Бихте ли станали баща с инвитро, ако знаете че няма да имате съвместен живот с майката???

Да разбирам ли, че понеже "технически" много пенсионери живеят сами и според теб са си ок, следва, че една жена на 40 е редно да си стои сама и да не се грижи за никого и нищо, понеже не е била "способна" да върже някое мъжле?

Около 40те и сама, не те прави автоматично нежелана от мъжете деспотична тиранка. Може да си опитал и да не се е получило, може човекът да си е отишъл без време, колкото хора има, толкова възможни сценарии. Но реално ако си около тази възраст, имаш репродуктивни проблем и си сама, не съм съгласна, че трябва да си осигуриш връзка и след това да мислиш за деца. Някои ползват забременяването да си вържат таткото, други да има кой да ги гледа на стари години и тук примери много, но всеки си гледа от неговата камбанария. И също така са ми много интересни мнения от сорта на: " Аз никога не бих направил/а" - казани от позицията на човек, който реално няма дадения проблем. Казваш израза и в следващия момент живота ти поднася такава изненада, че чак се учудваш колко тънка е границата между "бих" и "никога не бих". Според мен, най-важното е да можеш и искаш да дадеш любов, възпитание, щастие, обгрижване,  и изобщо всичко добро и позитивно от себе си на детето си. Което изключва да го искаш от самота, да го ползваш за патерица или за връзване с някой си.
И в тази връзка една мисъл на Джибра̀н Халил Джубра̀н, която е много близка до мен и до моето виждане за нещата:

Човек не би трябвало съзнателно да си усложнява живота, влизайки в подобни "схеми" и угаждайки на безумни искания на човек, с когото са решили да не бъдат повече заедно.

Искам да ви попитам на какви точно наркотици сте, че не различен, ами крив поглед имате върху нещата?
Секс с това момиче не правите ли, че ще ходи тя на инвитро процедура?

Родителите нямаме право на деца. Децата имат право на родители. И с раждане по такъв начин децата са автоматично и съзнателно лишени от правото да имат баща с всички облаги и изгоди, които той носи. Възрастта на майката е допълнителна тегоба и усложнение. Около 40г средностатистическата жена загубва безвъзвратно възможността да забременява, износва и ражда живо и здраво дете. Да не можем да забременеем е нормално на 40г, толкова нормално, колкото да сме менопозални на 50г. Виж, ако на 30 не можем да забременеем или на 39 станем менопозални не е нормално при хората.

Да гледаш сама бебе и малко дете е ужасно трудно. Гледах сина си сама през седмицата докато навърши годинка, защото мъжът ми работеше в друг град. След раждането на дъщеря ми ми се налагаше да гледам и двете деца сама понякога, защото мъжът ми тогава често отсъствуваше заради работата си. Е, няма такъв ужас! Не искам да си спомням за мениерната криза, която получих докато синът ми беше бебе. Или за разболяването ми от варицела, докато гледах проснатия ми болен от варицела син и подскачащата, желаеща да излиза, здрава и права, пълна с енергия дъщеря.

Не се виждам да гледам сама дете и не го пожелавам на никого. Отгледана съм от осигурена сравнително млада самотна майка с помощта на баба, дядо, армии детегледачки и чистачки и издръжка от баща. И зная колко е трудно. Битовизмите си казват думата. Детегледачката може да закъснее, да се разболее, да не дойде, да напусне. А детето си иска гледане. Според мене единствено наличието на желаеща да помага по 24ч здрава и млада баба без служебни задължения може да намали тежестта на самотното майчинство. А такива малко 40г жени имат. Техните майки са на минимум 58-60 и в днешно време или работят или си веят дъто по широкия свят. А и един възрастен човек може да рухне изведнъж и да не може да помага.

Дори и да имаме спестявания, може да се окаже, че те много бързо се стопяват. Аз бях заделила 6 цифрена сума за черни дни. Е, едвам ми стигна за рехабилитации и частни консултации на недоносения ми син. Ами ако бях сама?

Преди децата имах завиден социален живот. След раждането им нещата се промениха. С приятелите ми, които нямат деца се поотдалечихме. С тези, които имат също, защото поради различна възраст децата ни имаха различни интереси.

Тук чета съвети да не се вписва баща в акта за раждане. А какво става като умре майката? Баща, който не е вписан като такъв в акта за раждане няма никакви права в съда. Съдията може да реши да настани детето при чужди хора и после върви ги гони! Деверът ми взе детето, когато старата и майка почина. Но беше записан като баща. Видимо здравата, заченала нормално на 40+ майка, един ден падна и умря от аневризъм в мозъка. Нито 90 годишният и баща и 85г и майка, нито 60г и болен брат можеха да вземат и гледат 6-7 годишното момиченце. Баща и и новото му гадже я отгледаха. Замисляте ли се къде и при кого отиват децата ви в случай на смъртта ви? Или да им даваме любов и грижа а като умрем, след нас и потоп. Детето да се оправя само!

Кафе с мед, да си се грижи за когото иска 40г. Желаещи няма да липсват. Детето е отговорност а не средство, чрез което квачка да задоволява потребността си от грижа. Не е и лек за самота, депресия или отчаяние. И да, контактите с хора са важни, особено на места със силно развита шуробаджанащина.

По логиката ти - дай да не живеем, защото може да умрем.

Всички умират, това не значи, че никой не трябва да има деца, защото ще умре. Може да умреш на 20г, може и на 40г., може и на 100г. Това не е предпоставка да не правиш нищо в живота си, защото видиш ли, може да умреш - не е вероятност, това е едно от нещата, които са ни "вързани в кърпа". Моето незабременяване има дълга история, не е дошло сега на близо 40г. На 25г. загубих и двете си маточни тръби и това автоматично ме сложи в графата човек с репродуктивни проблеми. На 30г., когато сметнах, че съм открила човека започнах без да се бавя с опитите, но уви не бяха успешни. За 6 години натрупах бая интервенции и общо 5 опита - не е моя вината, че не се получи, когато бях в брак. Е брака приключи, но не виждам никаква причина съвсем съзнателно да спра да се стремя към дете - не е за мен да се обградя с кучета и котки и да оплаквам съдбата. Избрах да се боря, избрах живота, избрах любовта и това не ме прави с нищо по-лоша, от която и да било друга.

А това, че се случи от 6 ти опит е моето чудо.

И за протокола, имам живи и относително здрави майка(не работи, може да помага) и баща(все още работи). Също така брат и сестра.

Сигурна съм, че и човека който ми предложи да ми донорства, ако нещо се случи с мен,  ще се погрижи и отгледа детето. За протокола той също има майка и баща, както и брат и сестра. При всички случаи тези големи семейства ще съумеят да отгледат едно бебе, и да му дадат всичко, от което има нужда, в случай че нещо се случи с мен. Така, че като възрастен отговорен човек съм преценила ситуацията и не оставям нищо на случайността. А депресирана, отчаяна и самотна не съм била никога, само обичаща, бореща се и мечтаеща.

Чудя се защо си правите труда да си оправдавате житейските решения пред скучаещи домакини, забавляващи се с вашите  драми.

 
Разбираш, че разсъжденията и възраженията не се отнасят за случаи като твоя!

Аз съм много съгласна, че ако можеш да избираш, най-тъпото е да седнеш да раждаш чак на 40, при положение, че си можела и на 23-25-30 г., когато й е времето на една жена да има деца. Тогава е в разцвета на младостта си, тогава има време да си отгледа детето, а после да си работи спокойно или да се занимава с други неща, тогава има млади родители, които да помагат. Обаче, да кажеш, че една жена трябва да се примири с бездетен живот, само защото не е вързала никой сульо, ей това е пълна глупост. И какво като ще го гледа сама, голяма трагедия. Ако е преценила, че ще се справи финансово, няма нищо кой знае какво. Гледала съм сама и бебе, и болно дете, и безмозъчен пубертет, а сега и всичко накуп, плюс куче и котка. Мъжът ми се прибира само в събота и неделя. А, да - и на работа ходя. Страшна драма. Оправяме се, дните са ми пълни, организирам се. А който си е некадърен - и едно бебе без мъж и 100 баби е неспособен да отгледа.

eldorado, благодаря за разясненията. Беше ми интересно да прочета мнение на реална жена, която е избрала такова майчинство. Поздравления за аргументите. Ако не е тайна защо донорът няма да учавствува в отглеждането? Ще фигурира ли като баща в акта за раждане.

Кафе с мед, не съм убедена, че бездетният живот пречи на хората, които чакат до 40 за да родят първо дете. Повечето ми познати, които родиха на тази възраст имаха и ухажори, и партньори и мъже. Просто не са искали деца до доста късно.

Ето тук сме на едно мнение, и аз мисля че на такива няма да им пречи бездетен живот. Дремала (пътешествала, кариерничела и купонясвала) до 40, па после решила да се размножи, обричайки едно дете да има майка-бабка на 13. Наистина, такива по-добре да си пътешестват до 80 и да не затормозяват и себе си и децата си.

Може да съм вече баба (на 50), но не съм бабка. Иначе съм виждала "бабки" и на 33.

      искам ,но като знам какво ще следва и на мен не ми се вярва защо го искам.......

Nandn, Eldorado,  възхищавам ви се!  Иска се много любов, сила и енергия за да вървиш по този път и вие ги имате. Желая ви лека бременност и здрави бебета, убедена съм че ще са мнооого обичани, щастливи и пълноценни деца, без значение дали ще живеят само с майките си или и с бъдещи техни патньори.

Изпаднах в размисъл от горните мнения - просто ми става жал колко тесногръдо и ограничено разсъждават някои хора и с колко лека ръка съдят и нареждат. Чета за самотни егоистични 40 годишни лели и се чудя всъщност за кой иде реч...