Независимост? да-да!

  • 3 080
  • 45
стана ми тъжно за себе си тази вечер, когато за пореден път синът ми ме накара да се чувствам независима ( защото от мен нищо не зависи!!!!)
на централния площад имаше оркестър и свиреха страхотно ( и друг път съм ги слушала) и веднага  се настаних на близка пейка... без да отчета фактора "дребен бабаит", който категорично отказа да стои не само на едно място, но и просто да е наоколо.
пак се хвана неговата, тръгнахме си, аз - в безсилен гняв, защото не мога да правя това, което ми се иска, което ме кара да се чувствам добре, и  малко ме е яд на детето...защото ми изяжда личното време.
вие чувствате ли се така?
Виж целия пост
# 1
Чувствам се, естествено. Не знам има ли майка, която сама си гледа детето, да не се е чувствала така в определен момент. Ама няма как - докато порастат....После сигурно ще ревем за тях, като станат тинейджъри, които не ни понасят  Wink
Виж целия пост
# 2
Ами така ще е. Щом сме се хванали на хорото да ставаме родители  Simple Smile Ще правим това, което искаме като порастнат.
Виж целия пост
# 3
Лично време - какво е това? Ако ти кажа, че пазаруването в БИЛЛА за мен е празник ще ми повярваш ли? Гледам сина си напълно сама, а отгоре на всичко е с хранителна алергия, което допълнително усложнява нещата. И все пак напоследък е по - лесно. Вече поотрасна /2г и 4м/ и повече се вслушва в това, което му се казва.
Виж целия пост
# 4
Случва се редовно!
Виж целия пост
# 5
Това е само няколко години. Докато детето тръгне на детска градина. Стискам зъби и знам, че все ще дойде денят, в който ще имам време за себе си и да си почина.
Виж целия пост
# 6
Това е само няколко години. Докато детето тръгне на детска градина. Стискам зъби и знам, че все ще дойде денят, в който ще имам време за себе си и да си почина.
Добре ,че си вярваш LaughingПосле идва първи клас,после втори,после става пубер и пак има нужда от теб.Определено само 18+ години от живота.
Сериозно-всяка майка има такива моменти.Независимите са във филмите с по две гувернантки и деца,които си играят сами,заспиват сами,ти си четеш,а то те гледа мило или ...в твоят случай,слушаш си музика и то слуша в захлас...Да-да,размечтах се.
Виж целия пост
# 7
Като стане по-голям е по-лесно. Забаламосваш го да прави нещо, което ще му хареса около теб и ще послушаш малко музика. Е, само докато не му омръзне, но ще може да отделиш известно време за неща, които обичаш.
Виж целия пост
# 8
Ясно е, че като станеш родител нищо няма да бъде както е било преди. Ако добре си организираш времето, ще имаш и моменти за себе си (също сама си гледам детето). Деня си планирам от вечерта, детето е с режим и винаги се намира време, което да отделя за себе си. 
Виж целия пост
# 9
за съжаление това е и моето мнение Thinking
Чувствам се, естествено. Не знам има ли майка, която сама си гледа детето, да не се е чувствала така в определен момент. Ама няма как - докато порастат....После сигурно ще ревем за тях, като станат тинейджъри, които не ни понасят  Wink
Виж целия пост
# 10
 Аз съм му намерила цаката,  споделям вербално с тях моментите на личен комфорт, обичам да се съобразяват и с мен. Имам много приятни спомени от концерти на джазови и духови оркестри пред Народния театър, в това отношение съм бетон, както се съобразявам с хиляди досадни за мен неща намирам за нормално да с разбира, че и аз имам предпочитания и разбирания, всъщност самото споделяне с тях на тези мой предпочитания винаги ми е доставяло удоволствие.
Виж целия пост
# 11
Често..после ме е срам от мислите ми... Blush
Виж целия пост
# 12
Това е само няколко години. Докато детето тръгне на детска градина. Стискам зъби и знам, че все ще дойде денят, в който ще имам време за себе си и да си почина.
Peace
Виж целия пост
# 13
Това е временно и доста кратко/ според мен/.
Наслаждавай му се вместо да се ядосваш. 
Виж целия пост
# 14
Баща му и баба му де се бяха скатали?  #Cussing out
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия