Още една самотна...

Здравейте момичета,
първо искам да се извиня за анонимността си! Пиша и чета в този клуб от около три години, но все още съм твърде слаба и уязвима и ми се иска да остана анонимна в този момент.
Преди две години споделих с вас огромната си радост от бременността си, преживях я цялата тук, родих , радвах се ...и сега съм вече една от вас...самотна майка...
Толкова ме стяга гърлото като пиша, че не съм в състояние, пък и като че ли няма нужда да изпадам в подробности около историята си, но ми се ще да споделя.
В продължение на години търсих вина у себе си, старах се да променя много неща, без излишна скромност мога да призная, че направих невъзможни рискове и компромиси със себе си. Всичко мога да изтърпя и понеса в името на детето си...и наистина опитах, Господ ми е свидетел! Не можах да преживея обаче омразата на мъжа си към дъщеря ми...тя не е негова плът и кръв...и представа съм си нямала до този момент, че може в един човек да се събере толкова гняв и омраза към едно момиче...Той винаги е имал много проблеми с неговите деца...израснали са сами и без родителско рамо...направиха много бели и щуротии...отново Господ ми е свидетел, че каквото и да са ми причинявали, никога не съм им казвала в очите - отивайте си...както той направи с дъщеря ми...От две години сме семейство, но никога не съм вземала и стотинка от него за дъщеря си! Всичко оправях сама и с помощта на баби и лели...последната година се грижех сама и за прехраната си, независимо че живеехме в една къща...всичко това стана постепенно и не се съпротивлявах...надявах се да съжали малкото...неговото  и да опита да разбере вината си...да се промени по някакъв начин...зная, че вината е много моя, защото го научих да се оправям с всичко сама...
И каквото и да правех, той все повече и повече злобееше...стигна до там, хитро и съвсем умишлено да предизвика скандал...посегна на дъщеря ми...искаше да я махне на всяка цена...доводите няма да цитирам, понеже са твърде жестоки и повечето тук с право ще ми кажат, че съм била луда да търпя...
Знаете ли кое е най-странното...ако човек не ме познава и го слуша задължително ще си помисли, че съм изрод...умен е, знае как да привлече внимание....и от типа хора, които никога за нищо не са виновни и винаги имат оправдание...боже само какви варианти измисля и преиначава....и сам си вярва...честно, не съм познавала до сега такъв находчив и изобретателен човек по отношение на изопачаването...
Ето и сега го виждам в мрежата онлайн...говори си с часове в нета...докато обяснява как съм го отделила от детето, колко съм жестока и коварна, детето му стои до мен...и ме боли каква съдба му отредих...
Как е възможно да живеят такива хора, да заспиват и да се събуждат....боли ме, че съм го обичала истински, че отдадох и предадох много от себе си за да бъда до него...
Аз съм ...няма да казвам коя по ред от жените с които е живял и има деца от тях...толкова му вярвах въпреки всичко...и сега зная,че историята му ще се повтори...той умее да убеждава и да предизвиква съчувствие...симпатичен е и това съвсем му помага да си намери следваща жертва...добър е за около година и после нервите и обърканата му психика не издържат и започва да проявява истинската си същност...
Той плаче със сълзи за сина си, а в същото време ме подложи на повече от терор...
Наистина не можех повече да понеса....а така исках...заради малкия....
Болката ми е огромна....
Благодаря ви че ви има!