Чувствате ли се виновни?

  • 1 298
  • 23
Седя си от оня ден и не ме напуска тази мисъл. Габи е болен от 2 дена с температура и силна хрема. Мисля си, че е моя грешка. В неделя имахме гости и излязохме да ги изпратим. Духаше силен вятър, Габи сигурно е бил потен и резултата е на лице. Яд ме е, че не съм преценила ситуацията добре и можеше да го избегна. Две нощи не може да спи, заради хремата, а на мен ми е много мъчно, че не мога да му помогна.
 Чувствам се и много виновна, когато виждам, че прави нещо което може да го нарани, да падне, но нищо не съм направила и после като се случи като му дръпне един рев и на мен ми идва да рева, но защото не съм го предотвратила.
 Общо взето за всяка негова сълза пролята от моето невнимание и не преценяване на ситуацията, се чувствам много виновна.
 При вас така ли е?  Tired
Виж целия пост
# 1
Ами да, и аз се чувствам виновна за всяко нещо ,което му причини страдание,но за съжаление не можем да предотвратим някои неща.Колкото и да внимавам и всеки път да си казвам" следващия път ще си отварям очите на четири" се нещо друго става.Май докато сме живи все ще се чувстваме виновни. Cry
Виж целия пост
# 2
Рядко се чувствам виновна.
Виж целия пост
# 3
Да,понякога се чувствам.И аз така преди седмица изведох Калина в един вятър и студ.Направо се прибрахме посиняли.И резултата - гнойна ангина.Ама какво да се прави,не можем да предвидим всичко.Не можем и да ги държим само в къщи.
Виж целия пост
# 4
Ядосвам се на себе си, когато поради мое невнимание се случи нещо на децата. Особено момента с обличането. Слава Богу, с времето човек се научава как точно в кое време да ги облече, пък и те самите са с по-тренирана имунна система.
Нана, аз се жалвах в седмичната (ако си спомняш) за рязката температурна разлика като се прибрахме от България. Тогава ги навличах и бая ме гледаха тук, но вече 3 седмици оттогава и не са ми се разсополевили. Виж за мен няма да споменавам.
Но дори и да се чувстваш виновна заради сегашното му временно неразположение, погледни нещата и откъм добрата им страна  - така тренираш имунната му система.  Hug
Виж целия пост
# 5
Да, чувствам се виновна за всяко нещо, което й е "навредило" - дори и временно, както е хремата например.... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 6
Много често се чувствам виновна за пропуски и невнимание...... не зная трябва ли, но не мога да го преодолея.
Добре,че детето пораства и ще е по - лесно да съобразя някой неща.
Виж целия пост
# 7
Не - за такива неща (простуди, хреми и леки наранявания) не се чувствам виновна, неизбежни са. Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях. Но затова, че са пипнали вирус или са си обелили коленете - Naughty
Виж целия пост
# 8
...Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях....

нещо подобно и аз.

Всъщност минах фазана на вината. А тя започна твърде рано за мен. Още от мига на раждането, което бе със секцио и видиш ли, даже и дете не успях да родя по естествения начин  Confused
Така, че сега си казвам - явно това му е писано на детето ми и точка. И да ти кажа, в душевен мир съм със себе си.
Виж целия пост
# 9
...Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях....

нещо подобно и аз.

Всъщност минах фазана на вината. А тя започна твърде рано за мен. Още от мига на раждането, което бе със секцио и видиш ли, даже и дете не успях да родя по естествения начин  Confused
Така, че сега си казвам - явно това му е писано на детето ми и точка. И да ти кажа, в душевен мир съм със себе си.
Опитвам се и аз да се чувствам така, както са написали Хедра и Шани, но понякога и мен ме залива чувството за вина и за това, че поради моята небрежнест се е случило нещо с децата.
Виж целия пост
# 10
за заболявания - не винаги, зависи от основанията.
За някои свои реакции спрямо поведение на дъщеря ми, понякога изпитвам изгарящо чувство на вина.
Виж целия пост
# 11
Не - за такива неща (простуди, хреми и леки наранявания) не се чувствам виновна, неизбежни са. Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях. Но затова, че са пипнали вирус или са си обелили коленете - Naughty
и аз така.
Виж целия пост
# 12
Да, чувствам се виновна и  отговорна, въпреки че добре съзнавам, че дори и да искам не мога да контролирам всичко.
Виж целия пост
# 13
Не - за такива неща (простуди, хреми и леки наранявания) не се чувствам виновна, неизбежни са. Чувствам се виновна за други работи, които са изцяло зависещи от мен - когато не съм успяла да обърна внимание, когато съм ги пренебрегнала за нещо, когато съм им крещяла или съм шляпнала някое от тях. Но затова, че са пипнали вирус или са си обелили коленете - Naughty

Мнението ми съвпада с това на Хедра. Peace
Виж целия пост
# 14
Не се чувствам виновна, ако децата ми са кихнали или им е потекъл носа. Нито пък обръщам внимание на бабините деветини за "течения" и последващи настинки: има толкова народ недоразбрал, че настинките са вирус, ама не е моя работа да ги образовам. Нека да падат децата, за да се научат да стават, хека да се научат да се успокояват, нека да разберат кое може и да е опасно. Щом знаят, че мама ще ги гушне, успокои, и ще им мине, страшно няма. Ама ако започнат да усещат истерията на мама от всеки сопол/кихавица/температура, тези неща като вина/безпокойство и т.н. се усещат и предават.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия