Болката и промяната след всички удари.

Ако тя сама не си извади поуки от това, и роман да напишем, няма да е достатъчно. Може да е било голяма любов в началото - младежът се е прикривал, показвал се е в друга светлина, но след година се е почувствал по-уверен, че тя няма да го остави и си е показал истинското лице. За мен лично такива хора /побойници, ревнивци и женкари/ не се променят коренно. Може временно да има затишие, но същността на човека си остава. Тя е постъпила правилно като се е отървала от него и не се е поддала на увещанията за даване на друг шанс. В момента е наранена най-вече душевно - от отношение, от това, че е сама. Времето лекува, млада е, ще си стъпи на краката.
Аз пък друго не мога да си обясня - Как на сватба, пред други хора, някой мъж ще бие жена и другите няма да се намесят!?!?!? Ще я хвърля по тухли и ще я рита, другите ще гледат само!?!?! Чак нереално ми звучи....

Заемаш отбранително- нападателна позиция, което е знак, че Деян е докоснал някаква струна, нещо което не ти се иска да разровиш.

За мен, е полезно да се чуе мъжкото мнение по казуса, мъжката гледна точка, защото мъжете познават мъжкия начин на мислене.
Ние само си мислим, че сме наясно- учим се от ЕЖК, мама и приятелки.

Закачам се за последното мнение...
Всеки може да стане обект на физическо или психическо насилие, не е задължително жертвата да е била обект на насилие в детството си, не е задължително да има емоционални, психически или физически дефицити. Жертва на насилие може да бъде ВСЕКИ, и то не защото „не внимава” или  се влюбва без преди това да е проучил до девето коляно обекта на чувствата си. ...

Горното е така, защото насилниците ( от който и да е вид) имат спцифични поведенчески похвати за привличане, задържане и поставяне в зависимо положение  на жертвите.  Тези похвати им идват отвътре така да се каже и се усъвършенстват с течение на времето и годините. Има различни видове насилници, такива които не осъзнават че нараняват, на които не им пука, които се кефят. Различни психологически профили са и т.н и т.н.
Възможно най най най-лошият подход е да се вменява вина на жертвата за това което се е случило, сам/а си си виновен, трябвало е да го предвидиш, не си си тръгнал/а навреме и т.н.
Изумителното е че, дори при доказано насилие хората подхождат по този начин – САМ/а си си виновен/а. А в случаите, когато насилието е между четири стени и не може да бъде доказано .. тогава жертвата тотално няма шанс да се възстанови.
Това което исках да кажа, е че ако човек не е бил обект на насилие, ако човек не е запознат малко по-детайлно с тези неща (извън космополитън, ева, и прочие) моля, нека не спори  и вменява вина на човек – визирам авторката, който е преживал подобно нещо.
Мило момиче, травмите от подобно преживяване са тежки, едната трудна част е зад гърба ти – нямаш контакт с този човек, предстои следващата – да преодолееш травмата в главата ти, потърси групи за взаимопомощ (основно англоезични) , литература, качествен терапевт, който е работил с жертви на насилие.  Прегръщам те.

   Не съжалявайте, че палачът ви е щастлив. Съжалявайте жената, която е до него. Този изрод не се е променил и няма да се промени никога. Радвайте се, че сте се отървала. Може би след толкова години живеене под един покрив с палача ви, вече нямате самочувствие и се чувствате много долна и унизена. Не трябва да се чувствате така. Вие сте силна жена, която сте се отървали от ръцете на палача си. Добре е да отидете на терапия и да се срещнете с хора с подобни истории. Със сигурност там ще се почувствате добре и ще намерите сродни души.

   На мене ми е много страх да не попадна на такъв мъж, който да ми посегне. Около мене има жени и чувам истории, които са пребивани от мъжете си. Но когато един мъж посегне на една жена един път, той ще го направи и втори път. Поне аз няма да позволя един мъж да ми посегне. Направили го, всичко приключва. Знам какво е да си в среда на физическо и психическо насилие.

Болката може да изчезне с годините - ако направиш правилния анализ на нещата, ако помъдрееш и проумееш какво точно се е случило и какво го е предизвикало. Разбираш и своите действия и тези на другия. И тогава вече не те боли, защото осъзнаваш, че на дадения етап на развитие това си разбирал, така си действал. И продължаваш напред, но вече знаейки какво точно търсиш и искаш. Точно тук е прав dean12, че несъзнателно избираме човека, в който да се влюбим, провокирани от наши вътрешни търсения и нагласи. И че е възможно това да се промени, ако знаем какво искаме и какво не искаме и следим за тези неща при запознанство - те се подразбират, ако имаме очи за това.
Не съм съгласна и за това, че майките не носят отговорност за това да ни възпитат да разпознаваме насилието и да се пазим от него, ако сами не са го виждали. Напротив - това е отговорност на майката, дори и самата тя да не се е сблъскала с това.
Някой беше написал, че жертвата търси възмездие. Това е ако се приемем за жертва - на хора, на обстоятелства, на случайностите. Ако самите ние искаме да играем ролята на жертва. В противен случай трябва да приемем ролята на творци на живота си и да носим отговорността за това.
Мисля, че авторката трябва внимателно да прочете постовете на dean12 и да се замисли над тях. Прекалена е и фиксацията над това, че насилникът бил щастлив и че сега нямало да повтаря грешките - тук прозира съжаление как той вече си е научил урока, но ще бъде с друга щастлив. И над това човек може да се замисли и защо е така - съжаление за несъстоялите се мигове или че някой е добре, а ние не сме води единствено до отравяне на настоящето и застой, а не развитие.

Провокира ме последния коментар по темата, не съм много обиграна във форумското форматиране така че цитирам по стария начин:

Точно тук е прав dean12, че несъзнателно избираме човека, в който да се влюбим, провокирани от наши вътрешни търсения и нагласи. И че е възможно това да се промени, ако знаем какво искаме и какво не искаме и следим за тези неща при запознанство - те се подразбират, ако имаме очи за това.

Така както аз го разбирам е че, жертвите (тези, които са избрали да са такива) несъзнателно са привлечени от насилници ( защото искат на подсъзнателно ниво да бъде малтретирани физически и психически).

Тъжната истина е, че хората склонни към насилие, страдат от някакъв вид психическо разстройство, тези състояния не се диагностицират лесно нито подлежат на терапия освен ако лицето не поиска да се подложи. Та тези хора имат поведенчески модели, които прилагат към така наречените жертви.
Има цикъл на насилието, с няколко фази, през които се преминава, не задължително през всички и не задължително те да са като по учебник , но винаги първата е
Идеализиране – фазата, в която жертвата буквално е носена на ръце, обгрижвана, обичана, задоволявана по всякакъв начин.
Да, жертвите са хора, които искат да бъдат обичани и които са привлечени от хора, които засвидетелстват любов, уважение, съпричастност и пр.
И да! И хората които дават тази любов, топлота уют и т.н. на фаза едно са насилниците. Изключително трудно е дори за обучен терапевт да различи във фазата на иделизирането насилника.
Тази фаза може да продължи от няколко седмици до половин или една година.
След това следват останалите фази, които са унищожителни за жертвата - Devalue, Discard, Destroy, Hoover. Не съм сигурна в точния превод заради това ги слагам на английски.
Създава се сложна връзка между насилника и жертвата и т.н. и т.н..

Просто исках да кажа че не е толкова лесно както излиза тук: след като си станал обект на насилие значи съзнателно, подсъзнателно или някак си си го търсил, осъзнай  че си си виновен сам и продължи напред.
Не е толкова лесно. Знам, че всеки който не се е сблъсквал с подобно нещо абсолютно не разбира как може някой НОРМАЛЕН човек да стои в подобна ситуация с години даже. Ами може.. особено предвид че като излезе от ситуацията, вместо подкрепа и разбиране ще получи оценка: търсеше си го...
Тъжно е някак.

   Напълно съм съгласна с мнението ви.

   Едва ли някой иска да бъде малтретиран или физически, или психически, или едновременно и двете. Не съм съгласна, че жертвата търси своя насилник преднамерено и на подсъзнателно ниво. Не можем да разпознаем един мъж дали е насилник или не, за се отдръпнем навреме.

Да кажеш, че някой, подложен на домашно насилие, си го е искал е, като да кажеш, че жертвите на изнасилване са си го просили! Не искам да си помислям дори, че някой може да го твърди! Грозно, гадно и несправедливо! Най-вероятно казано от човек, който не го е изпитал на гърба си.

Както и при ревнивите - не винаги има поводи за ревност, това е състояние на духа. Може другият да е най-примерен и хрисим и пак ще се намери повод - защо погледна тази, усмихна ли се на онзи, много ти е къса полата, нарочно ли искаш да те зяпат и т.н.

   Знаете ли, че с един мой познат говорихме по скайпа върху тази тема преди 2 седмици дали една жена заслужава да бъде ударена! Порази ме неговия отговор наистина. Смятах, че той беше краен противник на насилието над жените. Поне видях истинското му лице вече. Отговори ми, че щом жената си го заслужава, трябва да бъде поставена на мястото й. Аз се възмутих от неговия отговор. Казах му, че на нито една жена не трябва да бъде посягано от мъж, независимо дали си го заслужава, или не. Ние, жените сме цветя и трябва мъжете да се грижат за нас, а не да ни малтретират. Дали повечето български мъже мислят и са способни да малтретират една жена, както този мой познат?

Не съм казала такова нещо. Казах, че човек избира другия, търсейки някакви качества, а тези качества да са свързани с някакви неща в характера му, които пък може би са били аларма за някакво извънредно поведение, нежелано от нас. Абстрахирала съм се от насилието. Как всички решиха, че съм казала, е авторката сама е търсила насилника?! Просто е избирала нещо, което се е оказало друго. Именно върху това трябва да съсредоточи избора си и да гледа внимателно и търпеливо като избира следващ път. Но това става когато знаеш кой си и какъв си и какво искаш. И си честен пред себе си.
А с мнението на dean12 се съгласявам, че някои от тези неща са ясни в началото на запознанството и понякога точно тези неща ни привличат, които после ни карат да бягаме надалеч. И когато си се сблъскал веднъж с насилието, направил си анализ, след това много по-ясно можеш да видиш лампичките, които са ти светкали и които не бива да пропускаш при следващ случай.
Мнението ми е въз основа на личен опит от живот с насилник.

Ключ по молба на автора.