ми като някой, който има никакъв или минимален опит с "дългосрочността" на една връзка.

Номерът не е в това единият или двамата партньори да не остаряват, да не надебеляват, да не се "размъкват", да не оплешивяват или да не... всичко друго, което се случва с годините. Номерът е да им се случва... заедно.

Ако след 10, 20, 50 години семеен живот един мъж не поглежда остарялата си, набръчкана, надебелява, изморена жена в раздърпания анцуг и не вижда в нея момичето на високи токчета, в което се е влюбил, и тромавата, клатушкаща се жена в последните дни на бременността, и чорлавата, изморена и щастлива майка на новородено, и смеещата се, и плачещата, и мрънкаща, и ядосана, и милваща, и утешаваща и... всичко останало - своя жена - едновременно, значи има проблем. Ако вижда кретащата си с бастуна жена и я сравнява с натоканата внучка на комшиите, значи има проблем. Ако жената погледне мъжа си - седнал след тежък ден да разпусне пред телевизора, с раздърпана фланела, оплешивяващ, побелял и... спокоен - и се чуди защо не подскача край нея като младо биче, значи има проблем. И проблемът изобщо не е във визията, а във връзката, която се е скъсала някъде по пътя.Когато се обърнеш назад и повечето ти спомени са свързани с човека до теб - и лошите, и хубавите, и скърбите, и радостите, при преодоляването на всички трудности, скърби и спънки в живота той / тя винаги е бил/а до теб - не с поглед, вперен в теб и твоят външен вид, а в онова, с което заедно се борите ... Когато във всички - или поне огромната част - от щастливите спомени виждаш него / нея до себе си, понеже тъкмо с този, а не с друг човек си споделил/а щастието... тогава как точно изглежда, как е изглеждал/а или как би могъл/могла да изглежда просто престава да е дори далечно релевантно. Идва един момент, в който човек започва да се храни добре не за да изглежда някак си за човека до себе си, а за да е по-здрав - за себе си го прави, ако спортува или спазва някаква диета го прави за собственото си здраве - за себе си, евентуално за да има по-дълго сили да споделя трудности, неприятности и радости със семейството си, не за да изглежда така или иначе.

А всичко друго... звучи като всичките ппт-та, дето се мотаят из нета и периодично цъфват в пощите под формата на спам - къде под формата на съвети на далай лама (които последният едва ли е виждал някога), къде под формата на друго някакво прозрение.   Адски инфантилно.

1. Никъде не съм казал жената да не дебелее, аз може да си харесвам такъв сексапил,  например. Не знам какво блика освен комплекси и то видно какви.

2. Благодаря, довиждане, нямам място в този форум, прави сте, особено след жалките, безсмислени нападки - кой, какво и как. Имам си друга важна работа.

3. Заключете, изтрийте темата и профила ми.

4. KatiAbv, не знам от къде реши, че не споделям мнението ти, но няма значение.

Ами от наблягането на нужните грижи за визията...


Искаш ли ад ти кажа какво е важно в една дълга връзка? Кое показва мисъл за другия - а не за стимули, важни в самото начало на една връзка?

Ще използвам една история - на моя приятелка, за нейните родители, преди години. Става тя, значи, в, примерно, 6, понеже трябва да излезе преди 7 и заварва баща си да реже лук преди работа. Пита го какво му е щукнало. Той обясня2ва, че майка й казала предната вечер, че ще готви (не помня какво), което той много обича. Тя го пита защо все пак реже лук в този ранен час. Той обяснява, че за въпросното ястие се използва голямо количество лук, нарязан на ситно - а майка й много мрази тази процедура, понеже страшно й сълзят очите - и иска да й остави готов наряза, че като стане и почне да готви да не трябва да реже.

Ами, да ти кажа честно, този мъж - не помня точно на колко в дадения момент, може би порядък 60, не си мисли дали зайчето му изглежда както като е била на 20, а че ще приготвя любимото му ястие... и със сигурност не стегнатото от тренировки дупе на къде 60 годишната му жена би го вдъхновило, а просто това, че си е неговата. И тази жена, която ще завари подготвения лук - понеже за нея е тормозещо, не понеже го е поискала - няма да разсъждава дали мъжът й има буйната грива, която е имал на 20, а че това си е нейният мъж, който мисли за нея, за който тя мисли и когото обича.

1. Не разбрах смисъла на писанието,  от там и идеята, но то е сигурно щото като видя цифри и блокирам
2. The Black Cat, и на мен много ми напомня на онова...дето ще оправи нещата
3. АВТО, много ще си паснете с Jollie69 , отивате си някак - бихте живяли щастливо и систематизирано по точки.
4. katiABV, много ми харесаха постовете ти в тази тема

Стана ми любопитно колко семеен стаж има авторът.

Сигурно е чернова за някое Е-издание 
'Автора' опипва почвата чрез публиация във форума 

Аз не разбрах за какво точно е темата, но подобни точки съм чела в разни списания докато чакам в стоматологичният кабинет т.е нищо ново, уникално, запомнящо се.
katiABV - много добри попадения 
 

И аз по едно време дращех подобни е-статийки, ама поне имаха смисъл. Те се пишат по американски тертип. Малко превод, малко редакция, малко пудра и готово.

katiABV, много е хубаво това, къето си написала, всички мечтаем за такава връзка и смятам, че повечето даваме всичко от себе си, за да е такава - тиха, уютна, разбираща, споделяща, изпълнена с любов без значение промяната в телата ни, възможностите ни и пр.
Но смятам, че в един момент нещо не стига и нишката се къса и се събуждаме сами, дори с човека до себе си. Хубаво е, когато всеки цени половинката си такава, каквато е, с всички дефекти по нея и обичаме въпреки всичко, но никой не е застрахован от нищо. По пътя на човек винаги има много изкушения - един се поддава, друг не, различни сме и смятам, че ако всеки от нас се грижи достатъчно добре не само за семейния комфорт и за комфорта на мъж/жена, деца, но и за самия себе си, разни сътресения биха били избегнати. И го казвам от собствената си камбанария, разбира се това не е правило, но вече го наблюдавам масово. Ти си мислиш, че даваш всичко на човека до себе си - подкрепа, внимание, любов, грижа и това е достатъчно, но на половинката изведнъж може да й хрумне, че ежедневието е прекалено еднообразно - да, обича жена си/мъжа си, но това не е достатъчно, не се чувства достатъчно оценен/а и се появяват услужливите трети, които са по-разбиращи, по-привлекателни, по-забавни, изобщо различни и всичко се обръща с краката нагоре.
Абсолютно споделям, че трябва да се грижим за връзката си всекидневно, да я поливаме и торим, за да дава хубав и уханен цвят, а не просто, за да расте, да бутаме до следващия месец, до следващата година, до сватбата на детето и пр. И да се стараем да я разнообразяваме, да показваме често на човека до себе си колко е важен за нас, а не просто да съжителстваме, защото някога сме се обичали, а може би и сега, но вече не с такъв плам.
Всеки от нас иска да е обичан, трудно е да се дава любов обаче.
А колко от вас могат да се похвалят, че са влюбени в половинките си и продължават да намират в тях нещото, което да ги кара да им се подкосяват краката? За да сме влюбени в партньора си трябват още много неща от изброените в поста на katiABV и истински щастливи могат да са само тези, които съумяват да намерят пътя към това.