най-трудното решение

Честита Коледа и на теб!
Ситуацията ми е позната до болка! Подобно беше положението и при мен, без брака разбира се...и нахалството на бащата на дъщеря ми накрая да каже, че трябвало да си отида понеже вече стига толкова съм го тормозила! Давам си сметка, че ако той не беше пожелал да прекъснем връзката, аз най-късно до година след това щях да поискам. Същите промени в настроението, депресиите понеже той нямал пари и жилище, пък аз имам, тормоз как изглеждам, обличам и държа..а после възхвала колко съм супер...Просто в един момент стана лудница! Сега си давам сметка колко тъпи и безполезни компромиси съм правила и ми иде да се ритна здравата отзад! Но така е трябвало да стане!
Съвет не мога да ти дам в твоя случай, понеже всеки знае себе си. Пожелавам да вземеш правилното решение за теб и детето ти! Успех и стискам палци! Весели празници доколкото могат да бъдат за теб!     

  dedea, думите ти разкриват най-вече твоето огорчение и тревога: какво и защо се случва между мен и съпругът ми?... Това, което си споделила и е много малко и обхващащо само част от взаимоотношенията помежду ви… Но ми направи впечатление, че в комуникацията между вас двамата се редуват като че периоди на доверие и близост с периоди на несигурност и дистанцираност: при съпруга ти това се изявява с употреба на груби и отхвърлящи те изрази, а при теб със самозатваряне. На база тази малка информация, която ти предоставяш тук бих допуснала, че в съпружеската ви двойка съществува затруднение да поддържате помежду си дистанция, която да се възприема и от двама ви като най-малко застрашителна по отношение на личното пространство на всеки един...
Ти знаеш кое е онова, което ви свързва; познаваш и/или можеш да предположиш какво е онова в твоето поведение, което провокира у мъжа ти гняв и агресия към теб? ” защото  ...”През останалото време се държи ОК " и ”...е много грижовен към дъщеря си, мил, внимателен и я обича.”
Би могла да се опиташ и да си дадеш отговор на въпроса: “Какво в неговото поведение те кара да се почувстваш по един или друг начин заплашена и предизвиква прилепчиво поведение, което се разпознава като досаждане?” Вие сте млада съпружеска двойка и мисля, че би било полезно да проведете със съпруга си един или поредица от разговори посветени на ДОГОВАРЯНЕТО по между ви на това кой какви лични потребности има и какви са очакванията му по отношение на другия? Това би ви помогнало по-ясно да очертаете границите на личните си пространства и дистанцията между вас: кой, кога и от колко време се нуждае за да остава насаме със себе си и да се посвети на важни за него дейности; кога да бъдете по-близки и интимни във взаимоотношенията си и как да показвате на другия от какво точно се нуждаете в настоящия момент?...
Бихте могли да попитате съпруга си какво го напряга във взаимоотношенията си с вас; какво го радва и го кара да ви чувства близка и обичана… Въобще говорете си за всички аспекти на комуникацията си, които показват някаква тенденция на затрудненост и неудовлетворителност.
Препоръчвам ви да провеждате тези разговори в подходяща романтична обстановка, когато имате достатъчно време и усещате партньора си предразположен да споделя и обсъжда…и когато детето ви спи.
Ще се радвам да споделите развитията след тези разговори! Успех! Макар и затормозяващи нещата не ми изглеждат драматични. Мисля, че имате всички шансове да опитате и да успеете да напаснете характерите и разбиранията си за семейство и семейни отношения за да имате удовлетворяващ съвместен живот занапред!

Споделям това мнение - мисля, че една година е твърде кратък период за адаптация един към друг. Опитайте се да положите повече усилия в тази посока и вярвам, че ще намерите верния път. За крайни решения винаги има време.

Има една зодия мъже, която просто са си такива. Не им обръщайте внимание. А може и да избива комплекси, че печелите повече от него. Времето за адаптация наистина ви е малко, но ако не може да го търпите това не значи, че трябва. Жените след раждане докъм две години са по-чувствителни - желая ви много сили. Щом е добър баща непременно си останете добри приятели.

1 година е и достатъ4но дълъг период от време за трупане на негативи и отчуждение.
и се преодолява много трудно - само от хора, които наистина са успели да са свързани помежду си.
другото е, все едно да се скриеш в килера и да 4акаш бурята да отмине.
и така всеки път.
до колко пъти.

dedea, първо си изясни какво наистина искаш и очакваш! Ако искаш да си с този човек - говорете и разбери какво той иска и мисли за себе си. Ако все пак решиш да вземеш решението да се разделиш с него - ок, давай, вероятно така ще е най-добре и за трима ви. Съвет няма да давам, защото в крайна сметка решението и отговорността са си твои! Но..... помисли пак! 

Много бързо реши развод
Извиняавай но никъде не писа говорили ли сте по тази тема
Ти каза ли му какво не ти харесва
ЗАщо ще почне изведнъж така някак си да те обижда - каква е причината
Аз бих си изяснила горните неща, бих му дала шанс да се промени и после бих действала с развода

И ние с мъжа ми се обиждаме и май по-често аз - винаги си има причина и за моите обиди и за неговите
От твоя разказ останах с впечатлението, че или ти не си дваш сметка защо той го прави или просто той е ненормален
Не го оправдавам - просто ти давам тема за размисъл - къде е проблема и дали е разрешим
Успех - и пак ти казвам аз бих търсила причината, бих я обсъдила, дала време да се промени и ако не стане - чао, да види, че и той не е единствен