Ограничителна заповед към бащата да не може да се вижда с децата ?

Как точно няма да го допуснеш, след като пишеш, че бие и теб, дори като бременна.
Очевидно не си в състояние да да не го допускаш. Също и няма да бягаш с децата.

Освен ако не си излъгала, че ти посяга.

Ани, напълно разбираемо е, че имаш притеснения относно оценката на родителския ти капацитет, предвид впечатлението, което недвусмислено оставяш у всички тук с писанията си. Затова моят съвет е преди всичко - работи върху себе си!
Създаваш впечатление на несериозна, повърхностна и незаинтересована персона, която буквално като тригодишно се впечатлява, въодушевлява, задава един куп въпроси, а след15 минути вече е на съвсем друга вълна... В реалния живот нещата не работят така. Ти си голям човек, родител, пример и опора за децата си. Ако и на тях подаваш непрекъснато противоречащи си сигнали, не е чудно защо са объркани и реагират с плач и агресия на всичко. Порасни, чети повече, информирай се повече, не говори и не действай първосигнално. Не може да хвърляш току така информационни "бомби", как мъжа ти те е бил докато си била бременна, и зачервява дупетата на децата - виждаш какви са реакциите на хората - реални съвети, предложения за помощ (морална и материална)... И като отиваш после да си бъбриш сладко-сладко на гей-проблематика и прочие забавности, знаеш ли какво реално правиш - все едно се изсмиваш в лицето на всички тези хора, и им се подиграваш за загрижеността. И утре, когато някоя жена НАИСТИНА има нужда от помощ и подадена ръка, може би няма да я получи, защото ще я сметнат за поредната лъжлива Ани...
Бъди коректна с хората и уточни недвусмислено: Проявява ли мъжът ти агресия спрямо теб? А спрямо децата? Колко често? При какви обстоятелства? Чувстваш ли се застрашена по някакъв начин? Смяташ ли, че децата са застрашени по някакъв начин?
Не можеш да се измъкваш от темата така. Не е честно спрямо потребителите (ако лъжеш), и спрямо децата ти (ако казваш истината).

Нищо не съм излъгала ,просто гледам реално нещата ,какви шансове имам аз ? Без покрив са речем с някаква работа ,която няма да е особедно платена ,предвид ,че до сега не съм работила кой знае каква работа ,и с някакво си средно образование. Пред него с висока заплата ,с къща и с магастърска степен .  Най- много децата да останат без майка от колкото бащата да няма право да ги вижда . Или трябва да в психично болен или с присъда до края на живота му без право на помилване . Като цялата работа в България на какво да разчитам . Как по топно ще докажа ,че ги е шлапнат по дупето и някой ще вземе това на сериозно,или че два пъти ми е посягал и. А мен или че и аз не съм останала по назад ,и той също си е патил от мен ?

Да, най-правилното нещо си направила - да седнете и хубаво да си поговорите със съпруга ти.
Моментът е труден, но ако се постараете ще преминете през него.

Така е   .Целта на темата ми беше да разбера през какво са минали хора решили да се разделят а деца ,а не да получа негие сачувствие ,от което нямам нужда , като цяло каквото и да предприема на този етап не смятам ,че ще е правилно за децата. Наистина трудно се гледат деца ,когато хората нямат още покрив над главата си и условия за живот и най - вече пари .И двамата не смятахме ,че толкова бързо ще стане всичко ,но трябва да се справяме някак за да са добре дечицата.

Не става дума за съчувствие, а за това как човек да се спаси от насилие, себе си и децата.
Очевидно ти нямаш такъв проблем и правиш много лошо впечатление като намесваш подобна сериозна тема.

Ако искаше да видиш как са се справили можеше да попиташ как, без значение от причината, или да прочетеш историите на самотните родители в съответния раздел.

Боже опази невинните деца. Не съм гледала другитен писания на Ани, но схванах от коментарите, а и от разликата в първия и пост и последните.

Момиче, според мен си за лекар. За два дни смени историята си няколко пъти. Последно искаш ли ограничителна заповед за насилника, който бие теб и децата или искаш да се разбереш с работещия, грижовен мъж, който се старае да ви осигури дом, а и тези двамата един и същ човек ли са?

Намерете време за почивка и развлечения заедно.Като не можеш да се махнеш дръж децата далеко от него да не им стопля дупетата с шамари.Като тръгнат на ясла/градина започни работа.Ще имаш контакти с хора ,нови възможности ще изкачат,ще си свериш часовника накъде върви света....и може да ти се получи да се махнеш от него.

п.п.Аз също ,като по -малък на моя съм удряла шамар по дупето.И най -често ,когато е направил някоя глупост и е излязал невредим от нея,а на мен за минути ми е побелявала косата.А той го умее това да прави огромни бели.

Очевидно и двете ,и работата и къщата и умората от всичко това започнаха да се отразяват на децата ,а това никак не ми харесва ,ама никак .Няма да разберете за какво говоря и по добре да не разбирате как се живее с изнервен и уморен човек всеки ден .И все пак това не го управдава,когато си изпуска нервите и удря децата по дупето доста често напоследък .  Както и да е спирам до тука ,някой може би ме разбраха ,а други не толкова .  Вечерта когато пуснах темата беше доста тежка за всичкини , доста си изпусна нервите върху едно от децата ни ,че не издържах и го ударих и аз с първото нещо което хванах ,жестоко се скарахме за тоя че я удари доста женското по дупето ,за това ,че детото праяви инат и не искаше още да се прибира .Аз също като дете доста бой съм изяла и знам какво е и сега всичко това ми е доста тежко ,че се случва и на моите деца .

Отглеждането на дете от сам родител не е за всеки. Не е за Ани конкретно. Не е за лекар момичето, по скоро както каза Бърдс интелекта и е на 3 годишно дете.

Не, никой не може да те разбере. Ние всички живеем с юникорни и лежим на пухкави облаци. Никой друг освен теб не е гледал деца, а близнаци пък съвсем. Ужасно тежък живот имаш и не мога да си представя как се справяш, но за сега може би ще трябва да те оставя да се мъчиш сама, защото трябва да спя, защото утре ще режа клони, а  в други ден ще ходя и на работа. Детето вече не е драма, а и в последните 16 години само се гледаше.

Боя под каквато и да е форма не влиза в моята представа за отглеждане на деца и ми е доста жално ,дори и от един лек шамар ,а на последък не са никак леки .

Току-що прочетох цялата тема, позната е в подобно положение и исках да вдъхна кураж на авторката и да разкажа на две, на три, но след това, което прочетох съм буквално изумена.
Имам чувството, че авторката живее в някакъв си нейн измислен свят, не го правя често, но подтикната от това което прочетох тук влязох за да видя последните коментари на авторката и също така забелязах, че е на 26 години, изумена съм хора, повярвайте ми, изумена съм от разсъжденията на Ани, все си мисля, че зад монитора е някое 14-15 годишно хлапе и си прави бъзик с нас, не мога да повярвам, че това което прочетох /не само тук/ е действителност.

На мен също ми е минавало през ума, че някой се бъзика, макар че години наред да се бъзикаш не е ли отегчително не знам. Толкова неадекватно звучи, че чак е нереално. Затова се зачудих на всички, които и се вързаха, но пък явно не са се сблъсквали с писанията и досега.

На авторката не й стиска. Наред с липсата на капацитет и свръх очаквания.
Когато се ожених, мъжът ми беше с магистърска степен,  с 3/4  от общия доход, живеехме в негово жилище. Аз бях със средно образование. Никога не бих позволила да бъде груб с детето ни или с мен. И той беше/все още е/ наясно с това.