9 месечно бебе, а мама отново на работа...

Аз започнах работа когато Мишо беше на 7 месеца. И за миг не съм си помислила, че изоставям бебето си, напротив, така вечер, като се прибереш ще отделяш много повече време и ласки за него, отколкото ако си цял ден с него и вечерта вече ти си изморена, искаш почивка, а то иска да играете и т.н. Т.е. за моето дете аз съм по-пълноценна, ако не съм постоянно с него. Първата седмица го гледахме двете с детегледачката. Първите 2 дни излизахме заедно на разхадка в парка, хранихме го двете. Следващите 2 дни тя го извеждаше сама, аз оставах в къщи, после го хранихме заедно, на 5 ден тя го пое изцяло, аз даже стоях в другата стая и така мина 1 седмица и от следващата - на работа 
Никога не съм съжалявала за нищо, бебета под 1.5 се адаптират по-лесно. Ние чак сега имаме проблем - така се привърза към мен в последните 10 дена, че сутрин излизам сред сърцераздирателни ревове, бие детегледачката си, не я иска, но това е  мах 5 мин след като излеза. После вечер пък нея не я пуска да си тръгне, не иска да й казва чао - абе да си живеем всички заедно ако може 

Т.е. Бебо знае коя е МАМА, няма опастност да останеш за него на заден план, но бъди готова да се привърже и към човека, който го гледа  И понеже сама казваш, че бебето вече разбира му обяснявай всяка сутрин - "сега мама отива да работи, ти оставаш с ...... да си послушен, да играете много, после мама ще се върне и ти ще ми разказваш всичко, каквото сте правили..." вечер го питаш "ти днес ориз ли папка на обяд? А всичко ли си изяде? Браво, получаваш целувка по коремчето! А на разходка ходихте ли? а песнички слушахте ли? А пяхте ли? - под формата игра да си ви стане ритуал, поне аз си мисля, че така ще знае, че той е на първо място за теб и веднага от вратата ги гушваш.

Пожелавам ти успех и много нови емоции! И не се притеснявай излищно! 

Върнах се да си продължа следването, когато синът ми беше на 10 месеца. Нямаше проблем с отсъствието на мама. Двете баби го гледаха и съм доволна от това. За свикването - не можах. На 200км отделечена бях и ми беше много криво. Когато се прибирах, той почти ме беше забравил, привикнал беше с бабите си. В началото дори си поплаквах. След като приключих с ученето нещата си дойдоха по местата. Майката е една единствена и притесненията ми, че ще се отдалечим един от друг бяха неоснователни.

Върнах се когато Ники беше на 6 месеца.Не съжалявам, не мисля ,че съм и липсвала.Когато свършвах работния ден отделях цялото си внимание за нея.

Аз се върнах на работа,когато малката беше на 5 месеца.Ние живеем с майка ми и баща ми и вечер или,когато почивам съм си  с нея.Не мисля,че и се отразява зле,а и тя си е свикнала с майка ми.Със сина ми беше по същия начин!

Здравей - е аз се върнах на работа съвсем скоро, но само искам да ти кажа, че това не е "изоставяне"  Децата ни няма да са все бебета, а те уверявам, че всяко дете, се чувства по-уверено с майка, която има "своя" път и реализация, а не е съсредоточила целия си свят само в детето!

Тръгнах на работа, когато дъщеря ми беше на 7 месеца, 2 месеца я гледаха баби и дядото (моят татко) при нас, а от 1 месец тя е при моите родители в Шумен. Ние с мъжа ми живеем в София. Ходим си венъж месечно по обясними причини. Миналата седмица бяхме в Шумен и се притеснявах, че ни е забравила (понеже свекърва ми така ми каза, вместо да ме окуражи    ). Е, детенцето не беше забравило родителите си, посрещна ни с разперени ръчички и целувки. Никога не позволявай на никого да ти втълпи, че изоставяш детето си и то ще страда. В крайна сметка ти се връщаш на работа и заради него, за да води то по-добър живот, връщаш се и заради себе си, защото ще оцениш колко е ценно времето прекарано с детенцето, а и ти ще си една доволна от себе си майка. Успех и горе главата!

Може да се каже, че аз не съм прекъсвала да работа с изключение на 40-45 дни когато бях тотално откъсната от работа...но все пак при мен бе в началото 1-2 дни на седмица, след 5-6 месеца започнах да ходя по няколко часа на работа 2-3 дни в седмицата...и сега също Гери е на първо място за което мога да благодаря на работодателите ми, и мога да си я гушкам до към 10 часа сутрин, а вечер в 17.30 да съм си у дома най-късно....и пак ми липсва МНОГО....няма начин да не ти липсва малкото слънчице, но понякога трябва да съчетаваш нещата, когато си заслужават

Още не съм го преодоляла, усещането , че съм изоставила детето си. Петя беше само на три месеца , когато я оставих на детегледачка и се върнах на работа! Добре , че поне случих на жена !

Синът ми нямаше 2 месеца като се върнах на работа. Първият ден ми беше много, ама много гадно. Липсваше ми времето прекарвано с него, но с времето се свиква

Лори беше на три месеца когато се върнах на работа. Дали съжалявам- незнам на моменти може би, но знам,че ако времето се върне пак така бих направила, само може би ще си търся малко повече правата и ща настоявам за по-нормално раб. време- ето това съжалявам , че не направих, а чаках шефът да се сети.

Върнах се на работа, когато Луси беше на 4 месеца.
Много ми беше трудно. Направо не знаех на кой свят съм. Съжалявам безкрайно много за пропуснатите моменти, но нямах кой знае какъв избор.
Имай предвид, че никой няма да се съобразява с това, че имаш бебе. Просто ставаш един от многото и толкоз.
Настрой се от сега за това.
А за бебето не мисля, че има пробем, но да не почнеш да се чудиш, че е по-привързано към човека, който го гледа, отколкото към теб.

Изобщо нямам усещането, че съм изоставила Бояна. Върнах се в офиса миналата седмица- след навършването на 5 месеца на дъщеря ми и смятам, че и двете се чувстваме чудесно.
Това за "забравянето" са пълни глупости- ако някой ги говори, смятам, че е злонамерено. Не съм се върнала на работа, заради пари- не, че са ми излишни, разбира се, но аз, самата се чувствам пълноценна. 
Не се притеснявай, отивай си на работа спокойно, без да се навиваш за глупости   

Аз се върнах на работа преди 3 седмици когато Калоян беше на девет месеца и половина и все още ми е трудно да свикна,че не съм с него по цял ден. Донякъде ревнувам, че някой друг ще му обръща внимание повече от мен и ще прекарва повече време с него от мен. Страхувам се ,че ще престана да съм най-важния човек за него. Но от друга страна оценявам много повече всяка една минута , която прекарвам с него и гледам да му отделям цялото си внимание когато съм в къщи. Не съжалявам, че се върнах на работа,но смятам,че решението е много индивидуално - много са аргументите за и против и не знам дали бих постъпила така отново.
А той се чувства добре - все още не разбира какво става, за да плаче за мен, а докато започне да разбира се надявам, че ще е свикнал с баба си. Когато връщането ми на работа беше все още предстоящо събитие се измъчвах много повече от мисълта за това, дори си поплаквах понякога когато вече наближаваше. Сега сме спокойни и двамата.
Успех и на теб - дано всичко да мине гладко и без проблеми.