Здравейте! Плаша се от себе си-бременна съм в 6 месец,но понякога си мисля,че създадох това дете защото трябваше вече да имам( на 29 години съм),а не защото много го желаех! Понякога се упреквам,че е трябвало да го направя когато много ще го искам,но от друга страна и годинките си казват думата.Има ли и други като мен-направо незнам какво да мисля за себе се! Не е нормално това!
Виж целия пост
има ли друг като мен
- Публикувана: 4 ноем. 2006, 11:15 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 12:10 ч.
# 1
4 ноем. 2006, 11:22 ч.
Тресе те хормона, та 2 не виждаш... 
от това са тези мисли... Има къде, къде и по-лоши от тях...НО НЯМА ДА ИМ СЕ ПОДАВАШ ! Спокойно мен ми се стовариха такива след като се появи бебето, викам си " Леле край, всичко свърши, аз съм вързана до края на живота си с това дете...не можеше ли да изчакам малко..." 
Сега ми е смешно само като се сетя... Като видиш бебенце, като се прибереш в къщи след раждането и като минат някой и друг ден ще ти се просветли, ще бъдеш толкова щастлива и ще се чудиш как си живяла преди...в толкова празна къща! 
Успехи и излизай с приятели, срещай се с позитивно мислещи хора! Поговори и с таткото... ще ти олекне!
Виж целия пост
от това са тези мисли... Има къде, къде и по-лоши от тях...НО НЯМА ДА ИМ СЕ ПОДАВАШ ! Спокойно мен ми се стовариха такива след като се появи бебето, викам си " Леле край, всичко свърши, аз съм вързана до края на живота си с това дете...не можеше ли да изчакам малко..." Сега ми е смешно само като се сетя... Като видиш бебенце, като се прибереш в къщи след раждането и като минат някой и друг ден ще ти се просветли, ще бъдеш толкова щастлива и ще се чудиш как си живяла преди...в толкова празна къща! Успехи и излизай с приятели, срещай се с позитивно мислещи хора! Поговори и с таткото... ще ти олекне!
# 2
4 ноем. 2006, 11:26 ч.
оооо има, има... и е нормално... ние със съпруга ми сме заедно от 10 години и като решихме да имаме бебе го направихме по скоро по план. Все имаше нещо за дооправяне - работа, апартамент... Аз съм на 30 години. След като се роди Пепино, толкова ни е гот, че се чудим как по рано не сме си направили бебе и сега това да ни е второ. Не се притеснявай. Какви ли не мисли ми минаха през главата по време на бременността. Когато го гушнеш малкия човек целия ти свят засиява. Всичко ще е наред. Успех.
Виж целия пост
# 3
4 ноем. 2006, 11:34 ч.
мишка77, не се терзай с такива мисли.
Когато родиш и гушнеш бебчето си ще разбереш, че точно това си искала и точно сега е момента!
Виж целия пост
Когато родиш и гушнеш бебчето си ще разбереш, че точно това си искала и точно сега е момента!
# 4
4 ноем. 2006, 11:44 ч.
Ами нормално е да те бие хормона наистина защото и аз бях така.Забременях на 24г.и стана не че неплануво но много бързо и неочаквано за мен.Мислех,че ще отнеме повечко време.Бях много радостна като разбрах,че съм бременна но после пък започнаха въпросите от рода:"ама готова ли съм","това ли искам сега наистина","как ще стана майка,та мен мен ме е страх" и още подобни.Нормално е състоянието ти в момента и мислите които вървят с него.Успокой се и бъди сигурна,че ще си страхотна майка.Леко бременеене .
Виж целия пост
. 
# 5
4 ноем. 2006, 11:49 ч.
Напълно подкрепям!
Съвсем целенасочено започнахме да работим със съпруга ми за бебе. Когато беше вече факт и на мен започнаха да ми минават подобни мисли. Аз съм на 23 и въпроса с годинките не съм си го задавала, но се започна - ама сега ли му е времето, не е ли рано, толкова много други неща ме вълнуват, ще мога ли и за бебе да се грижа...
Изобщо ме бяга налегнали едни не толкова оптимистични мисли, но когато Бранко се роди, разбрах, че точно сега е бил момента и че нищо друго не е толкова важно, колкото малкия човек. Саго се чувствам прекрасно и изобщо не съжалявам за нищичко. Сигурна съм, че и при теб ще е така.
Успех и леко бременеене!
Виж целия пост
Тресе те хормона, та 2 не виждаш...
Напълно подкрепям!
Съвсем целенасочено започнахме да работим със съпруга ми за бебе. Когато беше вече факт и на мен започнаха да ми минават подобни мисли. Аз съм на 23 и въпроса с годинките не съм си го задавала, но се започна - ама сега ли му е времето, не е ли рано, толкова много други неща ме вълнуват, ще мога ли и за бебе да се грижа...
Изобщо ме бяга налегнали едни не толкова оптимистични мисли, но когато Бранко се роди, разбрах, че точно сега е бил момента и че нищо друго не е толкова важно, колкото малкия човек. Саго се чувствам прекрасно и изобщо не съжалявам за нищичко. Сигурна съм, че и при теб ще е така. Успех и леко бременеене!
# 6
4 ноем. 2006, 11:53 ч.
Аз 8 години нямах деца,това беше най-голямата ми мечта!! Смисълът на живота ми!!!
Когато забременях обаче изпаднах в ужас!!! ревях и се късах!!! Бях в депресия!! Измъчваха ме същите въпроси,като теб,но........всичко мина......аз съм най-щастливата майка на света!!!!!!!!
от хормоните било!!!
Виж целия пост
Когато забременях обаче изпаднах в ужас!!! ревях и се късах!!! Бях в депресия!! Измъчваха ме същите въпроси,като теб,но........всичко мина......аз съм най-щастливата майка на света!!!!!!!!
от хормоните било!!!
# 7
4 ноем. 2006, 12:46 ч.
Още като го усетиш да рита в корема ти ще си промениш мисленето,а като родиш-съвсем
Лека бременност
Виж целия пост
Лека бременност
# 8
4 ноем. 2006, 12:50 ч.
Виж целия пост
мишка77, не се терзай с такива мисли.
Когато родиш и гушнеш бебчето си ще разбереш, че точно това си искала и точно сега е момента!
Когато родиш и гушнеш бебчето си ще разбереш, че точно това си искала и точно сега е момента!
# 9
4 ноем. 2006, 15:57 ч.
Подкрепям
След някой друг ден ще мислиш пък по друг начин.....и така ще си ги сменяш ....
Но когато родиш ще видиш ,че това е смисъла на живота ти ...и това заради което си заслужава да се живее......
Виж целия пост
Тресе те хормона, та 2 не виждаш... от това са тези мисли...
от това са тези мисли... След някой друг ден ще мислиш пък по друг начин.....и така ще си ги сменяш ....
Но когато родиш ще видиш ,че това е смисъла на живота ти ...и това заради което си заслужава да се живее......
# 13
4 ноем. 2006, 17:28 ч.
това все едно съм го писала аз 
Виж целия пост
Ами нормално е да те бие хормона наистина защото и аз бях така.Забременях на 24г.и стана не че неплануво но много бързо и неочаквано за мен.Мислех,че ще отнеме повечко време.Бях много радостна като разбрах,че съм бременна но после пък започнаха въпросите от рода:"ама готова ли съм","това ли искам сега наистина","как ще стана майка,та мен мен ме е страх" и още подобни.Нормално е състоянието ти в момента и мислите които вървят с него.Успокой се и бъди сигурна,че ще си страхотна майка.Леко бременеене .
.
# 14
4 ноем. 2006, 17:38 ч.
Ами също като някои други мами по-горе и ние чакахме 8 години предидасе наканим на тази стъпка и беше по-скоро планирано. Най-вече защото времето си минаваше и нямаше за кога да се чака. И аз много пъти съм си мислила, че можеше и още да изчакаме, но просто защото бяхме страшно свикнали да сме сами. Като дойде бебчето всичко се нарежда ще видиш. Сега е все едно винаги сме я имали и не ни е пречка.
Виж целия пост
Препоръчани теми