Не знам дали осиновяването е табу или за какво сме дорасли, но със сигурност не сме дорасли до състоянието, в което да зачитаме правото на хората, в случая на семейството на детето, да решават личните си въпроси лично, без някакви трети лица да им обясняват за това как трябва да постъпват и как трябвало да кажат, да се срещат и т.н. Ако на вас някой тук започне да ви дава тон как да сии регулирате отношенията в семейството как ще реагирате? Нали веднага ще скочите, че това си е лично ваша работа? Е, същотоо е при осиновяването - вече имаме родители и дете на тези родители. Родителите имат право да решава дали, кога и какво да кажат или да не кажат на детето, на каква възраст и т.н. Никой няма право да им се бърка - ни социални, ни комшии, ни БР. Те са си семейство и ще се оправят. ето, за това трябва да дораснем - да не се упражняваме в хуманизъм и широкоскроеност на гърба на осиновители и осиновени.