Какво е необходимо ,за да може да се взима дете за празниците?

прочети първо моля те тук. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=142640.0

Благодаря прочетох, но все пак още не мога да се откажа от такова решение, защото според мен ако редовно се взима такова детенце и то с години, някой ден то ще стане голямо и ще се наложи да търси своят път в живота,а тогава аз ще съм на среща и ще мога пълноценно да се включа като  човек на когото може да се опре и да разчита.
Знам ,че ще е стрес ,но ако всичко е много редовно - според мен е вариянт и то добър. А в противен случей какво- детето пораства и .....се изправя само срещу светът.
И все пак всички ваши мнения са ми от полза.
Какви документи трябват?

Моят съвет е да отидеш в отдел "Закрила на детето" и там ще ти обяснят какво трябва да направиш.

Съжалявам, че няма да мога да бъда полезна с конкретен отговор по темата! Но може би бих допринесла по някакъв начин, като споделя своите усещания, които може би биха провокирали размисли?:
Първо, прочитайки желанието - да се вземе дете за праник, почувствах вътрешно изтръпване и тревожност, което на ниво чувства е индикатор за мен, че това е  .
После си помислих, че това може да се окаже мечтано и осъществено детско желание!?  Но защо само по светли празници, които се случват с неясна за детското съзнание периодичност?...
И какво, ако ти се е сбъднала една мечта и като Пепеляшка трябва да се върнеш в мизерния и омразен дом? Неясно за колко... и изобщо докога?...  И се оказва, че нямаш дори останала кристална пантофка в себе си?
Дали живота ще е по-оптимистичен, ако живееш само със спомените си за няколко бала?...
 Трудни въпроси, очакващи нелесни отговори?...
Не бих оценявала! Живота не е черно-бял и актът да дариш различни преживявания на едно дете със сигурност има различни нюанси...
Бих насърчила авторката на темата да потърси в себе си отговорите на въпросите:
" Какво е онова в моята предистория, което ме кара да пожелая точно това?... И какви настоящи реалности в живота ми не позволяват да мисля за предлагане на по-сигурно  и трайно присъствие в живота на едно дете: осиновяване или приемно семейство?"
Иначе съм убедена, че щом нещо силно желаем, правим всичко за постигането му... желанията са двигатели на поведението ни! Но тук отговорността е по-голяма, защото касае и делниците на едно дете!  а те са много повече от празниците...

Питах в Закрила на детето. Не може да се взема дете по празниците. Преди са взимали, но децата после се връщали много разтроени. Отговориха ми, че след като няма разпоредби -как да е процедурата по вземането, значи няма да се вземат деца. 

И- правилно!

Тук в Италия е редовна практика, но не само за празниците, а за по-дълги периоди /ваканции и т.н./. И не само по веднъж, а редовно. Един вид, частично осиновяване. Не знам дали за децата е добре, но е редовна практика. Взимат се най-вече деца от други националности.

Добре, че е отпаданала тази практика. Жестоко е спрямо децата.

Подкрепям на 100%.