Преживяно по време на пълна упойка

  • 53 856
  • 103
   Кого ли не съм питала, никой не е изпитал същото. Дано сред вас да намеря някой, с когото да обсъдя преживяното.
   Случи се след като родих, понеже стана много бързо и се бях стресирала, докторката ми реши за зашиването да ми сложи пълна упойка, вместо местна. Та изживяното по време на тази упойка се равнява на самото раждане. Бях в нещо като матрицата. Всичко беше много светло. Съвсем естествено ми беше, че нямам тяло, провирах се насам-натам да върша разни задачи, като през цялото време не ме напускаше мисълта, че трябва да се върна (къде... не знаех), защото имам да върша много по-важни за момента неща. Когато се "върнах", рабрах че всъщност съм си мислела, че не мога да си оставя бебето. С думи описано изглежда много просто, но всъщност изживяното беше много силно. Не знам дали всъщност наркоманите не изпадат в подобни дупки и изобщо ако някой знае на какво може да се дължи "посещението в матрицата", ще се радвам да обсъдим.
Виж целия пост
# 1
На упойката разбира се, нали тя е силен наркотик........боля ли те глава или нещо друго........питам, защото на мой близък му предстои операция и се притеснява за излизането от упойка
Виж целия пост
# 2
в първия момент имах чувството,че всичко е бяло,че влизам в някъкав облак а после стана цветно,цветни кръгове от виртуално пространство,немога да го обясна Crazyама е гадно,когато излизаш от упойката-всичко чуваш а нищо не можеш да направиш.кофти момент Confused
Виж целия пост
# 3
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?
Виж целия пост
# 4
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?

е,аз поне нямам спомен от тази част,ама май не,сигурно щяха дами кажат,че съм лоша или нещо такова newsm78
Виж целия пост
# 5
в първия момент имах чувството,че всичко е бяло,че влизам в някъкав облак а после стана цветно,цветни кръгове от виртуално пространство,немога да го обясна Crazyама е гадно,когато излизаш от упойката-всичко чуваш а нищо не можеш да направиш.кофти момент Confused
и аз се чувствах подобно
Виж целия пост
# 6
Хммм, имам (4) пълни упойки. Нямам някакви фрапиращи спомени. Не ги разбирам тези неща, но съм чувала, че много зависи каква е самата упойка. Когато ми вадеха сливиците например(на 18 год.), бях в стая с още 2 дечица, и една по-възрастна жена. Като я донесоха след операцията - изглеждаше ужасТно. МНого трудно излезе от упойката, разказваше ми някакви страхотии, а аз нямах такива проблеми.

А вярно ли е, че пълната упойка скъсявала живота, или нещо такова?
Виж целия пост
# 7
Най- гадното за мен беше събуждането след пълна упойка, не знаех нито къде се намирам, нито какво е станало, помня че виках нещо и някой дойде да ми вика, че съм смущавала останалите пациенти. Имах много здрави халюцинации.

Не, всъщност най- гадното беше, че не помнех как съм заспала. Не е като да заспиш. Просто от един момент нататък - перде, все едно дърпаш контакта и радиото спира да свири. Просто не мога да го опиша.
Виж целия пост
# 8
Обезпокоително става едва тогава, когато започнете да се разхождате само  по черно кожено манто и се представяте за Тринити на нищо неподозиращите минувачи. Без упойка.
Виж целия пост
# 9
А бунтуваш ли се? Опитваш ли да се биеш с хората ?

Аз се бунтувам, вадя си абоката от ръката, мятам се. Така реагирам всеки път на пълна упойка.
Имам бегли спомени от последната, че се опитвам да се движа, а съм като прикована
към леглото и не мога да се помръдна. Ужасно неприятно чувство.
Виж целия пост
# 10
От упойката излязох без особени проблеми. Само ми беше студено, а навън беше адска жега.
Виж целия пост
# 11
Сънувах нещо мнооооого хубаво.  Grinning Обаче не помня какво точно.
Исках да продължа да сънувам, но ме събудиха. Малко може би съм била неадекватна веднага след това. Мъжът ми после ми се смееше, че първо съм  попитала, дали Мартин е хубав, а не дали всичко е о.к.
Имах късмет да попадна на добър анестезиолог и не съм имала никакви неприятни усещания.
Виж целия пост
# 12
Само веднъж съм била под пълна упойка /не при раждане/. Излязох много трудно и дълго време, след като е трябвало да изляза. Спомням си усещането за бял тунел, през който се движа непосредстевно, преди да се свестя. После имах чувството, че лежа на втория етаж на двуетажно легло, чувствах се някак нависоко. Доста време се опитвах, но не можех нищо да фокусирам, но не съм буйствала, напротив - в стаята имаше едно момиче, което ми разказваше някаква история и си спомням, че я слушах много внимателно.
Виж целия пост
# 13
Да, при абразио (след спонтанен) ми сложиха пълна упойка и беше много впечатляващо, бях в нещо като Туийн Пийкс - последната серия (залата с големите бели и черни квадрати на пода), даже акушерката каза, че като съм се събудила, съм повтаряла Туийн Пийкс... Страхотно усещане, и сякаш след това вече не се измъчвах от това, което ми се случи. Но имам приятелка, която е изпаднала в много отвратителна депресия от такава упойка.
Виж целия пост
# 14
Аз от времето през което ме е държала упойката нямам спомени. Все едно не съм съществувала.

Виж по време на излизането от нея ми беше невероятно спокойно. Единственото, което чувствах беше мир и спокойствие. Никога не съм се чувствала така както тогава. Между другото беше много приятно, но пък не разсъждавах трезво, защото като се огледах видях, че не са ми махнали абоката от ръката (нормално) и реших, че са го забравили та сама си го махнах и като шурна една кърв....олеле мале! (на мен ми става лошо като видя кръв, а тая направо на фонтан излизаше) само че на мен не ми пукаше особено. Все пак от някъде ми просветна някакъв разум и си стиснах ръката та да не шурти толкова. Добре че дойде една сестра и ме видя, иначе като нищо, щях да си умра от кръвозагуба.  Crazy

Не съм имала главоболие нито след тази при раждането упойка, нито след следващата, която беше около две седмици след първата (правиха ми кюретаж)
При вторана излизането също беше без проблеми, но нямах това чувство като при първата. По-скоро някаква самота изпитвах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия