За приятелите, които емигрираха

  • 1 920
  • 35
Не знам дали тази тема е обсъждана, но аз реших да пиша за това сега, защото вчера бях на поредния прощален купон на много много близки приятели, които заминават за Канада. Всъщност от най-близките ми приятели почти никой не остана тук. Пръснаха се в САЩ, Канада, Англия, Франция...
Много ми е мъчно...
Имате ли много заминали навън приятели?
Вие как се справяте с тъгата по заминалите далече, замествате ли ги с други приятели? Продължава ли, макар и виртуално дружбата със старите?
А на тези които са вече навън тъжно ли им е за близките и приятелите в България?  Успяхте ли да създадете там истински приятелства?
Виж целия пост
# 1
Поддържам връзка, макар че часовата разлика е голяма и е донякъде пречка. А и животът и ежедневието те завъртат и приоритетно нещата се менят.
Тъга не изпитвам. Аз съм с Моето семейство и това ми е достатъчно.
Другото се компенсира с телефонни разговори. И срещи на родна земя, живот и здраве  Grinning
Виж целия пост
# 2
Имам, половината вече се върнаха  Laughing
Виж целия пост
# 3
Да, много са, от всички само 1 се върна и сега честно казано не съжалява! С някои от другите държим връзка (поне интернет предлага много възможности за радост), редовно пускаме скайп, като се съберем някъде на трапеза и наши приятели от Щатите участват дистанционно в купона. Но все пак е тъжно някак си Rolling Eyes
Виж целия пост
# 4
Аз самата съм от заминалите,а и почти всичките ми приятели са пръснати по света.В България са ми останали може би 5 човека,с които поддържам редовен контакт.Най-много ми е криво затова,че е почти невъзможно да се съберем всички по едно време в Бг.Иначе,добре че го има интернета,въоръжили сме се с уеб камери и всеки ден се гледаме,та разстоянието не се усеща чак толкова.Но друго си е да се видим на живо,някъде в домашна обстановка,като едно време...  bigdance2
Виж целия пост
# 5
 Майка си виждам 1 годишно , ако имам късмет - вече 13 ли 14 ли години е в Италия , брат ми учи в Ница и вече 5 години е във Франция , най-добрият ми приятел е в ЮАР , приятели в Израел ... Знам че няма да се върнат и ги разбирам и аз не бих , ако не бях открила тук мъжа си . Носталгия лично аз не съм изпитвала , явно носталгията не е за всеки , то почти нямаше и към какво . Както се каза по-горе където е семейството там е дома , моят засега е тук  Peace
Виж целия пост
# 6
   Почти всичките ми приятели са извън България, никой не се е върнал и няма да се върне. Връзката постепенно се губи - тел. разговори, мейли и прочие не могат да се сравняват с живото общуване, отдалечаването е бавно и сигурно.
 
   Това са стари приятелства - от детски години още, така че няма как да бъдат заменени с нови.
Виж целия пост
# 7
много от приятелите заминаваха и няма да се върнат.. във Франция, Белгия, Унгария, Канада, Германия, САЩ..
много ясно, че няма да се върнат.. и аз не бих..
в България става все по-трудно да се живее.. То тук даже не се живее, а се преживява.. Много малко са хората които "живеят".. Жалко е...
Обичам родината, но мразя държавата..
Виж целия пост
# 8
   Почти всичките ми приятели са извън България, никой не се е върнал и няма да се върне. Връзката постепенно се губи - тел. разговори, мейли и прочие не могат да се сравняват с живото общуване, отдалечаването е бавно и сигурно.
 
   Това са стари приятелства - от детски години още, така че няма как да бъдат заменени с нови.
Да, така е. Абе не е приятно да изгубиш приятел така. Имаше едно момче, бяхме съученици с него, после като завършихме продължихме да се виждаме периодично, но сега на последната ни среща ме изненада, като ми каза, че щял да заминава за Испания да работи. Била го уредила братовчетка му. Някак си ми стана гадно. Така хубаво ни минава времето като сме заедно, приказката ни върви и изобщо са ни много добри отношенията с него но...
Виж целия пост
# 9
имам приятелка всеки ден се 4уваме по скаип и не успях да я заместя много ми липсва,сапругат ми е зад граница и ми е много гадно newsm45 smile3518 smile3514
Виж целия пост
# 10
Имам такива приятели, разбира се. Както се казва: "всички вече се изнесоха"....и не е много далеч от истината  Wink
Виж целия пост
# 11
И на мен ми е мнооооооооого мъчно, за един приятел, с който си споделяхме всичко - дори на срещите си го взимах с мен  Laughing
е разликата е, че не той емигрира, а аз но крайния резултат е същия - гадна раздяла... добре че има телефони...
Виж целия пост
# 12
Да, тъжничко е. Понякога се връщат... за малко.Шегуваме се, че сме се превърнали в международна агенция - посрещнахме и изпратихме канадците, сега тук са тези от Австрия и Русия. Чакаме ЮАР, а с тези от Америка си пишем
Виж целия пост
# 13
Да, и моите приятели се пръснаха.Идват си за малко и бързат да се връщат.Т.е, не мислят да се връщат тук.На втората част от въпроса-ами не, не ги гони носталгията особено.Чуваме се често.С родителите си също, канят ги на гости за по два-три месеца годишно/ то аз тук се виждам 100 пъти по-рядко с моите/.Така че няма за какво да им е мъчно особено.Там където са също са създали някакви приятелства вече.
Виж целия пост
# 14
Не знам дали тази тема е обсъждана, но аз реших да пиша за това сега, защото вчера бях на поредния прощален купон на много много близки приятели, които заминават за Канада. Всъщност от най-близките ми приятели почти никой не остана тук. Пръснаха се в САЩ, Канада, Англия, Франция...
Много ми е мъчно...
Имате ли много заминали навън приятели?
Вие как се справяте с тъгата по заминалите далече, замествате ли ги с други приятели? Продължава ли, макар и виртуално дружбата със старите?
А на тези които са вече навън тъжно ли им е за близките и приятелите в България?  Успяхте ли да създадете там истински приятелства?

на втората ти част от въпроса:много ми липсват приятелите  не -не успях тук да намеря такива приятели,губя надежда вече и че ще успея Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия