Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Защото еманципацията, която днес наричате феминизъм, не сте го измислили вие.
Не само в завода, еманципирани бяхме достатъчно, че да имаме висше образование и да бачкаме като ръководни кадри, по канцеларии / офиси по днешному/, да бъдем ръководители / ментори сега/, да се катерим по кариерните стълбици- като адвокатКИ, съдийКИ, прокурорКИ.
А, че имаше стимули за трето дете, имаше, но тъй като парите стигаха за нормален живот, предпочитахме да си разхождаме дрешките и прическите, вместо да бършем 3- то дупе 2- 3 години вкъщи.......

Третото дете не попречи на майка ми да стане шеф на завод, през 80 те. При това се е омъжила скандално късно, на цели 27 години..

И това е така.
На мен ми е смешно в какви заблуди живеят някои и как мислят, че всичко започва днес и от тях.

Е, личи ти колко си извисена. Сега има жени, които И бършат дупета И си разхождат прическите. Голям труд е кипял по канцелариите, спор няма. Петилетката за три години я вземахте, нали.

Защо се заяждаш?
Само ти пиша, че си в тотална грешка с твърденията за миналото и в заблуда, че всичко започва от днес.

И заяжданиците на дребно също не са твой патент- винаги е имало недооцета.

Е последно бачкала ли е другарката в завода или е кипял труд по канцелариите? Или гроздето е кисело?

В рода ни жените са били образовани най-малко до гимназия преди 100 години. Майка ми има докторантура и такива имаха и колежките и. Двете и колежки се бяха оженили на 30+ и бяха родили веднъж, колкото да разхождат бебе в гъзарска количка с прическите. Едната и колежка с докторантурата имаше близначки. Тя се е оженила на 29 преди почти 50г, но тогава е било по-скоро рядкост. От четирите мед. сестри, с които работеше в операционна, само една беше омъжена с две деца. Една беше разведена без деца и две никога не се омъжиха и до сега нямат деца а са в пенсия. Тоест, по 0.5 деца им се падаха  

Познавам само две етнически българки с по 3 деца, като и двете са родили по 4, но по едно им беше починало. И двете имаха само еднополови деца. Съседи, приятели или познати, които да са били повече от две деца аз не познавам. Естествено, че е имало. В градовете са били голяма рядкост, особено в големите.

Не е само работа и еманципация и прословутия соц. Баба ми не е работела и с дядо ми не са били бедни, но не са искали второ дете. Тогава така е било модерно. Още преди соца е имало презервативи. Имаше винаги по аптеките презервативи а също и хапчета, които тогава можеха да се купят от непълнолетен без рецепта ако знае какво да поиска по име. Мене са ме пращали да купувам цигари, алкохол, антибиотици и никой никакъв документ не ми е искал или рецепта. Само на запад май искат, но не съм сигурна. Като разказвам на западняци, че в България и Мароко противозачатъчните се продават без рецепта и на всеки, който поиска, са   . Но е вярно, че много български мъже имаха ниска полова култура. През 90те в Англия съм чувала от бг-студенти, че секс с презерватив бил като да си измиеш краката с чорапите. Не, че някой и с презерватив ги искаше, де.

Вярно е, че във Франция до 70те абортите по желание са били забранени. Симон Вейл, Катрин Деньов и други известни французойки признават публично, че са правили аборти в Англия и така ги разрешават. Марин льо Пен искаше да премахне държавното финансиране за аборти. Всъщност май иска да ги забрани, но не и стиска.

Помощите за деца в България бяха смешка. Нещо като 10лв май.

Мама Ру, ако ми се налага да давам дете за осиновяване искам да е отворено, да и по възможност роднинско. Как бих спала като не зная живо ли е или мъртво. Бих искала да се срещнем и да си допаднем. Хората куче като вземат искат родословно дърво и да видят майката. Ако осиновителите заминат далече, нищо не ни пречи да си кореспондираме и обменяме новини веднъж месечно или на три месеца. Марките за писма не струваха кой знае колко скъпо и тогава. Дете не се забравя. Също, ако не зная новите му имена и дати на раждане няма да мога да го посоча като наследник, а смятам, че е редно. Мислиш ли, че някоя жена може да спи спокойно ако е дала детенцето си за осиновяване? Аз не бих могла. А и бих искала потенциалните осиновители да ме харесат като човек а не да изпитват гняв или непоносимост към мене, защото детето, което е част от мене би го усетило. И аз тях, разбира се. Не бих искала детенцето да бъде осиновено от самотен родител, хомо двойка, 40+, болни, дебели, неосигурени или не особено образовани. Отвореното осиновяване дава възможност за повече избор и осигуряване на по-добра среда за детето. Смаяна съм, че толкова хора са против.

За жената, родила момченцето си когато съм се родила - това ми разказа майка ми. Доколко е вярно не зная. По онова време в родилното акушерките даже съветваха неомъжени студентки да си оставят децата. А и нямаше къде да идат с тях. Затова и не съдя такива жени. Тук много хора смятат, че да дадеш дете за осиновяване е благородна постъпка. Така мисли и дъщеря ми, макар и да не е способна да го направи лично. Битието определя съзнанието.  Имах предвид с брат му, но без да искам съм написала с брат си. Извинявам се.

Невена, аз съм единствено дете на възрастни родители. Много исках брат или сестра. Около мен всички бяха по две. Родителите ми са от семейства с три деца. Може би затова никога не съм си представяла, че бих могла да дам дете за осиновяване, нито да направя аборт, освен по медицински причини или пази боже - при изнасилване. Просто не съм си представяла, че може да не искам детето, което в мен. Не, не смятам, че майка, която избира да даде дете за осиновяване го забравя. Но, ако знае къде е детето това дали ще й даде спокойствие? Не вярвам. Просто не мога да си се представя аз в такава ситуация. Че няма да се изкуша тайничко да ходя да го виждам, да му се обадя, да го прегърна, да го чуя как казва на друга "мама". Ами, ако сбъркам в преценката си? Ако двойката се разпадне? Ако единия почине? Ако се разведат? Ако им се роди дете и видя, че са променили отношението си към " моето" дете? Ще имам ли право да си го взема обратно? И тогава? Ще му търся други осиновители ли? Ами детето, когато ми зададе въпроса :"защо ти не си ми майка? Защо си ме дала, а имаш други деца? Как така точно мен не можеше да гледаш?". Когато от друго село при дядо ми дошло едно богато семейство да иска да осинови леля ми (отворено осиновяване както го наричаш), тя е била 8-10- годишна. Дядо казал на баба пред майка и леля какво му предлагат. Леля като чула се разплакала "Само за мен ли няма хляб в това семейство?" И не я дали. После съжаляваше донякъде, имаше много тежък живот. Някога са смятали, че за жената е по-лесно да се раздели с детето си, ако изобщо не го види след раждането, за да не се получи привързаност. Затова на момичетата, които предварително са заявили, че не искат детето не са им го показвали. Чувала съм, че изобщо не са им казвали дори пола. Дали е по-добрият вариант - не знам. Постави се за момент на мястото на осиновител. Би ли осиновила детето на някоя съвременна бг ромка, която те избере за осиновител? Отворено осиновяване - тя да знае къде е детето, съответно да има достъп до вас? Или на алкохоличка? Наркоманка? Ами ако тази майка идва редовно на срещите, но пияна и разстройва детето? А после ти успокояваш, гушкаш, будуваш на нощните кошмари? В твоите представи всички жени изоставили деца са бели, възпитани, културни, образовани, които като някоя леля се появяват в уречения денри час, пият кафе, пощипват детето по бузката, интересуват се от успеха и приятелите му. Действителността в България е различна, затова и всички са срещу отвореното осиновяване.

Кое грозде е кисело, че не разбрах?
Кой каза, че почват нещата тук и сега?
Комунизма не ми го хвалете. Мине се не мине и някоя лелка почне да лее дитирамби колко хубаво било. Било е, трънки.

Тони, ти на колко години си и откъде ти е инфото?
Щото аз бях на 13 към 1989 г. и въпреки това имам собствени спомени по въпроса, които доста се разминават с твоите.
Вкъщи се получаваха "Жената днес", "Здраве", ..., по въпроса за раждаемостта и стимулирането на раждането на трето дете в семейството се говореше доста. Твоят пост звучи като от американски филм за източноевропейските държави или като думи на съвременен чул-недочул тийн.

И определено не съм от феновете на комунизма, но съм - както, разбира се, би казал всеки за себе си - фен на обективността.

Нито чак толкова хубаво, нито чак толкова лошо.
Като всяко време и всяко място си е имало и добрите и лошите страни.
Просто всяко поколение си мисли, че е открило топлата вода., т.е че светът започва и свършва с него. Ами не е така. Презервативи са ползвали и древните, противозачатъчни и аборти също не са нещо ново. Бездетни семейства, осиротели деца, осиновявания... всичко е имало.
Но не помня презросемдесетте да е имало бездомници, ровещи в кофите за боклук, просяци.
Всички деца, дори циганчетата масово ходеха на училище поне до осми клас. Не знам за циганите, но българи и турци масово завършваха средно. Някои дори влизаха с предимстнво в университета. Всички работеха, дори циганите. През делничните дни центърът беше полупразен - майки с деца под две години и пенсионери (55г за жените и 60г за мъжете беше пенсионната възраст). Нямаше пустеещи земи и рушащи се заводи, помощи за безработни. Детските за 1-во дете бяха 15лв, за 2-ро - 30, за 3-то 45. Минималната заплата беше 120лв, но това само първия месец, после колкото си изкараш - 200, 300лв. Майчинството до две години - 120лв.

Не гледай списанията, виж колко са семействата с едно, две и три деца. Резултатите говорят, че многодетните семейства са изключение, за каква държавна политика говорим?

Мдам, то всеки процес в обществото е резултат единствено на съзнателна държавна политика, други фактори няма.

Неуспешна (в много отношения).
По отношение на оценката ти за тогава, се присъединявам напълно.

Защо се възхвалява тогава въпросната неработеща държавна политика.
И не съм съгласна, всички фактори зависят от държавата, нейна работа е да създаде условия, а не да дава пари на парче. Както казах - неработеща. Всички лостове са в ръцете на държавата, не я оправдаване, само защото е била комунистическа 😂