Трябва ми мъжко мнение относно изневяра

Ето още едно мъжко мнение  :

Той не е влюбен в теб от очевидно много време, обича семейството си, но не се чувства достатъчно пълноценен, не е могъл да се откаже от всичко сигурно, поради хиляди причини, егото му е важно , като на всеки мъж, това че имаме деца не ни прави слепи за други жени, това че се разделяш с даден човек не означава , че не го уважаваш или че не обичаш децата си. Никой никога не може да ти обещае, че ще бъде вечно с теб, а колкото да лъжите, нормално е, кой по дяволите след като е създал семейство и прочие, ще отиде да каже " ЕЙ ами аз имам друга, обичам те , ама имам друга ама не съм много сигурен и не искам да ви оставям , защото не съм взел окончателно решение" няма как да го каже това и за това са стигнали нещата до тук , не казвам, че е правилното решение, но се случват тези неща никой не е застрахован и щом си гледаш децата и си добър родител , това е окей, а колкото до това, че си спрял да обичаш съпругата си, никой не е господар на чувствата си. Аз не съм бил женен, но съм виждал доста родители да се разделят, но това не те прави лош човек !

....ама и другата не искам за оставям 

Предполагам,че така разсъждава в момента моят "мъж". Тази "семейна" конфигурация обаче не ми е по силите!
Ако имаше поне минимално уважение към мен, той щеше отдавна да си е тръгнал,тихо и кротко.Не да разиграва сценки колко е загрижен за нас....Не съм си представяла,че може да лъже така гнусно, и продължава,макар че се разделихме. Ето това ме отвращава! А колкото до това,че не се чувствал пълноценен, о Боже, това да ме унижава /всичките му приятели са знаели какво става/, да тъпче достойнството ми, това ли го е направило по-пълноценен? Халал да му е новата любима, и нея да направи пълноценна 

Не всички мъже са злобни, ако на мен се случи, бих приел нещата за нормални, без значение кой има вина за развода/раздялата, обикновено и двамата.

Не съм казал, че всички мъже са злобни. Напротив, изтъкнах че познавам такива, които мислят като мене, но са малко.
Иначе, не виждам кое е нормалното. Обвързваш се с един човек, на който си доказал обичта си, създавате деца - най-скъпото и ценно нещо в този живот и в един прекрасен момент те спохождат някакви съмнения, някакви мътни чувства. И нормалното е да отидеш при друга жена? И да започнеш да я лъжеш и нея и децата си и себе си?
Добре, аз не съм светец. Не съм изпадал в такава ситуация, но да допуснем, че ми се случи да започна да изпитвам съмнения в обичта, към майката на моите деца:
Първото, което ще си помисля е, какво ще стане с децата? Трябва ли аз да рискувам тяхното щастие, в годините в които хората сме най-щастливи?
-Отговарям си: не мога.Ако те не са щастливи, аз също не мога да бъда.
Второ, ако те усетят, че аз не съм щастлив с тяхната майка, какво трябва да направя?
-Отговарям си: отново поставям тях на първо място. Ще направя всичко за да са щастливи и ако те са щастливи, тогава и аз ще съм щастлив.
И накрая естествено, опираме до въпроса - а как да постъпя тогава с майката на децата?
-Отговарям си: първо трябва да потърся проблема в себе си. Кое ме спира да съм щастлив с една жена, с която някога съм бил на седмото небе, на която съм дарил сърцето си и съм обещал да остане вечно нейно. И няма да скрия какво се случва с мен, защото дори само едно споделяне може да разведри нещата и да ми даде сили и увереност, който предполагам в този момент ще ми липсват.
И няма да отида при друга жена, за да търся нова любов.
Сигурно звучи някак прекалено хубаво и прекалено идеално, но само този начин на мислене ми дава някаква увереност и вяра в доброто бъдеще. Всяко съмнение изяжда малко от тези две неща. И кое ме е накарало да си вярвам толкова много? Цял живот гледам примера за обратното - какво се случва, когато криеш, когато лъжеш, когато чувствата изчезнат и започваш да живееш на инат, срещу себе си, срещу човека до себе си и срещу двете си деца. Едното бях аз.

Frisco, на думи е много лесно, но като се ожениш и поживееш десетина години с една жена, ще си промениш мнението. Гарантирано! Не случайно те попитах на колко години си, защото така може да разсъждава само човек, който никога не е имал семейство. Нищо лично към теб, не те познавам за да те харесвам  или не, това е само мое лично мнение, което се базира на много голям семеен и житейски опит.

Еми дай да сме си полезни, кое те е накарало да си промениш мнението? Разсъждавал си като мен, но сега не, кое променя мисленето на човека през годините?

Нещата в живота не са нито черни, нито бели. Също и хората не сме еднакви, не стоим на едно място и се развиваме. Опита променя всичко, и мисленето и действията. По-добре не мога да го кажа, трябва да го преживееш за да го разбереш. Брака е много странна институция - тези, които са вътре искат да излязат, а тези, които са отвън искат да влязат.

Чак пък всички да искат да излязат... аз поне познавам двойки, които отдавна са женени и се разбират. Говоря за такива, които ми споделят, а не само да ги гледам отвън.
Както сам каза, хората не сме еднакви.

има и такива - вътре, вънка, вътре, вънка ... та се сетих за една анимация

Може би се мота надявайки се, че ще ти мине...

Той се беше разлетял до там че, цитирам, "изобщо не ме интересува какво ще кажат хората или близките ни", "защо ми поставяш граници", "ти какво искаш, да си стоим само двамата ли","ще гледам почивните дни да не съм вкъщи,че да свикват децата да ме няма /а те и без това бяха свикнали така или иначе/ и прочее бисери. След като чух това, загубила ума и дума, не вярвайки, че може да каже подобни неща.....разбрах колко силно се е увлякъл и че аз повече  нямам какво да правя с този човек.
Разбрах, че онзи човек, когото съм смятала за свой съпруг, за близък човек,вече го няма, ама буквално го няма. Отделно,всички лъжи през тези 2 години и продължава да лъже.И така, багажът му в чантите и аут.

Към днешна дата, всъщност взе да му пука какво ще кажат хората,защото приятелите му го гледат накриво. Също мога да кажа, че проявява невероятна активност да контактува с децата си. Надявам се,че ако съвестта му се е събудила под някаква форма, поне да е в полза на децата. А иначе би трябвало вече да е разбрал, че не го искам.Обаче не престава с есемесите си, ежедневно ми пише,уж за дребни неща да попита.Страшно ми е неприятно това и продължавам да си блъскам главата от глупостта си,че не го изгоних веднага след като разбрах за другата.

Дали другата се е отдръпнала в някаква степен ми е загадка, защото знам със сигурност, че си контактуват нон-стоп, особено покрай общата им работа. Всъщност, ако е така, то вероятно и аз, и тя, получаваме ежедневно едни и същи съобщения с обяснения в любов 

Хора, това е болестно състояние някакво.Сякаш в бившия ми се е вселила друга личност,невероятни нещо се случват...Не знам, може би трябва да поговоря с психолог по този въпрос,за да мога и да се предпазя, че знам ли какво става в главата му...

Имат семейство да си го гледат. В Гърция семейството е свято, децата си ги гледат. Ако сте си писнали единия хойка и другия да хойка. Брака е сделка. Особено на 40-50 години, нито по-достоен ще намери, нито баща на децата си може да смени. Да си се вижда с жената, намери си ти нещо, а си гледайте семейството.

   
Ъъъъъъъъ, що за примиренческо мнение?
Дали ще намери по-достоен не е проблем.
Сама и спокойна е най-добре за здравето. Защо винаги трябва да сме с мъж?
Но да си съсипва единствения живот заради някакво полудяло мъжле?
Какъв пример майката ще даде на децата?
Дали те биха я уважавали след примирението?

Eee, не така, не  Аз баща за децата си не търся. Но пък щом той си е намерил по-достойна от мен по неговите критерии/и освен това доста по-млада от него/, защо и аз да не намеря достоен мъж, с когото да заживея един ден?


Чудесно, и после, на по питие, да си разказваме как сме си изкарали с гаджетата

Може би тя се е отдръпнала още преди време и затова не иска да си изнесе нещата.Но ако ти си крайно решена, че всичко е свършило и при никакви обстоятелства не би искал той да се връща или не би му дала втори шанс, изнасяш му нещата и тотален игнор, не му отговаряш нито на съобщенията нито му обръщаш внимание. Говориш с него само когато става въпрос за децата и "служебни" задължения.
За психолога и аз ти го препоръчвам, поне няма да ти навреди.
Успех.