Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Поколението няма нищо общо- аз говоря на база законовото регулиране.
Личното ми мнение е без значение.

На мен ми е интересно, защо когато нещо е правно регламентирано " черно на бяло", твоето поколение тропа с краче и вика " няма пък, аз така искам да го наричам и всички са длъжни да го признаят че е така"?
И който не е съгласен, се обявява за фосил от миналия век.

Обясних защо - заради значението на термина преди 20 години. Иначе за себе си съм решила, че бракът носи достатъчно позитиви и за родителите и за децата, та е добре да бъде сключен.

В България освен , че дават деца, за осиновяване ,социалните  проследяват и 2 години , как се грижат осиновителите за тях .Ако те не полагат достатъчно грижи и съответно не са качествени и могат да навредят по някакъв начин на детето си то им се отнема също както  при Б.М.Относно половото сношение между брат и сестра които не знаят , че са такива считам  , че е редно такова да не се допуска , защото при евентуално зачеване на дете , то  има голям шанс да се роди увредено /спина бифида , хидроцефалия генотипни увреждания водещи до хромозомни аномалии на плода и пр./.
Аз също не бих оставила някой да ми отнеме детето ,считай че съм го прегазила с пълната сила на закона.Такъв човек съм с чувство за справедливост .Боря се ако ще и да ми изглежда невъзможно и накрая все успявам , след много труд а усмивката ми става 24 каратова.В този живот не всичко ми е било на тепсия  .


Обикновено на изоставените деца не  се знае кой е бащата и за това стават кръвосмешения , а не  защото осиновителите  са виновни , но могат да предотвратят поне от страна на майката.

За закона имат. Явно има значение за да се води такава статистика. Не е само известността на бащата. Не познавам законите в България и над четвърт век не живея там, не съм се женила там и децата ми са раждани и гледани другаде. За ОК - ако бащата няма брак с майката и тя е чужденка без право на престой в Обединеното кралство, детето няма право на британско гражданство и няма право да живее и учи там. Нито майката. Бащата няма родителски права (в пълния смисъл). Не може да поиска детето да живее снего, защото майката не се грижи пълноценно, примерно. Даже има проблем да го заведе там ако майката умре в чужбина. Сега май ще променят закона. Във Франция ако родителите не са женени и бащата не може да докаже, че полага редовни грижи могат и да му отнемат малкото родителски права, които има. Много държави издават паспорти без подписа на бащата ако родителите не са женени. На мой съсед французин алжирската му жена извади без негово разрешение алжирски паспорт на детето им и духна с него в Алжир. Предвид лошите им отношения той беше извадил от съда забрана детето да напуска Франция. Ако жена му беше опитала да напусне с френския паспорт на детето или с френската му лична карта щяха да я спрат на летището, защото на машината паспортът пищи и гранична полиция вижда, че има забрана. Но в алжирския паспорт няма нищо и той не задействува апарата. Тук малолетни чужденци нямат нужда от виза и няма никакъв проблем да бъдат изведени с чуждестранен паспорт. Така преди време унгарец отмъкна детето на българка от България. Това ти го разказвам, за да разбереш, че има разлика.  Тук, ако родителите са женени, подписът на единия е достатъчен в много случаи - за екскурзия в училище, занималня, спорт итн. Законодателят е приел, че женените хора се разбират, живеят в хармония и са се споразумели. Подписът на единия означава, че и двамата са съгласни. Не е така, обаче, ако родителите не са женени. Ако в България, както казваш, няма значение брачно ли е или извънбрачно детето, нямаше да има:

http://nsi.bg/bg/content/2963/живородени-брачни-и-извънбрачни-по-области-общини-и-местоживеене

Ако намине някой практикуващ в България юрист ще ми е интересно да прочета мнението му.

Наличието на баща в акта за раждане няма връзка с раждането извън или в брак. Много извънбрачни деца са признати от бащите си и в акта им за раждане името на бащата фигурира. Има деца, родени в брак, които са с баща неизвестен, защото съпругът е оспорил бащинството и съдът е установил чрез ДНК експертиза, че съпругът не е баща. Тогава се издава нов акт за раждане и ако никой не припознае детето то се записва с имената на майката и баща неизвестен. В много държави съпругът няма право да оспорва бащинството на родени от жена му деца.

И поколението няма значение  . Коментираме законите.

Бебу, биологичната майка в много случаи знае кой е бащата и може да влезе във връзка с него. Понякога не и се занимава а понякога тя самата не се замисля за важността на тази информация. А и на социалните им е по-лесно да няма баща в картинката.

Виж сега, аз за тези неща не споря. Ти вмъкна, незнайно защо, в темата за осиновяване децата родени в семейстава без брак. Родителите тук имат същите права върху тях, както останалите. Вярно е че се искат подписите на двамата, при пътуване в чужбина и припознаване в родилното, е и? От правна гледна точка за самите родители е по-добре да имат брак, заради ползите които им носи (онаследяване на пенсия, по-малко бюрокрация и т.н.). И обратното има позитиви, но наистина темата не за това. Аз продължавам да твърдя, че децата родени в семейства без брак не са „извънбрачни” и родителите им имат същите задължения към тях, а децата същите права. Едно време не беше точно така. Не виждам какво показва статистиката на НСИ, освен че хората не искат да се женят. Питат ли го моето дете при попълване на документи, дали родителите са му женени - не го питат. Е има ли значение за него самото тогава това т.нар. несъществуващо гражданско състояние?

И в БГ има нормативна уредба за семейства без брак. Признати са като Де-факто. Подписи за децата се искат и при семейства в брак., особено за пътуване, а и за всичко останало.

Интересно ми е, как най-твърдо мнение по темата, имат хора, които нито са осиновили, нито са осиновени. Да не говорим, че и информацията за нормативната уредба не им е позната.

Деца, винаги ще се изоставят и осиновяват, хубавото е, че първото намалява, а второто се увеличава, с намалени изисквания.

Относно желанието на осиновените да знаят биологичния си произход съм твърдо ЗА. Пълнолетен човек, има право да знае, най0малкото по медицински причини. На мен не ми е нито романтична представата, нито имам огромно желание, но ми е писнало да отговарям с "нямам идея", когато ме питат за наследствени заболявания.

Процедурата е толкова сложна, че не ми се занимава, а и не ми се хвърлят пари. Не е нормално, да се изисква това от осиновените и е крайно време да се реши този въпрос. Страхотно е, че днес, осиновителите могат да получат адекватни съвети и информация. Моите родители, които бяха напълно нормални и искащи да ми кажат, са били посъветвани от "психолог" да крият до дупка. Това е бреме, което никой не трябва да носи, а осиновените, така или иначе го усещат. Ако я няма тази тайна, отношенията в семейството ще са в пъти по-леки.

Няма да забравя облекчението на родителите ми, когато им казах, че е тъпо да крият, при положение, че знам. Винаги сме били близки, но в този момент станахме още по-близки.  Сега, когато ги няма, ми липсват ужасно много, точно те и нито веднъж не ми е залипсвал биологичен родител. Към тях имам любопитство и нужда от информация за болести.

Невена, трудно ми е. Особено с дъщеря ми. Тя дойде съвършено неподготвена. Плюс спомена за БМ. Доста дълго не ме приемаше. Дълго време отказваше храна и поне три пъти по-дълго щом не й се угоди нещо заявяваше :"Ти не си ми майка. Искам другата си майка". Отвореното осиновяване носи повече проблеми и трудна адаптация. Никога не бих се съгласила на непълно осиновяване /както се нарича в България/. То е между съпрузи и вътре във фамилията. За чужди хора не става. Или ще съм родител или не. Слава богу в България законът слага знак за равенство между родени и осиновени деца. А родител ставаш с времето и с грижите, а не с раждането. Просто при биологичните родители грижите и съвместното съжителство започват от ден първи на детето, а при осиновителите от деня, в който им предадат детето. А колкото дали искат да видят БМ дъщеря ми заявява твърдо "НЕ". Тази мисъл я плаши. синът ми все още не съм го питала, но за него аз съм "Мама", а не тази, която го е родила. /Той също знае, че друга го е родила, но дори и бегло любопитство не е проявил още/. И не познавам осиновител, който би се съгласил на непълно осиновяване или вмешателство от БМ, дори и само със срещи и по телефона. А и как си го представяш? В днешно време все повече хора осиновяват деца с ромски произход. Детето живее и учи в българска среда, но приятелите му го виждат в компанията на БМ - ромка и тумба братя и сестри. Представяш ли си картинката? Как би се чувствало детето от това познанство? И дали тази фамилия няма да изнудва за пари, защото "ти си имал късмет, ама аз съм бедна и братята ти нямат нови маратонки, дай едни и на тях... " или "Како, аз ти дадох детето си, дай сега и ти на мене, како... децата гладни ходят, како... да просят ли, како... да крадат ли?" Ти би ли осиновила при такива условия? И как непълното осиновяване ще предотврати злоупотреба от страна на социалните служби или насилственото отнемане на деца? Казваш, че едно дете има само едни родители. Е, не може тогава и осиновителите да са му родители и БР. Не става така. Освен при развод. Ама и тогава не е баш така. А медицинската информация е важна и за осиновителя, защото и него го питат за наследствени заболявания, как са протекли бременността и раждането, поредна бременност и т.н. И информацията за биологичните братя и сестри е важна, но няма кой да я даде. Биологичната връзка не се прекъсва с осиновяването, но всички останали да.

Невена според мен има предвид, че две осиновени деца може да се съберат да правят деца без брак, и понеже е без брак, няма и кой и по какъв повод да им разкрие, че са биологични роднини. Не че и ако сключат брак, има каквито и да било гаранции (не се проверява рутинно подобно нещо при сключване на брак, макар че може да бъде основание да се разкрие тайната на осиновяването, ако се заподозре), че ще се разкрие, но така - още повече.
Само че не е нужно непременно "отворено" осиновяване, за да имаш предвид тази така или иначе малка вероятност.
А в ЕСГРАОН мисля, че не дават достъп свободно дори до собствения акт за раждане, било новия, след осиновяването, или стария - с БР. Или пък на неосиновен - до неговия си.

-----

Колкото до "правния мир" и съществуването в него на семейства без брак, явно този закон например е извън въпросния "мир":

Както е добре известно и несъмнено, общовалидна законова дефиниция за семейство в правния мир няма, а речниковата дефиниция е ясна и според все повече хора включва и двойките без брак, както впрочем ги включва и цитираният в скрития текст закон за своите цели.

Също така - очевидно - аз и моите деца не сме семейство, баща им и същите тези деца също не са семейство, защото никой от изброените няма сключен брак. Ако приемем, че сме семейства само поотделно, то у нас очевидно живеят няколко семейства.

Да, бе, ще се срещнат! Това да не е латино-сапунка! На мен тая работа ми прилича като в приказката да изгориш целия дюшек заради една бълха.

Всъщност не са тези, а са уврежданията, които се предават по рецесивен път (защото за брат и сестра рискът и двамата да са носители на един и същ увреден, но непроявен при тях ген е голям). Но да, и аз, както и останалите вероятно, а и законът, смятат, че правене на деца, а и секс въобще, между брат и сестра не бива да се допуска. Тук проблемът е по-скоро да прецениш рисковете при осиновяване (малки са, но ги има наистина) и евентуално начините за разкриване на произхода. И пак да кажа, разкриване на самоличността на БР пред детето не значи непременно "отворено" осиновяване.

В България няма разлика в родителски права, задължения, наследяване и т.н. според това, дали родителите са женени. Напълно правилно е това, ако ме питаш за мнение.
От това, че няма разлика в права и задължения, не следва, че статистика не се води, или обратното. Статистиките се водят за определени неща по определени причини и често - унифицирани за всички държави.
То няма и разлика в правата и задълженията на жител на село и жител на град, примерно, ма статистика се води.

Много благодаря, Магдена. Да, точно неволна близкородствена връзка между биологични братя и сестри имам предвид. Неволна, защото те не знаят, че са брат и сестра.

Лейди Стардъст, ако тези деца тръгнеха да се женят в България, служител в ЕСГРАОН би видял, че са брат и сестра (ако родителите им са известни) и сключването на брак не би било допуснато. В днешно време, обаче, много млади хора заживяват заедно и създават деца без да се допитват до институции, които следят тези неща. Затова и дадох такава връзка за пример.

Мама Ру, според мене проблемите с дъщеря ти са от липсата на контакт с жената, която тя вече е възприела като майка, а не от това, че осиновяването е отворено. Осиновила си я, когато вече е имала изградени представи за отношения майка-дъщеря и в ролята на майка вече е възприела конкретна жена от плът и кръв. Децата учат имитирайки и не могат да разберат абстрактни понятия. Мисля си, че ако твоята поява и изчезването на майката се бяха случили постепенно нямаше да има такива големи драми, но може и да не съм права. Тук деца, за които се прецени, че са привързани към био родител, не се предлагат за осиновяване, дори ако се вижда, че трайно връщане в семейната среда няма никога да бъде възможно. Синът ти не помни майка си и затова тя не му липсва. По същия начин на мене не ми липсват брат или сестра, защото никога не съм имала връзка с такива.

Познавам хора, осиновили деца, които са в контакт с биологични роднини и мисля, че този вариант е по-мек и лек за детето. Ужасии като описаното от МамаРу не съм видяла. Имам даже познати, които осиновиха деца от български майки, но чрез припознаване от бащата. Биологичната майка знае кой е припознал детето и как се казва съпругата му, която го е осиновила. Може да ги намери а и те не се крият. Тук във Франция има доста такива. Също в Гърция. Имам познат грък, който припозна родено от българка дете в Атина, взе си го тук, а френската съпруга го осинови в Гърция и после тук признаха без проблем решението на съда. На биологичната майка пращат снимки, картички и колети само за Коледа и Великден. Преди година се тътруцкаха до Айтос да я видят а тя даже не се появила. Отговаря на писмата само ако пратят пари и изрично настояват да сложи снимки и напише писмо. Самото дете вече не се интересува кой знае колко от нея. Зная, че в Гърция е възможно детето направо от родилното да се запише като родно дете и процедури по осиновяване да няма, но не съм питала как става номера. Тук е законно мъж да го припознае дори да не е негово и съпругата на мъжа да го осинови, но не и съпругата да е записана като биологична майка ако детето е родено от друга жена.

Даун ъндър също писа, че и се иска да знае историята си. Не мисля, че би притеснила био-семейството или че би им досаждала или те на нея.

МамаРу, при непълно осиновяване детето не може да бъде осиновено против волята на първите родители. Ако те не искат, осиновяване няма. Социалните не могат да си изфабрикуват измислени проблеми и да откраднат детето завинаги. Не може да има тайни мръсни игрички.

Как ще се чувствува детето ако разбере, че майката е циганка? - не знам. Сигурно така както се чувствуват моите деца от факта, че единият им дядо е негър. Или едната им баба е българка. Моите деца се чувствуват като всички останали, защото никой не им е вменил, че негър или българин са негативни, лоши черти. Не е нужно циганката да ходи да ги вижда в училището или в града, в който живеят. Забелязах, че осиновителите често налагат своите виждания за отношенията на осиновените си деца с биологичните им роднини. А децата, за да не ги обидят или наранят, не смеят да започнат контакти с родното семейство или са негативизирани още преди да са го срещнали.

По логиката за мръсната циганка не бива да допускаме обезобразени от изгаряния, осакатени в катастрофи или глухонеми родители в близост до училищата на децата им. За да не преживяват децата им подигравки и да не се депресират. Или деца на болнави, дебели, сбабичосани родители да бъдат отделяни от тях и слагани в приемни семейства. Аз не съм съгласна с това.

Ще види служителят на ГРАОН, да. И откъде ще види, като в националната база данни население, се вписват осиновителите на детето, като родители и му се дава ново ЕГН. В нашата община миналата година не видяха, че майката е сключила брак с чужденец и издадоха удостоверение за раждане на детето, вписано с имената на майката. Като им обърнахме внимание, че в НБДН излиза съпруг, го промениха и издадоха нов. При положение, че при тях излиза същото, но някоя е спала. Както и на жена, чиито деца са осиновени, те не излизат повече на нейно име в удостоверение за семейно положение или в такова за родените от майката деца, и връзката се губи. Не знам как си го представяте това с поглеждането от служителя в компютъра и: "о, вие сте брат и сестра. Вие сте разделени като малки и осиновени". Наистина звучи като сапунка.

Да, и аз писах по-горе, че ако специално не търси инфо, няма как да види. Подобно нещо не се проверява рутинно при сключване на брак, поне доколкото ми е известно.

А че грешки стават, стават, това е отделно. Едни не видели брак, други не отразили развод и вписали новото дете на майката като дете на бившия и съпруг, с когото се е развела преди 3 (три) години. Това последното няма връзка с темата, но става дума за случай отпреди 20+ години, в който чак сега заинтересованите разчистват въпроса кой какво вписал в акта за раждане, неправилно ли е и кой за чие дете трябва да се смята.

Благодаря, Дара888. Мислех, че затова преди сключване на брак в .българия изискват толкова документи. И че в компютърната система данните за биологичното семейство ги имат, на са анонимни. Тоест компютър преценява степента или коляно на връзка без човек да вижда истинските имена на био-родители. Зная, че, България е единствената страна в Европа, където граждански брак между първи братовчеди е забранен със закон. А Франция е единствената държава, в която съжителство на съпружески начала между брат и сестра не е забранено.

Съпруг чужденец системата не го лови. Имам позната, която се ожени за своя пръв братовчед и регистрира брака си в България без никакъв проблем. Но бг-гражданин е само тя. Не зная дали такъв брак би бил допуснат ако и мъжът имаше българско гражданство.

Магдена, а знаеш ли какво се проверява при сключване на брак в ЕСГРАОН? Защото зная за случай, при който е отказано регистриране на брак, защото бабата на единия е прабаба на другия. Но как го разбират не зная,

Не знам какво проверяват, честно казано. За служителите има възможност по принцип да проверят дали лицето е осиновено и кои са БР, но предполагам, че това го установяват само ако специално проверят.

Дори не знам дали за неосиновени хора правят специална проверка роднини ли са, преди да се сключи бракът. Другото е така - у нас законът не позволява на първи братовчеди да сключат брак, по-далечните могат. В някои други държави и първите братовчеди могат, а дали само у нас в цяла Европа не могат, не знам, може да е така.

Ако е сключен в чужбина, според мен - да. Просто тук не биха им го сключили.