За обидните думи на родителите към децата

  • 3 933
  • 77
Изписахме много за боя, но поне за мен, има нещо много по-лошо и недопустимо от него. А именно да обидиш и унижиш детето си.
От страна на баща си съм получила по малко и от двете "екстри" - боят отдавна е забравен, но някои от обидите му, все още не съм простила.
Признах, че пошляпвам и го намирам за допустимо в определени ситуации. Но никога не бих нарекла детето си с обидна дума и не бих се отнесла с презрение или дори отвръщение към него, както някои родители правят. Обръщения от сорта "свиня", "животно", "виж се колко си тъп/грозен", "нищо не можеш", "загубеняк" и т.н.  често могат да се чуят по детските площадки. За мен те са много по-лоши от пошляпването и никога не съм ги употребявала. На вас случвало ли се е, излизайко извън нерви до прибегнете до тях? И мислите ли, че те са по-голямото "зло" от боя или е обратното? Детето ви кое би приело по-тежко - пошляпването или обидното и призрително отношение?
Виж целия пост
# 1
Досега не ми се е случвало и се надявам никога да не ме вбеси дотам, че да си изпусна нервите. Всъщност много ме ядосват родители, които обиждат децата си и смятам, че е по-недопустимо отколкото леко пошляпване.
Виж целия пост
# 2
И на друго място съм го казала - обидни думи и епитети не могат да ми се съберат в устата. Да, в моменти на "паднало перде" крещя, пошляпвала съм я /рядко се случва/ но никога не съм я наричала с каквото и да е обидно - това все едно на себе си да го кажа!
Освен всичко друго и бързо ми минава, де - но ми е тъжно и ядно като чуя епитети и обидни обръщения на родител към дете!
Виж целия пост
# 3
НИКОГА не си позволявам да обиждам нито деца, нито възрастни. Не позволявам да ми обиждат децата (свекърите го правят и страшно ме дразнят, направо полудявам като чуя "каква си глупава", дори и да не го казват сериозно).
Смятам че трябва да уважаваме децата и да се отнасяме с тях като към възрастни. Неприятно ми е когато бабите и дядовците ги лъжат, не си изпълняват обещанията, не им казват "моля ти се" (за това и на баща им му се карам) или "извинявай", не ги изслушват и не уважават мнението им, присмиват се и т. н. А да се обижда дете е СУПЕР ГРОЗНО! Close
Виж целия пост
# 4
Досега не ми се е случвало и се надявам никога да не ме вбеси дотам, че да си изпусна нервите. Всъщност много ме ядосват родители, които обиждат децата си и смятам, че е по-недопустимо отколкото леко пошляпване.



Подкрепям те напълно. Едно дете много по тежко би приело обидна дума от колкото едно плясване по дупето.
Позволявам си да шляпна дъщеря ми по дупето в случаите когато ме изкарва извън равновесие, и естествено след 10 мин. вече е забравила. А обидните думи съм сигурна че ще ги помни.
Виж целия пост
# 5
Не я обиждам, никога!!!! За пошляпване - пошляпвам... но не я обиждам!! За мен обидата е по-травмираща!
Виж целия пост
# 6
Ами аз да си призная  Embarassed, викам му "лигльо", не че не е заслужено или се е впечатлил особено  Crazy Това ни е обидата, тези, които Лекси е споменала в началото, звучат определето ужасно, честно казано не съм и чувала някоя майка да крещи така на детето си...
Виж целия пост
# 7
Ами аз да си призная  Embarassed, викам му "лигльо", не че не е заслужено или се е впечатлил особено  Crazy Това ни е обидата, тези, които Лекси е споменала в началото, звучат определето ужасно, честно казано не съм и чувала някоя майка да крещи така на детето си...

И а така........
Виж целия пост
# 8
Не правя това, което не искам и на мен да ми го правят, съответно грозни обиди и бой, също така не говоря на "ма"и "бе" /последното ме вбесява/.
И според мен детето по-би могло да забрави едно шляпване, отколкото обидни думи /нали знаете приказката за мечката и човекът/.
В нашия квартал има една такава "майка", която говори на детето си като на улично куче, непрекъснато го дърпа и "чу ли, беее", е на моменти ми идва да я шляпна.
Виж целия пост
# 9
Помня като слон редките случаи, в които като дете са ми казвали нещо обидно.
Виж целия пост
# 10
като прочетох мненията, ми става съвестно... аз говоря на детето на "бе", но не мисля че го обиждам така.
не използвам обидни думи, понякога злобно го наричам Инат, щото си е такъв и си го заслужава
Виж целия пост
# 11
Абсурд да го нарека с нещо подобно Naughty Stop.Има толкова други начини за обръщение и възпитание и изразяване на чувства!
Виж целия пост
# 12
според мен боят е много по-обиден,дори леките шамарчета са унизителни.понякога наричам детето си лигльо или мърльо,но не съм забелязала да се обижда и травмира.много зависи тона с който ще направиш забележката!като бях малка майка ми много по-често ни квалифицираше с далеч по-лоши думи,които няма да кажа на детето си никога като идиотче например.но това по никакъв начин не ме е карало да чувствам зле или обидена.повече мразех да ям бой
Виж целия пост
# 13
Супер, тук не пише ни една майка, която виждам из софийските паркове всеки уйкенд  Joy Ужасно ме изнервя като слушам как обиждат децата си и как им говорят, с един такъв ...гаден тон.

Казвала съм на Дариа 'олиго" /идва от олигофрен/, или "чудовище" но не като обида, а като лигавене и тонът ми също беше такъв. Тя се хили тогава.

Ако искам да й покажа негативно отношение, обикновенно казвам нещо от сорта: "И как го измисли това сега?" или "Много умно, мами, брилянтно просто." - казано със съответния тон, детето разбира чудесно отношението ми към това да разлива сок по масата и да маже с ръка...

Родителите ми не са ме обиждали целенасочено никога. Лелеееееее, още две-три теми и ще излезе, че съм имала перфектни родители.  Mr. Green
Виж целия пост
# 14
Обидата боли повече от боя.
Дияна от време на време като прави нещо и казва "Ух, че съм тъпааа" и се почва едно убеждаване, че не е така.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия