Днес имах работа в пощата, когато слизах от колата видях една много възрастна прегърбена баба, опитваше се едва да се качи по стълбите, помогнах й и влязох...
Докато попълвах формуляра си тя застана на гишето за пенсиите и пита дали може да си я вземе, от другата страна страшно нелюбезно и троснато служителката отсече - свършиха парите, ще дойдеш утре.
Тя бабата започна едва едва да й обеснява как и в петък са свършили и как й е много трудно да дойде до пощата, но от другата страта се започна едно ругаене
, какво да направила, че няма пари, това нейна работа ли е....ужас, жената се разплака - чедо, аз нямам за хляб...
Щях да откача от болка, развиках се
, такъв скандал направих, че чак не се познах.
Взех бабката и я изведах навън, нямах много пари и сложих в джоба й 5 лв., тя милата тръгна ръцете да ми целува...не мога да спра да се вълнувам - това ли отношение заслужиха нашите родители, баби, дядовци, как поне от белите им коси не се засрамиха тези самодоволни, невъзпитани служители, толкова ли е трудно да обясниш като на човек защо няма пенсии, за какво става въпрос.
Страх ме е , срам е ме е, мъчно ми е, тежи ми , как не успяваме да направим поне последните им години по - добри, знам как се радват възрастните на уважение и внимание, това им е останало...
И те са били като нас - млади, горди, можещи, силни...защо на такава като мен не се прави на интересна тази, защото знае , че ще се защитя, а бабата не може.
На умряло куче нож вади...
Виж целия пост
Докато попълвах формуляра си тя застана на гишето за пенсиите и пита дали може да си я вземе, от другата страна страшно нелюбезно и троснато служителката отсече - свършиха парите, ще дойдеш утре.
Тя бабата започна едва едва да й обеснява как и в петък са свършили и как й е много трудно да дойде до пощата, но от другата страта се започна едно ругаене
, какво да направила, че няма пари, това нейна работа ли е....ужас, жената се разплака - чедо, аз нямам за хляб... Щях да откача от болка, развиках се
, такъв скандал направих, че чак не се познах.Взех бабката и я изведах навън, нямах много пари и сложих в джоба й 5 лв., тя милата тръгна ръцете да ми целува
...не мога да спра да се вълнувам - това ли отношение заслужиха нашите родители, баби, дядовци, как поне от белите им коси не се засрамиха тези самодоволни, невъзпитани служители, толкова ли е трудно да обясниш като на човек защо няма пенсии, за какво става въпрос.Страх ме е , срам е ме е, мъчно ми е, тежи ми , как не успяваме да направим поне последните им години по - добри, знам как се радват възрастните на уважение и внимание, това им е останало...
И те са били като нас - млади, горди, можещи, силни...защо на такава като мен не се прави на интересна тази, защото знае , че ще се защитя, а бабата не може.
На умряло куче нож вади...
