3 пентакли, 5 меча, 2 жезли
Какъв е смисълът да се помага на хората?
Като че ли няма смисъл. 3 П показва сътрудничеството, желанието да се работи съвместно или по-скоро да се показва на хората, това което ти си усвоил преди тях, но останалите две карти, особено 5 Мечове, като че ли е безсмислено, хората които не са готови интелектуално са неспособни да усвоят урока и ще се лутат безцелно, за да търсят някакъв верен път на хоризонта с тези 2 жезли. "Верен" трябваше да го поставя в кавички, защото само на тях ще им се струва, че го има и че е такъв. А и тази 2 жезли накрая ми е като безразличие, един вид - дай ми каквото искам, пък другото е без значение. Не мисля, че има смисъл да се помага на хората.
Един друг прозорец по темата:
Картите чертаят образа на жертвата, за каквато всички се представят, а онзи, който вижда това, т.е. гледеца (не гледача), е в бекстейджа, за него само се споменава в картите - типично за Таро наратива.
Имаме сцена на действието - 3 пентакли, а отсреща - жертвата, по 5 меча, която винаги е онеправдана, но и тя често, не зная защо, не разбира защо, а само догажда - отвъд бойното поле на 5 меча има много истории, унижения, горчиви случки и ежедневни сблъсъци с истината, което угнетява всеки ...
Но отвъд тази сцена е човекът, който вижда, който гледа този танц с маски - 5 меча винаги е маска на драма, каквато не съществува: няма нито един Голям Аркан, който да подкрепи подобна теза, да засили повествованието, да наблегне на някакви изконни истини.
... Докато стигнем до парадигмата да кажеш истината или да я премълчиш, за да е по-лесно, по 2 жезли. Т.е. играта отново да започне: истината винаги остава единствено и само за нас, ние почти никога не сме готови да кажем цялата истина, която винаги е разполовена на 2 - 2 жезли, 2 пентакли, 2 меча, 2 чаши.
Не, защото не можем, а защото не си струва, защото отново Всичко ще бъде същото.
Какъв е смисълът ли?
Смисълът е в нашият избор, който е отвъд - да бъдеш удобен свидетел на играта на жертва или да бъдеш "лош" и непримирим за истината.
Помощта не е да казваш каквото е приятно за слуха на питащия, а онова, което ще го травмира.
Онова, което ще стане обществено достояние, за да се върнем на 3 пентакли.