Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Да, при градски живот идват множко, при сегашната организация. При по-ниски изисквания за гледане и селска къща- и 6 няма да дойдат много. Иначе ако е по всички изисквания и развозване, и едно понякога идва много....

Просто "много деца" е относително и зависи най-вече от бита. В апартамент повече от три идва наистина прекалено- просто няма такива апартаменти. Но иначе при нормални условия "много деца" са от 6 нагоре.

Ами, като не си твърдяла, защо плюеш направеното до 1990 и какво всъщност твърдиш?

Логиката ти куца, личи си.

Личи най- вече на кого въобще му  липсва, но кой колкото си може.

С удоволствие бих живяла на село, но за момента няма как да си го позволя. И нямам предвид някой баровси квартал в покрайнините на града.

И аз не разбрах кой какво твърди, но поне стана ясно, че хората са имали по две деца от 60 те, та почти до края на 80 те. Ако някой твърди нещо за спадове и върхове да го илюстрира.

Ако някой иска да си плюр принципно по нещо, да си намери правилната тема.

Аз твърдя, че не е "от 60-те", а е поне от 30-те.
Спадът, естествено, е постепенен. Няма как да се очаква вчера (50-те години) всички да имат точно по три или повече деца, а от днес (60-те) - точно по две.

Семействата през 30 те са били с повече от 3-4 деца, поне по селата. Много ясно, че от тогава има спад. Ако това ти е тезата я разбирам и съм съгласна с нея.

Ех, да му се не види...
Естествено, че нямаше да си губя времето да обяснявам, че през 80-те години у нас хората са имали по-малко деца средно от 30-те, ако само това казвах. Това е очевидно.
Твърдя, че раждаемостта и по-точно броят на децата в едно семейство започва да пада видимо още 20-те и 30-те години. Сравнително постепенно. И все така сравнително постепенно продължава да пада и след 1945 г.
Не е вярно, че чак до 1945 г. българите масово имали по много деца, пък след това изведнъж хоп - почнали да раждат по две. Ако така е по-ясно.
И да, и моите наблюдения са, че в селата процесът на общо спадане е стартирал или е започнал да се забелязва малко по-късно. Малко по-късно. Което няма особено отношение към спора, защото началото на спада така или иначе не е 1945 г. и причината не е комунизмът и заводите. В Западна Европа се наблюдава малко или повече същият спад по същото време.

Значи. Тук се изкараха теории, че нечии баби и дядовци били по едно дете в семейството. Както и че през 60 те и 70 те, семейният модел е бил с едно дете. Това исках да опровергая. От там насетне мога да предоставя данни само за семействата на моите дядовци и баби, но не и на пра родителите си, че да направя съпоставка. Не знам по колко деца са раждали жените, но смъртността е била доста голяма, та не мисля, че можем еднозначно да тълкуваме процесите!

Общо взето с теб си стискаме ръцете, чакам сега Невена да се увери, че е живяла във време, в което повечето хора са имали по 2 деца!

Има разлика между органичен процес на намаляване на раждаемостта и съвсем съзнателен избор, придружен с фръцкане в стил "децата са гадно нещо и ти провалят живота".

Което е типично за всяко индустриализиращо се общество.

Нека не забравяме, че и през 50те е открито хапчето против забременяване .
Еманципацията също играе роля в намаляването на раждаемостта, а и двата периода са след военни, в които има недоимък, който винаги се отразява.

Общо взето съм съгласна с Магдена. Най-много деца са родени през 20те години на миналия век. През 1926г са родени над 200 000 и тези рекорди не са достигнати повече никога. В началото на 50те има следвоенен бейби бум, както навсякъде и ТКП (тотален коефициент на плодовитост) достига 3 деца, след което много бързо пада до под 2 деца на жена още през 1965г.  Много жени по селата и ромки в градовете са имали по 5-15 деца и това е натежавало ТКП да остава над 2. Имам приятелка, туркиня от кърджалийско село, на моя възраст, от семейство с 5 деца. Но тя, а и двете и сестри нямат никакви деца,а двамата и братя имат по 2 деца. Всички в момента живеят в чужбина. Турците тогава имаха малко по-висока раждаемост от българи, циганите - много по-висока а арменци и евреи същата или по-ниска. Не е толкова просто като 100 жени по 2.2-2.3 деца = 220 до 230 деца. Изглежда нещо като:

  4 жени по средно 10 деца =  40 деца
  5 жени по средно   8 деца =  40 деца
  6 жени по              5 деца =  30 деца
10 жени по              3 деца =  30 деца
20 жени по              2 деца =  20 деца
45 жени по              1 дете =  45 деца
10 жени без деца     0 дете =   0 деца

Ако в една зала бъдат събрани всички тези жени, над половината ще са жени с едно дете или никакво. 3 от всеки 4 присъствуващи жени ще имат 2 или по-малко деца или 75 жени от 100 в примера. Ако поканим само жените с децата им, но без внуци, така че една жена никога да не бъде броена и като майка и като дъщеря, и ги разпределим по групи на майки по брой деца, най-голямата група би била на майките с по едно дете + децата им - 90 души в дадения пример. Най-малка би била групата на жените с по 5 деца - 36 души. Така разбираемо ли е?

Намаляването на раждаемостта няма нищо общо с комунизма и детските надбавки и е съпоставимо със същия процес в други държави. Дължи се на намаляване на смъртността и увеличаване на продължителността на живота, миграции и урбанизация, повишаване на образователното ниво на жените итн. В Гърция е същото а не е имало комунизъм. .населението на Гърция се е увеличило и в момента пада по-бавно само заради прииждане на чужденци.
  

Невена и председателя на НСИ да ти се яви и да ти обясни, че семействата през посочените години масово са били с по две деца, ти пак ще извадиш някоя позната с по 8, която увеличава коефицента.

Жените, които не са раждали не участват в изчисляване на въпросния коефициент.  Не ми се коментират останалите измислени съждения..

Всички жени участват, не само раждалите.
Аз всъщност не мисля, че някой ще оспори, че масовото семейство в периода 60-та-80-та година беше с две деца. По-скоро около други неща се спори в последните страници. Аз например споря с Тони_ за заводите и 1945 г.