Ами това е, от седмица не съм го кърмила. Притесняваше ме това, че започна да ми дърпа блузата и да си иска, когато си реши, като нищо не беше в състояние да го убеди, че в момента не е удобно 
Кърмех го сутрин много рано, през деня - само ако настоява и вечер. В един момент спрях да го приспивам с кърмене. Дневните пропорционално намаляваха. И така, остана кърменето призори. После просто спря да се буди толкова рано и ставахме направо сутринта. Не му предлагах и той не си търсеше. От този момент не е имало дърпане и щастливо хилене, когато ме види гола 
. Гърдите ми са съвсем спокойни, но въпреки това съм сигурна, че ако засуче, ще имам кърма (често се изкушавам да го направя, но за сега устоявам). Много ми е интересно - сам ли се отби или аз му помогнах (доста)? Мъчи ме и носталгия, защото да го кърмя за мен е било винаги прекрасна емоция...
Виж целия пост
Кърмех го сутрин много рано, през деня - само ако настоява и вечер. В един момент спрях да го приспивам с кърмене. Дневните пропорционално намаляваха. И така, остана кърменето призори. После просто спря да се буди толкова рано и ставахме направо сутринта. Не му предлагах и той не си търсеше. От този момент не е имало дърпане и щастливо хилене, когато ме види гола . Гърдите ми са съвсем спокойни, но въпреки това съм сигурна, че ако засуче, ще имам кърма (често се изкушавам да го направя, но за сега устоявам). Много ми е интересно - сам ли се отби или аз му помогнах (доста)? Мъчи ме и носталгия, защото да го кърмя за мен е било винаги прекрасна емоция... 
Не се тормози,кой кого е отбил щом отбиването е вече факт.Просто е бил готов вече. 
И аз имах седмица, в която не кърмих, беше ми много празно и различно, но все пак осъзнавах, че това ще ми е нормалното състояние занапред 
