Незнам как да започна и дали темата е за тук.Имам проблеми с мой близък на болница е.Вчера малко преди да дойдат дечицата на рождения ден на дъщеря ми,разбрах,че е на хемодиализа.Бях много зле цял ден сама с двете деца трябваше да се подготвя за рождения ден на дъщеря ми.Мъжа ми въобще не се появи да помогне.Честно казано не очаквах помощ,справих се някак си.
Проблема е,че свеки ревала на мъжа ми,защото била дошла,а аз съм се държала не знам как си.Почти не мога да си спомня какво сме си казали с нея,но..................по скоро се издразних на мъжа ми,че едва ли не ме нахока,че аз съм виновна; какво съм направила на майка му?Чудех се какво още трябва да се случи,за да рухна напълно.
Исках просто да споделя,че напоследък няма с кого.
Виж целия пост
Проблема е,че свеки ревала на мъжа ми,защото била дошла,а аз съм се държала не знам как си.Почти не мога да си спомня какво сме си казали с нея,но..................по скоро се издразних на мъжа ми,че едва ли не ме нахока,че аз съм виновна; какво съм направила на майка му?Чудех се какво още трябва да се случи,за да рухна напълно.
Исках просто да споделя,че напоследък няма с кого.
. Направо не мога да си го представя това 
. Прави са момичетата, това неможе да се размина просто така. Най-голямата мъжка простотия за последните два дни беше "Мъжа ми знае за проблема, но нали не е негов..." - ми нали ти е мъж, следователно твоите проблеми са и негови (така както и неговите са твои). Като не е негов време е да го направиш. Щом се почувстваш добре, защото явно си с изцедена нервна система сега, ще трябва да му припомниш колко много си могла да разчиташ на него в този момент, колко незаменима е била подкрепата му, и как се е държал като "истинската половинка на цялото" 
. И след това да го накажеш както ти си го прецениш 
. Та вие сте семейство, за Бога. Що за глупости са това дето ги прави 