Лъжата и истината

  • 6 360
  • 20
Кое по-боли -лъжата или истината!?
Защо хората се лъжат,какво спестяват и какво спасяват когато го правят!?
Защо една истина понякога е болезнена -защото е трудно да се приеме или защото е истина?
За какво се лъжем най-често, не говоря за безобидните лъжи, които изричаме всеки ден, а за другите -големите , от които понякога зависим.
Как живеете с една лъжа когато я осъзнавате , гризе ли ви отвътре или сте убедени ,че в този миг тя е най-правилния вариант?
Моля ,всеки да  отговори според вижданията си , а не по принцип!!!
Виж целия пост
# 1
Мога да ти отговоря само на първия въпрос-лъжата (поне за мен).
Не лъжа и не обичам да ме лъжат.Често ми се сърдят за казана в очите истина,но не ми пука особено.Най-близките ми хора са ми свикнали.Не виждам смисъл в лъжите-ако някой иска да разбере истината,така или иначе ще го направи.
И за пореден път ще го напиша-не си струва да си тровя нервите с лъжи.
Виж целия пост
# 2
винаги повече боли истината, дори и поради факта, че ако се разбере лъжата, пак се открива истината, а ако не се разбере лъжата, има шанс да не заболи от истината.
Виж целия пост
# 3
Истината има много лица - убедила съм се, че едно и също нещо може и да нарани, и да бъде прието спокойно - хората реагират на емоцията. В такъв смисъл се научих да казвам полуистини и лъжи и то след като минах 25-годишна възраст в името на спокойствието. Нямам някакви сериозни тайни, но за ежедневни неща съм спряла да казвам всичко изчерпателно - просто се оказа, че толкова информация идва в повече. А бих искала да разбирам всичко - т.е. за мен е важно това пълно споделяне, но пък човекът, който съм си избрала не си пада много по приказките:)
Виж целия пост
# 4
Мен повече ме боли от лъжата.....защото дори и да ме тъжи, разгневи и тн истината.. лъжата добавя и предатеството...понеже съм максимално откровена,,, и търся подобно отношение от хората около мен...
Виж целия пост
# 5
лъжата определено боли повече - означава, че между теб и още поне един човек вече няма доверие... мен би ме боляло, ако ме лъжат или ако лъжа някой.

ако става дума за човек, който не ми е близък:
1. ще ме заболи, че ме лъже, т. е. не вярва, че мога или заслужавам да понеса истината.
2. ще ме заболи, че аз го лъжа, т. е. не съм достатъчно силна и отговорна да призная истината.
Виж целия пост
# 6
може доста да се поспори по въпроса.......всъщност не случайно е измислена приказката "благородна лъжа" Thinking
понякога е по-добре да се скрие истината, защото в някои случаи тя има разрушителна сила Wink
Виж целия пост
# 7
така е, някои истини не бива да се казват. С мъж ми сме говорили по този въпрос доста, теорититчно, разбира се. Единодушни сме, че изневярата е добре да се премълчи, ако става въпрос за инцидент, а не за афера. Защото когато единият признае, се отървава от товара си, но другият ще страда и ще го помни цял живот. Надявам се никога това да не се случи в нашето семейство.
Принципно предпочитам истината пред лъжата и проявявам разбиране за повечето ситуации.
Виж целия пост
# 8
Колкото по-близък ми е човекът, който ме е излъгал, толкова повече ме боли. Винаги съм предпочитала истината, колкото и болезнена да е. Почти винаги, рано или късно я научаваш и тогава е двойно по-болезнено.
Виж целия пост
# 9
така е, някои истини не бива да се казват. С мъж ми сме говорили по този въпрос доста, теорититчно, разбира се. Единодушни сме, че изневярата е добре да се премълчи, ако става въпрос за инцидент, а не за афера. Защото когато единият признае, се отървава от товара си, но другият ще страда и ще го помни цял живот. Надявам се никога това да не се случи в нашето семейство.
Принципно предпочитам истината пред лъжата и проявявам разбиране за повечето ситуации.


А когато тази изневяра е продължила 20 години и си тръгнал да лъжеш веднъж смята ли се признанието за голяма добродетел?
Виж целия пост
# 10
Истината по-боли... Особено хората, които си живеят в самодоволна илюзия за себе си и света, много трудно я приемат. Проявявала съм почтеност към такива и винаги е имало фатален край...
Аз предпочитам истината. А и, за добро или лошо, съм много наблюдателна и не се лъжа лесно...  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 11
 Не ми се е налагало да лъжа за сериозни неща и мисля, че за сериозни неща не трябва да се лъже...........единственно послъгвам понякога за глупости, когато ме мързи да обяснявам нещо..........
Виж целия пост
# 12
Много ми е неприятно, когато ме лъжат близки хора. Още по-неприятно ми е, когато си мислят, че им вярвам... Crossing Arms
Виж целия пост
# 13
Когато лъжеш, лъжеш предимно себе си и след това другите - за това не лъжа. 
Не обичам да ме правят на глупачка, въпреки че съм си затваряла очите за някои лъжи.
А колкото до благородните лъжи - не мога да коментирам дори не съм си и помисляла за такава лъжа.
Виж целия пост
# 14
Мога да ти отговоря само на първия въпрос-лъжата (поне за мен).
Не лъжа и не обичам да ме лъжат.Често ми се сърдят за казана в очите истина,но не ми пука особено.Най-близките ми хора са ми свикнали.Не виждам смисъл в лъжите-ако някой иска да разбере истината,така или иначе ще го направи.
И за пореден път ще го напиша-не си струва да си тровя нервите с лъжи.
   Това сякаш аз съм го писала! Истината може да боли, но както е казал народа: "На лъжата краката са къси" и все някога излиза на яве!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия