Вече съм в началото на 7ми месец, но просто вече не издържам 
Тежко ми е, едвам дишам, като слон съм - дебела и тромава, но най-неприятното е, че броя, буквално броя дните до края 
Имам чувството, че накрая ще съм загубила до такава степен търпение, че ще се изпокарам с всички наоколо. Само пъшкам и охкам, а да кажеш че съм качила прекалено много - не 
До сега съм качила 9 кг, но коремът ми е доста голям, за дупето да не говорим...
Имали ли сте чувството, че този ад няма да свърши?
Не знам защо, но с първата бременност не съм се чувствала така, вярно чувствах се ужасно грозна, но чак пък да нямам търпение да родя - не. Тогава се чувтвах горда с бременността си, а сега чевствам само бреме и нетърпение да се освободя от него
Виж целия пост
Тежко ми е, едвам дишам, като слон съм - дебела и тромава, но най-неприятното е, че броя, буквално броя дните до края Имам чувството, че накрая ще съм загубила до такава степен търпение, че ще се изпокарам с всички наоколо. Само пъшкам и охкам, а да кажеш че съм качила прекалено много - не До сега съм качила 9 кг, но коремът ми е доста голям, за дупето да не говорим... Имали ли сте чувството, че този ад няма да свърши?
Не знам защо, но с първата бременност не съм се чувствала така, вярно чувствах се ужасно грозна, но чак пък да нямам търпение да родя - не. Тогава се чувтвах горда с бременността си, а сега чевствам само бреме и нетърпение да се освободя от него
Даже като влязох в болницата (около 20 дена преди термин) съвсем нямап търпение 
, а като почна раждането - съвсем не исках да раждам 
все нещо не ми е наред.Ето и сега мъника е много активен в корема ми и започвам да се изнервям,но няма как-ще стискаме зъби да са живи и здрави. 
